Иван Ибришимов

Очертава се екстремна ситуация, при която пикът на пандемията вероятно ще съвпадне с деня на изборите. Колко хора ще отидат до урните се превръща във „Въпрос за 1 милион евро“. Като изходна позиция социолозите ще трябва да се съобразят изключително с твърдите ядра на партиите и да разглеждат на втори план перифериите, при това вариативно, в широки граници. И все пак, ако не станем свидетели на трагично развитите на кризата с Ковид 19, можем да предположим, че ГЕРБ ще разбие БСП с внушителен резултат. Една от главните причини, според скромното ми мнение, ще бъде тоталното отричане от опозицията на реалните постижения на управляващата коалиция. Защото такива има. Без претенции за изчерпателност ви предлагам част от тях.

Неоспоримите постижения без класация

За мен и още повече за представителите на бизнеса и икономическите експерти, влизането на страната ни в чакалнята на Еврозоната и банковия съюз е най-големият български успех, след приемането ни в НАТО и ЕС. Умишлено или не, на този факт не беше обърнато необходимото медийно и обществено внимание, защото в близко бъдеще той ще бъде определящ за цялостното развитие на държавата. 
Повишаването на кредитния рейтинг от световните агенции, като следствие на горенаписаното, също е неоспорим факт.
Европейските лидери и ръководството на Еврокомисията дадоха изключително висока оценка за българското председателство на Съвета на ЕС, а предложените от България теми намериха широка подкрепа.
Увеличаването на доходите, особено в сферата на образованието е забележително. Учителските заплати, в рамките на няколко години почти се удвоиха. Продължи плавното, макар и недостатъчно, повишаване на  пенсиите. Въпрос на възможности.
Запазени бяха данъчната и финансовата стабилност, като последното не изключва бъдещи реформи, особено в данъчната сфера и осигуряването.
За първи път след промените в края на 1989 г. започна модернизиране на въоръжението на Българската армия, вече по натовски стандарти.
И колкото и банално да прозвучи някому, независимо от кризисния момент продължи интензивното строителство на шосета и магистрали. Навремето видни представители на БСП упорито повтаряха, че асфалт не се яде, но отговорът, че асфалтът храни и променя цели региони, се потвърждава с годините. Защото инвестициите, особено външните, отиват там, където има добра инфраструктура.

Във всичко изброено БСП вижда само провал

По-точно или директно нарича бялото черно, или се опитва да влачи през девет дерета вода, за да оплиска всичко със собственото си безхаберие. Защото да разчиташ на късата памет на хората е доста рисково политическо поведение. Двете Луканови зими и съпътстващият фалит с външния дълг на държавата, новият фалит след Виденовото управление, поредният провал при Орешарски не се забравят, не толкова защото са близко в миналото, а защото водеха до обедняване на голяма част от обществото, нещо, което се помни от всички. Затова ръководителите на БСП винаги трябва да имат едно наум, когато обещават „спиране на разрухата“, спасение, просперитет, светли бъднини, потоци от мед и масло и други красиви утопии.
При реална криза, в каквато живеем сега, хората искат елементарни неща – стабилност на държавата и доходите, сигурна работа, сигурност за дома и семейството, достатъчно лична свобода и...  управляващи, които да им ги гарантират. 
Въпреки многото си кусури, въпреки свирепата пандемия, за която не генералът, а професорът Мутафчийски предупреждаваше, въпреки „корифеите“, за които пандемия няма, управлението на ГЕРБ е познато и предвидимо. За обикновения човек това е по-важно от всякакви обещания. Ако сте чели предизборните „оферти“ на „БСП за България“, посочете ми, моля ви, от къде ще дойдат средствата за тяхното осъществяване. Затова
 
за финал ви придлагам нещо за размисъл

През 2007 г. френските социалисти издигат като свой кандидат в  президентските избори популярната, интелигентна и чаровна Сеголен Роаял. Срещу нея е десният Никола Саркози. Позициите им са почти изравнени. Стига се до пряко излъчван телевизионен сблъсък между двамата. 
Диспутът им продължава 2 часа и 40 минути, наблюдават го рекордните 20 милиона зрители, като финал на световно първенство по футбол. В частта за икономическо и социално развитие /една от седемте теми за дебатиране/, г-жа Роаял обещава всичко – повишаване на доходите, социални облекчения, защита на бедните, ограничения за богатите... Саркози слуша търпеливо, но накрая задава нормалния въпрос – откъде ще дойдат парите за да се осъществи всичко изброено? Това изнервя опонентката му и той не пропуска да отбележи, че един президент трябва да има здрави нерви. Саркози печели изборите убедително.
През далечната 1983г. лейди Тачър, премиер на Великобритания, ни остави крилатата фраза: „Социализмът се проваля тогава, когато свършат парите на другите.“ 
С цялото ми уважение към г-жа Корнелия Нинова отново питам: От къде ще намерите пари, за да изпълните обещанията си?