Момчил Дойчев

Путин бил забранил да се сравняват режимите на Сталин и Хитлер. 
Но отдавна Виктор Суворов нарушава заповедта на новия съветски фюрер, пардон "вожд и учител на руския народ": 
"Знамето на Хитлер е червено.
И на Сталин е червено.
Хитлер е управлявал от името на работническата класа, партията на Хитлер се е казвала работническа.
И Сталин е управлявал от името на работническата класа, неговата система на властта официално се е наричала диктатура на пролетариата.
Хитлер е мразел демокрацията и се е борел с нея.
Сталин е мразел демокрацията и се е борел с нея.
Хитлер е строял социализъм.
И Сталин е строял социализъм.
Хитлер е смятал своя път към социализма за единствено правилния, а всички останали пътища за извращение.
И Сталин е смятал своя път към социализма за единствено правилния, а всички останали пътища — за отклонение от генералната линия.
Хитлер безпощадно е унищожавал съратниците си по партия, които са се отклонявали от правилния път — такива като Рьом и неговото обкръжение.
Сталин също безпощадно е унищожавал всички, които са се отклонявали от правилния път.
Хитлер е имал четиригодишен план.
Сталин — петгодишни.
При Хитлер една партия е била на власт, останалите — в затвора.
И при Сталин една партия е била на власт, останалите — в затвора.
При Хитлер партията е била над държавата, партийните вождове са управлявали страната.
И при Сталин партията е била над държавата, партийните вождове са управлявали страната.
При Хитлер конгресите на партията са били превърнати в грандиозни спектакли.
При Сталин — също.
Главните празници в империята на Сталин са били 1 май, 7–8 ноември.
В империята на Хитлер — 1 май, 8–9 ноември.
Хитлер е имал хитлерюгенд — млади хитлеристи.
Сталин е имал комсомол — млади сталинци.
Официално са наричали Хитлер фюрер, Хитлер — вожд. Извинете, Сталин е бил наричан вожд, а Хитлер — фюрер. В превод е едно и също.
Хитлер е обичал грандиозните съоръжения. Той е проектирал в Берлин да се изгради най-голямото здание в света — Домът за събрания. Куполът на зданието е с диаметър 250 метра. Главната зала е трябвало да побира 150–180 хиляди души.
И Сталин е обичал грандиозните съоръжения. Той е проектирал в Москва да се изгради най-голямото здание в света — Дворецът на съветите. Главната зала при Сталин е била по-малка, но пък цялото съоръжение е било много по-високо. Зданието с височина 400 метра е било един вид постамент, над който се е извисявала стометровата статуя на Ленин. Общата височина на съоръжението е 500 метра. Работата по проектите на Дома за събрания в Берлин и Двореца на съветите в Москва се извършва едновременно.
Хитлер е планирал да разруши Берлин до основи и на негово място да построи нов град от циклопични съоръжения.
Сталин е планирал да разруши Москва до основи и на негово място да построи нов град от циклопични съоръжения.
За Германия Хитлер е бил външен човек. Той е роден в Австрия и почти до момента, когато идва на власт, не е имал германско гражданство.
Сталин е бил външен човек за Русия. Той не е бил нито руснак, нито дори славянин.
Понякога, много рядко, Сталин е канел чуждестранни гости в своя кремълски апартамент и те са оставали потресени от скромността на обстановката: обикновена маса, шкаф, железен креват, войнишко одеяло.
Хитлер е наредил да публикуват в пресата снимка на неговото жилище. Светът е останал потресен от скромността на обстановката: обикновена маса, шкаф, железен креват, войнишко одеяло. Само че сивото одеяло на Сталин било на черни райенца, а Хитлеровото — на бели.
Същевременно на уединени места сред приказна природа Сталин е издигал доста уютни и добре защитени резиденции-крепости, които изобщо не са напомняли отшелническа килия.
И Хитлер на уединени места сред приказна природа е издигал непристъпни резиденции-крепости, не е жалел за тях нито гранит, нито мрамор. Тези резиденции изобщо не са напомняли отшелническа килия.
Любимата жена на Хитлер, Гели Раубал, е била 19 години по-млада от него.
Любимата жена на Сталин, Надежда Алилуева, е била 22 години по-млада от него.
Гели Раубал се самоубива.
Надежда Алилуева — също.
Гели Раубал се застрелва с пистолета на Хитлер.
Надежда Алилуева — с пистолета на Сталин.
Обстоятелствата около смъртта на Гели Раубал са загадъчни. Съществува версия, че я е убил Хитлер.
Обстоятелствата около смъртта на Надежда Алилуева са загадъчни. Съществува версия, че я е убил Сталин.
Хитлер е говорел едно, а е вършел друго. Както и Сталин.
Хитлер е започнал да управлява под лозунга „Германия иска мир“. След това завзема половината Европа.
Сталин се е борел за „колективна безопасност“ в Европа, не е жалел за това нито сили, нито средства. След това е завзел половината Европа.
Хитлер е имал Гестапо.
Сталин — НКВД["народен комисариат по вътрешни дела", наследен от КГБ, сега ФСБ и СВР].
Хитлер е имал Освиенцим, Бухенвалд, Дахау. Сталин — ГУЛАГ.
Хитлер — Бабий Яр. Сталин — Катин.
Хитлер е изтребвал хората с милиони. И Сталин — с милиони.
Хитлер не се е окичвал с ордени, и Сталин не се е окичвал.
Хитлер е ходел с полувоенна униформа без отличителни знаци.
И Сталин — с полувоенна униформа без отличителни знаци. Ще ми възразят, че после Сталин е бил привлечен от воинските звания, от маршалските лампази и златните еполети. Така е. Но Сталин си е присъдил званието маршал през 1943 година след победата край Сталинград, когато е станало окончателно ясно, че Хитлер е загубил войната. В момента на присъждането на званието маршал Сталин е бил на 63 години. Маршалската униформа облича за пръв път по време на Техеранската конференция, когато се е срещнал с Рузвелт и Чърчил. В случая ние не можем да сравняваме Хитлер и Сталин просто защото Хитлер не е доживял нито до такава възраст, нито до такива срещи, нито до такива победи.
А в останалото всичко съвпада. Сталин е без брада, но с прочути мустаци. Хитлер е без брада, но с прочути мустаци.

