Васил Велев* 

Българското национално радио все повече прилича на Дания от времето на принц Хамлет. В смисъл - има нещо гнило в него. Това, впрочем, не е новина, а резултат от дълъг и в общи линии еднопосочен процес. 
Сега просто бе достигнат един своеобразен връх. 
Спрялото излъчване на програма "Хоризонт" предизвика много коментари, повечето от хора, които очевидно нямат никаква представа от обществени медии и как функционират те в европейските държави, а и в нормалния свят изобщо. Затова се изръсиха несметно количество 

глупости, лъжи, измислици и легенди

Първата е, че в България има обществени медии. По презумпция, а и по Закона за радио и телевизия, такива трябва да са БНТ и БНР. Проблемът е, че те не отговорят на критериите за обществени медии. 
Преди всичко в националните или, както презрително ги наричат частниците - "държавните", радио и телевизия, трябва да има ясни редакционни и етични правила, които важат за всички. Неспазването им трябва да води до незабавно уволнение. Такива уж има, но едва ли някой ги е чел, а още по-малко има намерение да ги спазва. 
За съжаление, думи като обективност, безпристрастност и равнопоставеност, които са характеристики на обществените медии по света, не означават нищо в България. 
Докато бях в програма "Хоризонт", често чувах, че работещите в Европа практики са неприложими в нашите условия - у нас нещата не ставали така. Изглежда, ние имаме собствен модел не само в обществените медии, но и в правораздаването, медицината, образованието, че дори и във футбола. 
Резултатът е очевиден и в повечето случаи - нула. 
Като доказателство , че радиото е изключително устойчива и саморегулираща се система, понякога се изтъква, че за 90 години, независимо от кризите, то никога не е спирало. Е, сега спря. Но вече се чуват гласове, че и това не е кой знае какъв проблем…..  
Втората лъжа е, че в България има 

свобода на словото,

 под което най-често се разбира - да можеш да напсуваш някого по радиото или телевизията. 
Ясно е, че хората, които правят международната класация за свободата на медиите, използват други критерии, различни от тези у нас. Затова в класацията се намираме някъде около Габон и Малави, макар – все пак - преди Туркменистан и Северна Корея. Нашенската свобода на словото е съпоставима с тази в Турция и Русия, които може географски да са отчасти в Европа, но не са европейски страни в никакъв друг смисъл.  
В случая с кризата в радиото изобщо не става дума за свобода. Най-общо казано, причина за всички конфликти и протести са пари. 
От много години в БНР има група хора, които действат като 

"сиви кардинали", "неформални лидери", 

както искате ги наречете. Те обикновено правят графиците за работа на журналистите и разпределят хонорарите. Който не слуша и не протестира, когато му се каже, взима по-малко. Междувременно, финансова смазка се осигурява и от външни източници по първо и второ направление - за да кажеш нещо или да премълчиш друго. 
Сами разбирате, в случая за обективност и безпристрастност е трудно да се говори. 
Още една заблуда - плурализъм не означава сутринта по "Хоризонт" да говори Петър Волгин, а следобед Калин Манолов. Истинският плурализъм се постига с представяне на всички гледни точки по определен проблем в рамките на едно предаване. Когато по някаква причина застъпникът на дадена теза отсъства, неговата роля се поема от журналиста. 
Може ли някой да ми каже - как ще се случи това в изложените по-горе условия. Та нали в  независимото Българско радио работят основно експерти по "агитпроп" /агитация и пропаганда/, които не правят съществената разлика между информация и отявлена пропаганда. В БНР отчайващо малко хора разбират, че ролята на журналиста в обществената медия не е да дава оценки и да изразява собствено мнение. Това той/тя може да прави, ако баба му или някой благоразположен олигарх му купи радио или телевизионен канал. 
В обществената медия обаче журналистът  е 

защитник на обществения интерес

 и като такъв трябва да задава правилните и неудобни въпроси на управляващите, отговор на които би искал да получи слушателят, от чийто пари се издържат БНР и БНТ.
В тази си функция журналистите не бива да се страхуват за работата си, за себе си или за семействата си. 
Чувал съм, че ресорни репортери се притесняват да затрудняват с въпроси премиера или министрите,  защото в резултат най-малкото  няма да ги вземат в самолета на поредната екскурзия - било на Арабския полуостров за танц със саби или в Индия при слончетата. 
Министър председателят в изявленията си по аферата "Хоризонт" каза две съществени неща. Първо, че не е стъпвал в радиото от десет години. Това си го превеждам като "не ми дреме нито за "главанаците", които работят там, нито за онези, които са  толкова тъпи, че да ги слушат". 
Второто откровение е, че премиерът не познава "онзи" директор, но знае Великова, с която дори си разменяли поздрави по празници. Това, безспорно, е много силен аргумент, когато се решава кой е прав и кой крив в случая…... 
 Още един виден експерт се изходи по въпроса със спирането на "Хоризонт". Съжалявам за израза, но в случая с лидера на "Няма такава държава" не намирам по точен. 
Та, споменатото светило  в областта на обществените медии, покрай събитията в радиото, каза също, че Кошлуков не става за директор на БНТ. 
Коментар не е нужен. Може би г-н Кошлуков може да оправи имиджа си сред членската маса на "Няма такава държава", ако започне да върти по националната телевизия повече Азиз, Годжи, Преслава или да чете на живо в ефир "литературните" произведения на Иво Сиромахов. 
Надявам се, че казаното поне отчасти допълва картинката и отговаря на въпроса защо в България няма и не може да има обществена медия. 
Иска ми се обаче да завърша малко по-оптимистично - би могло да е и по-лошо. 
Представете си, че другарката Нинова дойде на власт. Вместе с президента, те могат да направят така, че 

емисиите на БНР да започват с "Говорит Москва"

 Или да ви натресат "обществена медия" като партизанската радиостанция "Христо Ботев". 
Затова - слушайте "Хоризонт", докато го има!

*Авторът е дългогодишен журналист в ВВС – Лондон, консултант по медийни въпроси, бивш директор на програма „Хоризонт” на БНР