Татяна Становая от Carnegie center за Foreign Policy 

На фона на дискусиите за това трябва ли Украйна да бъде убеждавана за компромис с Русия, Западът е длъжен да осъзнае: даже Киев да направи максимални отстъпки пред Москва, това няма да спре Русия и военната агресия.

Една от причините, поради които е така трудно да бъдат разбрани намеренията на Русия и това, което е заложено на карта в Украйна е съществената разлика между това, как виждат събитията външните наблюдатели и как гледат на тях в Кремъл.

Това, че на някой му изглежда очевидно (например, неспособността на Русия да постигне военна победа) в Русия се възприема по съвършено друг начин. Работата е там, че мнозинството дискусии за това, как да се помогне на Украйна да победи на бойното поле, да склонят ли Киев на отстъпки или да бъде позволено на Путин „да запази достойнство“ имат много малко общо с реалността.
Западът трябва да погледне по друг начин на ситуацията, ако иска да бъде ефективен в подхода си и да снижи рисковете от ескалация.

Предположение № 1: Путин знае, че губи 

Това допускане произтича от грешната представа, че главната цел на Русия е да завземе и установи контрол над значителна част от територията на Украйна. А това означава, че когато руските военни се сражават зле, провалят настъпленията или даже отстъпват, това е равносилно на провал. 
Но главната цел на Путин в тази войни никога не е било овладяването на територии, по-скоро той иска да унищожи Украйна, доколкото я смята за проект „анти-Русия“, както и да попречи на Запада да използва украинската територия като плацдарм за антируска геополитическа дейност.

Като резултат, Русия изобщо не смята, че търпи неуспех. В Москва са сигурни, че Украйна никога няма да стане член на НАТО и няма да може да съществува без да приеме искането на Русия за русификация (или „денацификация“ на езика на руската пропаганда) и „деНАТОфикации“ (наричана от Кремъл „демилитаризация“) което означава прекратяването на всякакво военно сътрудничество с НАТО.

За постигането на тези цели Русия трябва да поддържа своето военно присъствие на територията на Украйна и да продължава да атакува украинската инфраструктура. Тя не се нуждае нито от големи териториални завоевания, нито от превземането на Киев (даже Путин да си е мечтал за това в началото). Даже анексирането на Луганска и Донецка области, която Москва разглежда само като въпрос на време, е спомагателна, локална цел, в стремежа да бъде принудена Украйна „да си плати“ за „неправилния“, прозападен геополитически избор. 

В неговите собствени очи Путин НЕ губи тази война. В неговите собствени очи той, вероятно смята, че побеждава, и ще е щастлив да чака, докато Украйна признае, че „Русия е там завинаги“.


Предположение № 2: Западът е длъжен да намери начин да помогне на Путин „да запази достойнство“, като по този начин намалява риска от по-нататъшна, може би дори, ядрена ескалация

Представете си ситуацията, при която Украйна приема мнозинството от исканията на Русия: признава Крим за руски, а Донбас за независим, задължава се да намали армията си и обещава никога да не влиза в НАТО. 
Ще сложи ли това край на конфликта?

Дори, ако на мнозина им се струва, че отговор „да“ е очевиден, те бъркат. Русия може да се ограничи само с войната срещу Украйна, но геополитически тя смята, че води война против Запада на украинска територия. В Кремъл смятат, че Украйна е антируско оръжие в ръцете на Запада и са убедени, че нейното унищожение ще доведе автоматично до победа на Русия в тази антизападна геополитическа игра.

За Путин това не е война между Русия и Украйна, а украинското ръководство за него не е независим играч, а само инструмент на Запада, който трябва да бъде „неутрализиран“.

По този начин, на каквито и отстъпки да се съгласи Украйна (независимо от това, колко реалистични биха могли да бъдат политически), Путин ще продължава ескалацията на войната, докато Западът не промени своя подход към така наречения „руски проблем“ и не признае, че, както си мисли Путин, руската агресия е резултат от игнорирането от страна на Вашингтон на геополитическите опасения на Русия през последните 30 години.

Именно това е отдавнашната, реална цел на Путин и тя остава неизменна. Нереалистичните искания на Русия, отхвърлени от Киев, за Кремъл са дори повод да повишат залозите в конфронтацията със Запада, да изпитат способността на Запада да остане единен и последователен. 

