Все същата мотика – докога Западът ще омиротворява агресори

Леонид Невзлин, Каспаров.ru

Преди 85 години започва Втората световна война – поне официално. 
В действителност, не е точно така. Към момента на нападението на хитлерова Германия срещу Полша войната вече се е водела от две години, а може би и повече. През 1937 г. японските войски нахлуват в Китай и от този момент военни действия са се водели без прекъсване до 1945 г., когато с капитулацията на същата тази Япония  е сложен нейният край.

Впрочем, и до 1937 г. за мир можеха да говорят само прекраснодушните дипломати в Лигата на нациите, които отказваха да признаят за война и агресия бушуващите по целия свят, включително в Европа, "конфликти". А и дори да признаваха даден акт на агресия, реагираха на него единствено с морално осъждане и обичайното си изразяване на загриженост. 

От 1937 г. безнаказаността на агресорите стана съвсем очевидна. Япония завзе Манджурия, окупира значителна част на Китай и се опита да воюва със Съветския съюз в Монголия. Италия си присвои Етиопия и Албания. Германия — демилитаризираната Рейнска зона, Австрия – по-голямата част от Чехословакия и Клайпеда. Германия и Съветския съюз превърнаха Испания в полигон за своите танкове и самолети. Едва ли всичко това може да бъде 

наречено мирен живот

Но Западът дотолкова се вглъби в своето миротворчество, че категорично отказваше да види всички тези "конфликти" в тяхното страшно единство. Това и породи прокълнатата от потомците политика на омиротворяване на агресора.

А единството на агресорите беше налице и дори получи название — Ос (точно така беше наречен съюзът между Хитлер и Мусолини). Западът твърде късно осъзна невъзможността да се споразумее с тази Ос, но пък тя беше много умела в намирането а общ език с другите агресори: с Япония, с Унгария, а в началото на войната и със Съветския съюз.

Съвременният свят упорито се опитва да настъпи същата мотика — дори след както мразещите Израел и целия западен свят ислямисти съвсем откровено се самоопределиха със стария и максимално сугестивен термин Ос (добавиха "на съпротивата" – „Ос на съпротивата“).

Сегашната Ос с лекота обедини, наред с Иран и неговите терористи в Газа, Ливан и Йемен, всички налични агресори и терористи по света: Русия с Беларус, Северна Корея. В нея внимателно се вглежда Китай. За нея ожесточено се бият леви демонстранти – без да се скъпят на палестински флагове и арафатки – в Америка и Европа. 

Новата Ос обединява около себе си всички, които мразят западния свят 

и му желаят най-скорошна гибел.

Сегашната световна война се води от доста време — в Украйна и в Израел. Едната ѝ страна – Оста – не е обвързана с никакви правила и ограничения, нито ценности. Другата, която е подложена на агресията, е с вързани ръце, от което Оста се възползва с удоволствие.

За да махнем старите мотики от пътя си, трябва да помним точно къде се намират. А те са точно там, където започва омиротворяването на агресора — бил той Путин или Хаменей и Синуар.
Превод: Faktor.bg