Слави поиска властта в държавата, пожали ДПС, остава исторически верен към Русия

Цветанка Андреева

На следващите избори Трифонов ще  влезе директно в сблъсък с ГЕРБ за първото място, но с това вече ще е победил другите протестъри и опозиционери. Трифонов не е роден популист, но влиза подготвен в тази удобна роля.

Така докато се бие да „изчегърта“ ГЕРБ, популизмът на Слави обезсмисля старите и нови противници на Борисов. Той определи БСП като беззъба опозиция и откровено се подигра със загубата на Нинова. След като се заяви за лоялен евроатлантик, възпитан в исторически 

братска дружба и благодарност към Русия,

Слави с един удар отне от електоратите на националистите и демократите едновременно. Единствено незасегнати странно останаха ДПС. Умишлено или не, той не влезе в тяхното поле.

В интервюто си за Петър Волгин, Трифонов излезе с директна заявка за властта в държавата. Като класически популист отказа да назове цели и програма, но твърдо убеждаваше, че във важния момент щял да направи каквото трябва, при това с „морал“ и с „прагматизъм“ към „суверена“. Популистката емоция носи на Трифонов много повече гласове от която й да е програма за реформи. И той разбира се всячески бяга от конвенционалната политическа рамка, в която, ако го вкарат конкурентите му за противници на ГЕРБ, ще олекне видимо.

За Трифонов са важни две неща в следващите избори – „суверена“ и ГЕРБ, като така поставя всички други формации в предварително подчинена му позиция. Очевидно и в следващия парламент те ще трябва отново да го чакат и подкрепят директно или по молба, защото той ще управлява с експерти, не с партньори. Обясни как ще се обгради с умни хора в екипа си, но изобщо не описа как ще изгради евентуална парламентарна коалиция.

Популизмът дава право на Трифонов да избягва всякакво политическо обяснение и класическо говорене. Няма и разказ за бъдещето. Той 

нищо не обещавал,

само гарантира битка с лошите. Това поведение му осигури участие във финалната битка за властта в предстоящите избори, но далеч не му гарантира победа. Поради простия факт, че в представите на Трифонов „суверена“ има един общ интерес, но в реалността като икономически, социални и културни параметри, в суверена съществуват различни обществени интереси и очаквания към властта и партиите, които ще ги представляват в нея. Така че нещата не са толкова елементарни, колкото са в умовете на популистите. А управлението на държавата при демокрацията е изключително отговорно занимание, различно от политиката на рейтинг.