Сега Западът гледа на проблема в неправилна перспектива: стремейки се да спре войната на Русия, той се фокусира върху тези изкуствени предлози, с които Москва оправдава нахлуването в Украйна, и пропуска фиксацията на Путин върху така наречената „западна заплаха“, както и неговата готовност да използва ескалация, за да принуди Запада на диалог, но според руските условия.
Украйна е само заложник.

Предположение № 3: Путин губи не само във военен аспект, но и вътре в страната, а политическата ситуация в Русия е такава, че Путин скоро може да бъде изправен пред заплаха от държавен преврат

Всъщност ситуацията изобщо не е такава, поне в момента. Руският елит е толкова обезпокоен от това, как да гарантира политическа стабилност и да избегне протести, че се консолидира около Путин като единствен лидер, способен да укрепи политическата система и да предотврати размирици.

Елитът е политически безсилен, изплашен и уязвим, включително и тези, които западните медии наричат „подпалвачи на войната“ и „ястреби“. Да се обявиш против Путин сега е равносилно на самоубийство, освен ако Путин не започне да губи способността си да управлява страната (физически или ментално). 

Независимо от разногласията и пукнатините в редиците на руския елит, а също така недоволството от политиката на Путин, режимът стои твърдо. 

Главната заплаха за Путин е самият Путин.

Макар че времето играе против него, пробуждането на елита е  процес, който ще отнеме много повече време, отколкото очакват мнозина. Това ще зависи от факта в каква степен ще бъде запазено присъствието на Путин в ежедневните процеси на управление на държавата.

Предположение № 4: Путин се бои от антивоенни протести 

Истината е, че Путин повече се бои от провоенни протести и е длъжен да отчита страстното желание на много руснаци да видят унищожението на тези, които те наричат „украински нацисти“.

Обществените настроения могат да провокират ескалация и да принудят Путин да прояви по-голяма войнственост и решителност, дори ако това е в резултат от собствената пропаганда на Кремъл.

Това е изключително важно: Путин пробуди тъмния национализъм, от който самият той зависи все повече и повече. Каквото и да се случи с Путин, на останалия свят ще му се наложи да си има работа с тази агресия на руското общество и антизападните, антилиберални убеждения, които правят Русия проблематична за Запада.

Предположение № 5: Путин е дълбоко разочарован от обкръжението си и е дал „зелена светлина“ за наказателно преследване на високопоставени представители на властта

Тази тема активно се дискутира на Запад. Тя възникна на фона на слуховете за ареста на бившия му съветник и заместник-ръководител на президентската администрация Владислав Сурков, ареста на Сергей Беседа, високопоставен офицер от ФСБ, отговарящ за „украинското направление“ и чистките в редиците на най-близкото обкръжение на Путин. 

Към всички тези слухове трябва да се отнасяме с краен скептицизъм. 

Първо, те не бяха потвърдени по никакъв начин и, най-вероятно, не са се случили. Второ, Путин вероятно е разочарован от своите хора, но не е в стила му да провежда чистки в най-близкия си кръг, освен ако не са извършени сериозни престъпления. И трето: военната кампания в Украйна от самото начало е под стриктния контрол на самия Путин и подчинените му са имали крайно ограничени възможности да проявят каквато и да било инициатива.

Всичко това води до извода, че западната дилема: дали да удвои помощта за Украйна, доколкото Путин губи или да умиротвори Путин, защото той е отчаян, това означава, че е  опасна и изначално грешна.

Възможни са само два изхода. Или Западът променя подхода си към Русия и започва да се отнася сериозно към опасенията на Русия, довели до тази война, или путинският режим се разпада и Русия преразглежда своите геополитически амбиции.

В момента и Русия, и Западът, изглежда смятат, че противникът е обречен, а времето е на тяхна страна. 

Путин спи и сънува, че Западът страда от политически сътресения, докато Западът мечтае за това, че Путин е свален или е рухнал мъртъв от някоя от многобройните болести, от които редовно се твърди, че страда.

Никой от тях не е прав.

В крайна сметка сделка между Русия и Украйна е възможна само като продължение на съглашение между Русия и Запада или в резултат от краха на путинския режим. 

А това пък ни дава представа колко дълго може да продължи войната: в най-добрия случай – години.

Превод: Faktor.bg