Огнян Минчев

“Не разбирахме, че корупцията и руското влияние са едно и също нещо. Корупцията е най-добрият външнополитически инструмент на Москва на Балканите“, каза Кирил Петков пред "Таймс". 

Петков може би е разбрал това отскоро, но за мнозина от нас то е известно от десетилетия. Това е истина, повтаряна от години при всеки подходящ прецедент на арогантно поведение на българската посткомунистическа олигархия в полза на съвместните й действия и интереси с партньорите й от кремълската олигархия. Този механизъм на дълбока свързаност на българската системна корупция с руското олигархично влияние е структурно интегриран в българската политическа система за повече от четвърт век след 1992 г.
Връзката между руско влияние и българска корупция по високите етажи на властта предизвика кризата на отношенията между премиера Жан Виденов и "Газпром". Същата връзка мотивира преврата на руско-българската олигархия срещу управлението на СДС и Иван Костов, завършил с довеждането в България на бившия цар. Руският контрол чрез корупция по върховете на властта изхаби процесите на политическо представителство по време на Тройната коалиция и доведе до победата на ГЕРБ като популистка алтернатива през 2009 г.

ГЕРБ бе интегрирана в олигархичния модел на руски контрол върху България

чрез де факто бизнес коалицията със Сарая. Когато се появяваха "търкания" в тази коалиция - сваляха Бойко от власт. Когато нещата се урегулираха - следваше нов мандат. Когато Кирил Петков и Асен Василев дойдоха на власт - първо като служебни министри, после като водеща политическа сила, те би трябвало добре да познават и да разбират дълбоката връзка с руския корупционен контрол и на опонентите си от ГЕРБ и на ментора си от другата страна на "Дондуков". Явно са се надявали "да минат метър", да се справят с дилемите на властта без да се изправят пред стената от руски натиск - енергиен, корупционен, институционален. Не само, че не се справиха, ами си организираха особено тежък вариант за понасяне на този руски натиск. Заобиколиха се от едната страна с БСП - партия на публично руско влияние, и с ИТН - квазиполитическа групичка за лобистки поръчки на задкулисни олигарси - разбира се, зависими и свързани с руския контрол. 

Трябваше ли Кирил и Асен да паднат от власт, за да разберат, че толкова устойчива и стабилна конструкция за олигархично заместване на публичните, официалните механизми на властта в една страна от НАТО и ЕС не може да съществува без пряк натиск отвън, от бившия колониален, съветски господар, мутирал в олигархия на "вертикалата на властта"?
Независимо от това какво са разбрали за връзката между олигархия, корупция и руски контрол в България Кирил и Асен, вероятността те отново да настъпят същата мотика ако отново се доберат до властта е много висока. Двамата политически младежи тесногръдо и упорито продължават да въплощават своите разбирания за добро и лошо, за корупция и прозрачност в определени партии и да ги персонифицират. От гл. точка на корупцията за Кирил и Асен ГЕРБ и ДПС, особено Бойко Борисов са "лошите". ОК, разбирам. Но ИТН до скоро, а БСП и до ден днешен бяха "добрите". Защо, ако мога да попитам? Елитът на коя партия създаде българската олигархия?

Чии олигархични кръгове теглеха конците на чалга партията

та сценаристите и сайбията й можеха да бъдат "част от промяната", а ГЕРБ и ДПС - не можеха...?
Руското влияние, корупцията по високите етажи на властта са системен феномен на българската политическа система и на нейната дълбока зависимост от задкулисието. Успешната борба с тази олигархична системност е зависима не от избора на "лоши" и "добри" партии и персонажи, а от по-задълбочени визии и конструкции за гъвкаво политическо сътрудничество за измъкване стъпка по стъпка от дълбоката руска зависимост, която стои в основата на системната корупция. В тази борба може да се наложи да бъдеш съюзник и на дявола за един момент, за да можеш да го победиш в следващия момент. 

Повечето български партии и политици не са невинни в съприкосновението си с руския корупционен механизъм върху българската олигархична система и българската политика. Малкото изключения са твърде слаби вкупом, за да реализират антикорупционна - анти великодържавна политика на очистване на българската държава от системното корупционно влияние на бившата колониална метрополия. Стратегията за очистване трябва да бъде по-комплексна и да формира функционални политически мнозинства - поне за известен период от време, които да не бъдат пряко уязвими от марионетки, чиито конци се теглят от задкулисието. Как може да стане това? Ето това е съдържателната дилема на българския политически процес, върху която трябва да фокусираме усилията си. Засега строим крехки политически замъци от пясък, които са твърде лесни за разрушаване от марионетките на руско-българската олигархия и нейхната корупционна система.