Къде тогава е разликата?

Разликата е във формата на мустаците.
Има разлика и в това, че светът смяташе действията на Хитлер за огромни злодеяния. А действията на Сталин — за борба за мир и прогрес.
Светът ненавиждаше Хитлер и съчувстваше на Сталин.
Хитлер е завзел половината Европа и целият останал свят му е обявил война. Сталин е завзел половината Европа и целият свят го е приветствал.
И колко интересно стоят нещата при нас! Когато Германия ни нападна, ние казваме: „Ето от този момент започна войната“. Но когато ние (Русия) нападнем някого, това не е война, това е "освобождение".

Ето и коментара по темата на Николай Слатински:

Като допълнение, ще илюстрирам смисъла на Дилемата на (не)сигурността по следния начин. 
Нека имаме две държави и нека предположим, че първата държава оценява (подчертавам — „оценява” — това е преди всичко плод на нейното субективно) своята сигурност като недостатъчна в сравнение със сигурността на другата държава, т.е. по отношение на нея първата държава се чувства в несигурност. Изхождайки от вероятността за най-лошия сценарий, тя влага определени ресурси, за да постигне поне паритет на сигурността със своя опонент [и дори известен запас от повече сигурност]. Втората държава обаче отказва да допусне, че целите на първата са изцяло със защитен характер, затова оценява новия баланс като нарушен в нейна вреда и пристъпва към укрепване на своята сигурност, за да постигне паритет [и дори известен запас от сигурност]. Като резултат и двете държави са изразходвали повече усилия за укрепване на сигурността си, отколкото в началото, без всъщност да са станали по-сигурни, защото срещу всяка от тях след тази стъпка стои противник, чиято мощ междувременно е нараснала. 
Нещо повече, спиралата се завърта за втори път. Отново е ред първата държава да отделя средства за сигурността си, защото смята, че втората е променила едностранно баланса в своя изгода. След това и втората прави същото. После отново първата, и отново втората... Стъпка след стъпка се пълзи — нагоре по спиралата на недоверието. Разходите на двете държави нарастват, а тяхната сигурност намалява, защото противникът им става все по-силен. Така се получава парадоксът, даващ същността на Дилемата на (не)сигурността: всяка от държавите се стреми да укрепи своята сигурност, обаче резултатът е противоположен — недоверието и ненадеждността на каналите за комуникация или изобщо отсъствието на такива канали, чрез които те да съобщят една на друга истинските си намерения и страхове, води до ситуация, когато и двете 

изпадат в капан на несигурността,

 т.е. чувстват се много по-несигурни, отколкото в началния момент. 

Ето какво пише бившият британски външен министър сър Едуард Грей (Edward Grey, 1862—1933) за причините за Първата световна война: „Въоръжава ли се едната страна, същото е длъжна да прави и другата. Когато една от държавите трупа оръжие, останалите не могат да остават беззащитни и така да я изправят пред съблазните на агресията. Огромното нарастване на въоръженията в Европа, чувството за несигурност и страх, които те пораждат: това е, дето прави войната неизбежна”. 

А според испанския дипломат Салвадор де Мадариага (Salvador de Madariaga, 1886—1978), председател на Комисията по разоръжаване на Обществото на Народите (ОН): „Народите не изпитват доверие един към друг не затова, че са въоръжени, те са въоръжени затова, че не изпитват доверие един към друг”. 
Същото твърди и бащата на съвременната школа на политическия реализъм Ханс Моргентау (Hans Morgenthau, 1904—1979): „Хората не воюват защото имат оръжия. Те имат оръжия, защото смятат за необходимо да воюват”.
Впрочем, Дилемата на (не)сигурността вече върши пъкленото си дело и в конфликта на Путин с Украйна. Отново първата крачка бе сякаш да се укрепи сигурността на Русия, но понеже Украйна се почувства застрашена (все пак от нея Путин отряза Крим и превърна Донецк и Луганск в ракови образувания, които всеки момент могат да породят метастази по целия украински организъм), последва контрастъпка от нея и приятелите ѝ от НАТО...
Сега всеки говори за деескалация, а в същото време придвижва войски към мястото на събитието (сблъсъка). И добрите намерения асфалтират пътя към поредния ад... Колкото по-нагоре по спиралата, толкова по-трудно ще се спре въоръженият конфликт.