Димитър Иванов

В навечерието на Архангелова задушница и началото на Рождественските пости, БПЦ отново се покри с позор, заставайки директно  срещу Украйна и на страната на агресора Русия.

Обявявайки, че говори в името на Исус Христос, Видинският владика Данаил оневини убийствата на хиляди цивилни, разрушенията на градове, мародерствата, изнасилванията, погромите и гаврата с беззащитни хора, осъществявани чрез руската армия на путиновия жежим.

Вчера вечерта на фейсбук страницата на митрополията бе разпространено писмо от Данаил до свещениците и духовниците във Видинска епархия. В него той дава напътствия и своя редакция, как  при „отслужване на Светата Литургия да бъдат включвани особените прошения за мир“. Реално писмото на владиката няма нищо общо Божите заповеди и църковния канон, а е чисто политическо послание, с което владиката сякаш 

говори от името на Антихриста

Окръжното на владиката е подла провокация към националната сигурност на България и то в деня, в който Народното събрание с огромно мнозинство прие да дадем военна помощ на Украйна.

Според напътствията на Данаил в словата на отците от епархията трябва да се разяснява, че още преди войната от февруари е имало свидетелства от страна на Украйна „за такава омраза и вражда, стигаща до кръвопролитие“. Те били изобилни и се отнасяли преимуществено за страната, която сега бива оневинявана. 

„В същото време, наблюдаваме тенденции за посяване на омраза, отрицание ненавист, включително в нашето общество към едната от воюващите страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор.“

„Обвиняваме в агресия страната, чиято армия навлезе на територията на друга страна и извършва там военни действия, които водят да човешки жертви и разрушения. Но как да наречем финансирането и извършването на подривна дейност, и извършването на преврат в същата Украйна от трета страна, при което страната извършител целенасочено предизвика убийства, дадоха се невинни човешки жертви?

Нима убийствата от Майдана през 2014 г. не тежат на съвестта на същите тези, които сега обвиняват други в проливане на кръв?“, пита още Данаил, оправдавайки действията на Кремъл и руската армия.

Реално владиката излага политическите си възгледи, а това е недопустимо според канона, категорични са духовници.

Провокацията на Видинския владика е поредното доказателство, че БПЦ се намира в безтегловност, а патриархът и Синодът не са авторитети. Данаил насажда омраза към ЕС и САЩ, които са на страната на Украйна, но не се притеснява да ползва пари по европейски програми, а не финансиране от Русия.

Владиката се обявява и срещу официалната политика на България, която осъжда руската агресия и е на страната на украинския народ, но не се отказва от издръжката и заплатите, които Министерски съвет отпуска всеки месец на БПЦ. Така митрополитът се превръща в 

оръжие на руската хибридна война срещу България

и много опасен пропагандатор на путинизма, промивайки умовете и съзнанието на вярващите чрез обърканите си лични политически възгледи.

Действията на Данаил съвсем не са изненада за българското духовенство и богомолците. Житието му е изградено на основата на сляпо русофилство и православен фанатизъм, които нямат нищо общо с учението на Спасителя.

В началото на духовната си кариера Данаил се оказва пряк свидетел на физическото убийство на свещеник  Стефан Камберов, канонизиран по-късно за „мъченик“ от Алтернативния синод. По-късно с протекциите на тогавашния президент на държавата - Георги Първанов, е изпратен в САЩ като викарий на митрополит Йосиф, за да се прикрие и забрави връзката му с убийството. От българската общност в Америка са категорични, че по време на дългия си престой там демонстративно е странял от българската диаспора, обвързвайки се с руската емиграция.

Съвсем не е за подценява и фактът, че днешният православен фанатик е израснал в Смолян в семейство на атеисти и заклети комунисти. Баща му е съпричастен към ДС и е бил шеф на Народната милиция в Смолян, която е утвърждавала престъпната атеистична политика на БКП.

След избирането му за Видински митрополит,  Данаил се утвърди заедно с Гавраил Ловчански като

рупор на Руската църква у нас,

самоволно предприел среща с руския патриарх Кирил, без санкция от българския патриарх и Синода.

Състоянието на перманентно болния и нефелен патриарх Неофит не извинява Светия синод за реакционните действие на членовете му. Укорително е, че Патриаршията и Синодът до днес също не са изразили своя ясна позиция за руската агресия в Украйна, освен фалшивите си призиви за мир. Но до това безтегловно състояние на Синода се стигна след като през 2014 година Руската църква, чрез свои десарски кръгове успя да инсталира Герасим за главен секретар на Св. Синод.

Поведението на Данаил безспорно трябва да бъде обект и на родното кантрарузнаване, ако то наистина се бори с руската хибридна война и мръсна путинска пропаганда, защитавайки националната сигурност.

