Д-р Любомир Канов

Всъщност проблемите започват от това, че левите узурпираха езикът през своята доминация в хуманитарните дисциплини и прекомерната си представеност в юридическите професии, навсякъде на Запад, следователно и в България. Точно по Оруел, те завладяват езика и го извращават, като го наричат език на правото, твърдят че това е културната и моралната норма, 

преиначават също историята

 и въвеждат релативистичният разказ, вместо фактите. Въз основа на това, те завладяват много важно пространство, а именно, високият елитарен език, културата, правото, легализмите в съдилищата, да не говорим за шиканирането на съдебните процеси, изпъстрени с безбройните възможности на извратени пледоарии, несъществуващите и дори невъзможни “права” на престъпници и доказателства, които биха били оборени от един деветокласник, ако е прочел поне един елементарен учебник по логика. 

Лявото е заместило успешно здравия смисъл и смисленият обществен диалог с емоционализми, прочуствени лъжи и фразеология, насочени към примитива и необразования, маскирани като грижа за страдащите и онеправданите. Които обаче, неотклонно стават мнозинства в обществата, просто поради законите на съвременната преразпределителна социална система, фаворизираща именно тях. Техният демографски нарастващ брой предопределя 

бъдещата варваризация,

 защитавана от западаща система на мислене, образование и съдебна система, която става все по-близка до социализма. Която по най-неочакван и парадоксален начин ни нахлузват върху главите троцкисти от ЕС и от Америка или Канада с чувството на културно превъзходство над местнити пост-социалистически аборигени. 

“Интелектуалците” в България изобщо не искат да разберат за какво става дума, защото техните леви западни учители от Хоркхаймер, Маркузе, Леви Строс и Марше до Дерида, не са ги научили да схващат ролята на полезен глупак, привидно учен невежа и смахнат левичар, гробокопач на цивилизацията, която уж толкова обичат. Точно обратното, те смятат, че именно овладяването на високото фразьорство ги доближава до позата на културен и модерен световен елит. Даже си въобразяват, че са прогресивни и едва ли не, антикомунисти. Ами, не, не са. Всъщност, те днес са революционно възбудени от идеята, че тяхната най-важна кауза е борбата срещу расизма, а не помнят какво до вчера комунистите причиняваха на собственият им народ. Знаят наизуст за Мандела, плачат за страданията на циганите през НПО-та, а

 нищо не знаят за собствените си български достойни мъже,

 измъчвани стократно повече и носители на дух, с който наистина би трябвало да се гордеят и поне да помнят имената им.

Ех, Дерида, ех, Сартр, ех, Чегевара...Реалността и идентичността не съществуват и всичко е въпрос на интерпретация, нали така? Езикът, историята, полът, традициите, истината...Who cares?