Илиана Славова

От десет дни Въоръжените сили на Украйна настъпват в руската Курска област. Хиляди местни жители са напуснали областта, други остават в контролираната от Украйна територия – Киев смята да отвори евакуационни коридори за цивилното население и да организира хуманитарни мисии. За първи път след Втората световна война 

Русия губи територия

За руското посолство у нас тази реалност не съществува. А сред живеещите в България близо 400 хиляди руснаци със сигурност има такива, които се вълнуват за свои близки в Курска област. Някои може да нямат връзка с тях. Но вместо да отговори на нуждите на подопечната си диаспора посолството витае в космоса. Буквално. 

В последната си (за момента) публикация дипломатическото (условно казано) представителство занимава публиката с изстрелване на ракета "Союз". Отделно я осветлява как деца от цяла Русия отишли в Байконур, „за да изпратят в космоса капсула с мечтите си“. Няма лошо. Но за тези, чиито бащи Путин изпрати да умират в Украйна подобни занимания едва ли са утеха.
В предишен постинг посолството разказва за технологична програма за тийнейджъри, в която разработвали концепция за лунна база и прототип на мултикоптер за изследване на Марс. Обясняват ни, че „Русия е страна на възможностите, където може да се постигне всичко“. Само че с оглед на актуалното състояние на космическата наука младежите по-скоро ще трябва да се обърнат към NASA. Досега нито руски екипаж е стъпвал на Луната, нито руски апарат е изследвал Марс. С изтощителните си военни разходи Москва едва ли изобщо има реални планове в тази посока. Което не е пречка да хвърля димки за свои и чужди наивници.

Покрай розовите съчинения за космоса посланик Митрофанова и хората ѝ не пропускат поредната 

доза „освобождение“

 В село Бошуля от движение „Русофили“ открили паметна плоча на ген. Йосиф Гурко и руските войски, „освободили селото от османско робство“. 
Разбира се. Стокхолмският синдром на българите трябва постоянно да се подхранва. Да не вземат да осъзнаят, че империята-„освободителка“ е поискала земята им за задунайска губерния, а самите тях за рая, на която вместо свобода се полага „нагайка“ – да не ѝ се пречкат в похода към Проливите. Да се вменява на България задължение за „благодарност“ е къде по-важно от някакви си руснаци, чиито близки са в Курск, който е на път да стане украински.

И пропагандните залпове срещу Украйна са неизменно в дневния ред. Аматьорски колаж от снимки се опитва да ни убеди как украинските дронове предизвиквали „масови убийства на цивилни“ в Русия. Нищо, че военната хроника показва само „масови“ ликвидации на руски военни бази, изпращащи смърт на цивилни украинци. На рафинерии, снабдяващи армията агресор с гориво. И на войници на агресора, готови да безчинстват над деца, жени и старци - примерите за това са безбройни. И ако сред всичко това Русия дава косвени цивилни жертви, може да обвинява само себе си. Собствената си агресия. Военните си престъпления в Мариупол, Буча, Ирпин, „Охматдит“… Кремъл се опитва да размени представите за агресора и жертвата, а посолството изпълнява.
И съзнавайки дефицита на убедителност в тезите си, опитва да открадне авторитет от омразната Америка: сред американския елит имало растящо недоволство от Зеленски, който предприемал „луди стъпки“, заплашващи с ескалация „далеч отвъд границите на Украйна“. За повече тежест бомбастичната „новина“ (в отделна публикация) е позована на Службата за външно разузнаване на Русия. Само дето Западът определи „лудите стъпки“ на Зеленски като 

законно право на самозащита от руската агресия,

а Пентагонът заяви, че не противоречат на политиката на САЩ. Разбира се, посолството цитира по темата говорителката на руското външно министерство Захарова, която интерпретира законния военен отговор като „терористични дейности“. Ако посолството си вярва, би  било нормално да публикува телефон(и) за руски граждани, нуждаещи се от информация и съдействие с оглед на "терористичните дейности". Нищо такова. 

Затова пък Захарова е цитирана и по темата за Олимпиадата в Париж – че по-лошо нещо от откриването ѝ можело да бъде нейното закриване и „Франция не пропусна този шанс“. Следва обичайната логорея на имперското високомерие с обвинение в „сатанизъм“ и претенции за художествено-морализаторски анализ в стил "гроздето е кисело". И за да прескочат темата за 

отстраняването на Русия от Олимпийските игри,

в отделен постинг хората на Митрофанова ни информират колко състезания са проведени в страната им, споменавайки и игрите на БРИКС, които трябваше да са конкуренция на Олимпиадата. 

Подмяната на темата е обичан похват от руската пропаганда. Също и представянето на понятията с обратен знак.  
На страницата на посолството е отбелязан Международният ден на коренното население по света 8 август. Говори се за приемственост, „пазители“ и традиционни познания – в този контекст са споменати 47 коренни малочислени народа с общ брой „над 300 хиляди души“.  Привидно звучи като политика на многообразието. Но всъщност Русия води политика на геноцид. 
Премълчано е, че става дума за изчезващи народи. Някои от тях са сведени до няколкостотин души или няколко десетки, или дори до единици. Днес те биват обезкървявани допълнително, тъй като Кремъл изпраща на фронта в Украйна непропорционално повече представители на  коренните народи, отколкото руснаци. Според доцент Алексей Бессуднов от университета в Ексетър (Англия), при мъжете от Бурятия рискът да умрат във войната с Украйна е 100 пъти по-висок, отколкото при мъжете от Москва. 
Преди това в границите на руската империя и на Съветския съюз са изчезнали други 20 народа – поне за толкова се признава.   
По данни на ЮНЕСКО, в Русия са изчезнали или са обречени да изчезнат 135 езика, принадлежали на коренни народи.

По същия циничен начин е отбелязана 75-годишнината на Женевските конвенции, приети на 12 август 1949 г.  Те представляват пакет от мерки за защита на цивилни граждани и военнопленници по време на въоръжени конфликти. На фона на бруталното отношение към украинските военнопленници посолството декларира, че „Русия е твърдо ангажирана със задълженията си по международното хуманитарно право“.
 Същевременно пленените украинци биват подлагани на глад и изтезания – нерядко до смърт. Лишавани са от медицинска помощ и от гарантираните според конвенциите контакти със семействата им, и от достъп до Червения кръст. Документирани са демонстративни убийства на военнопленници. Има убедителни данни, че взривът в затвора в Оленивка, при който загинаха десетки пленници е предизвикан умишлено от руските военни с цел ликвидиране на бойци от полка „Азов“.       

Равносметката показва, че от последните 15 публикации на страницата на посолството само една не носи явна дезинформация и пропагандни внушения – посветена е на красотата на Република Башкирия. И нито една за украинското настъпление на руска територия.

При събития като тези в Курска област от всяко посолство се очаква да публикува актуални данни за обстановката, да обяви канали за връзка с гражданите си, да информира за всяка възможност, свързана с техните нужди, да реагира на проблемите им.  Не се вижда нищо такова.
Вместо това управляваната от Митрофанова институция се занимава с

 очерняне на нападнатата от Русия страна, 

прикриване на военни престъпления и геноцид, подмяна на историята, неправомерно насаждане на влияние в обществото на държавата-домакин, подкопаване на националната самостойност на българите, атаки срещу демократичните общества, тиражиране на откровени лъжи. 
Т.е. посолството функционира като център за провеждане на хибридни операции, което не е новина. Новото е, че съвсем загърби функциите си на дипломатическо представителство със съответните отговорности към собствените си сънародници.