Ето и пълния текст на Окръжното на Данаил:

До
Всечестното свещенство на 
Богоспасаемата Видинска епархия
Боголюбиви отци,
Благословението на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас!
Във връзка с продължаващия военен конфликт в Украйна напомняме за наше предишно разпореждане от 12 март, т.г., при отслужване на Светата Литургия да бъдат включвани особените прошения за мир във време на междуособни борби, раздори и безредия, от съответния раздел в Служебника, които с малка редакция за конкретния случай изпращаме приложени към това писмо.
Моля да имате усърдие за принасянето на тези прошения. Светата безкръвна жертва, която отслужваме е образ на жертвата, която Сам нашият Господ Иисус Христос принесе, като отдаде Себе Си за прощаване греховете на човеците, т.е. помирението ни с Бога, за живота и спасението на света.
Всяка вражда и кръвопролитие между човеци, за всеки един от които Господ е пролял Своята кръв предизвиква скръб в Църквата и у всеки здравомислещ човек. Особено скръбно е когато тази вражда и кръвопролитие е между човеци познали Бога, наши братя в Христа, православни християни. 
Очевидно е, че страстите „завист, гняв, непримиримост, братоненавист и всички други страсти, които се намират в нас, от които произлизат всички крамоли, раздори, безредия и кръвопролития“ (прошения за мир) са взели връх и са причина за разпалването и непреставането на кръвопролитията в Украйна.
В никакъв случай не можем да кажем, че тези страсти се намират само в едната от воюващите страни, а в другата и в трети страни, свързани с конфликта, тези страсти липсват. Свидетелства за такава омраза и вражда, стигаща до кръвопролитие, включително преди започването на военните действия през февруари т.г., са изобилни и то преимуществено, отнасящи се за страната, която сега бива оневинявана. 
Следователно, никой от участниците в конфликта не може да бъде оневинен за случващото се и оправдан за сметка на другия.
В същото време, наблюдаваме тенденции за посяване на омраза, отрицание ненавист, включително в нашето общество към едната от воюващите страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор. В обществата на т.нар. цивилизован свят се прокарват нови разделителни линии между тези, които безапелационно осъждат тази страна и тези, които призовават към честен диалог и преговори за мир между враждуващите.
Ние се учудваме от заслеплението на тези, които осъждайки с лека ръка, очевидно грешат, вършейки същото и в същото време са убедени в собствената правота, забравяйки думите на апостола: „неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото“ (Рим. 2:1).
Обвиняваме в агресия страната, чиято армия навлезе на територията на друга страна и извършва там военни действия, които водят да човешки жертви и разрушения. Но как да наречем финансирането и извършването на подривна дейност и извършването на преврат в същата Украйна от трета страна, при което страната извършител целенасочено предизвика убийства, дадоха се невинни човешки жертви?
Нима убийствата от Майдана през 2014 г. не тежат на съвестта на същите тези, които сега обвиняват други в проливане на кръв? По силата на кои правила, кое международно право и в името на какво се извърши това? 
Очевидно, в разрез с международното законодателство и не в името на справедливостта и демокрацията, едно демократично избрано правителство може да бъде свалено от власт чрез преврат от външна държава. 
Питаме се, тези, които са организирали, платили и осъществили преврат (взел човешки жертви) в една държава, очевидно в разрез с международните норми и всяка представа за справедливост, нима след това са престанали да провеждат своята политика в тази страна? 
Очевидно е, че политиката на лукавство, неискреност, посяване омраза, разпалване на вражда се води в Украйна далеч преди месец февруари 2022 г.
По този начин, днес като се поддаваме на обвинения и осъждане на набедената за виновник страна, уж търсейки справедливост и мир, не произнасяме ли присъда над себе си за същото в каквото обвиняваме набедените? 
Божият съд не е като човешкия съд (срв. Ис. 55:8).
Затова, като пазим себе си от попадане в зависимости от неистините, лъжите, страховете, лукавството, с които лукавият се опитва да улови човеците, да ги отдалечи от Бога, да посее разделение и вражди, да ги доведе, не дай Боже, до самоизтребление и вечна погибел, усърдно се молим на Бога да даде мир в Украйна и в света, да прости греховете ни, да даде покаяние, да изкорени враждата у враждуващите, да упокои загиналите, да даде утеха и изцеление у страдащите, да въдвори траен, справедлив за всички мир.
Още повече, нека проявим усърдие в молитвите си, защото както всички изпитваме върху себе си, конфликтът в Украйна не е локален - потърпевши сме всички човеци, които живеем по всички места в света. Нека се молим Бог да даде мъдрост и у нашите държавници за миролюбив дух и въздържане от участие във войната под каквато и да е форма!
Господ Иисус Христос, Който с плътта Си унищожи враждата и Който създаде в Себе Си от двата народа (езичници и иудеи) един нов човек и в едно тяло примири двата народа с Бога чрез кръста, нека бъде с всички нас – близки и далечни и въдвори сред нас Своя мир, та чрез Него да имаме достъп до Отца, в единия Дух (срв. (Еф 2:14–18) – Един Бог покланяем в Троица, Комуто слава и величие во веки веков, амин!
Ваш молитствовател пред Христа,
+Видински митрополит Даниил

Копие от страницата на митрополията