Нася Кралевска, Филаделфия, САЩ,  специално за Faкtor.bg

Януари 2021 г. ще остане паметен в историята на Съединените щати. И с лошо, и с добро. Рязкото разграничение помежду двете се почувства на двадесетия ден от месеца.            
Следейки поведението и инициативите на встъпилия на тази дата в длъжност президент Джо Байдън, и сравнявайки ги с тези на предшественика му – Доналд Тръмп, човек открива зашеметяващ контраст. Изпитва усещането, че доскоро е живял в държава, чиято лидер се е чувствал в правото си да нарушава закони и Конституция, а сега отново е попаднал в нормална демократична страна.  

Две коренно различни държави

 С двама коренно различни президенти. Досегашният, възпитан във веруюто „Светът е джунгла. Има два вида същества – убийци и загубеняци“, концентриран единствено върху своята личност и върху собствените си интереси. И настоящият – отгледан от родителите си в човечност, отзивчивост, състрадание, енергична и добросъвестна служба в подкрепа и полза на нуждаещия се.
Безотговорната и хаотична политиката на Тръмп по отношение на развихрилата се пандемия завеща на Байдън 25 милиона пострадали от Ковид-19 люде, претъпкани болници, изнемогващ медицински персонал, над 400 000 човешки жертви. (Сравнено с жертвите на САЩ по време на Втората световна война това са 1,3 пъти повече загубили живота си американци!) Остави му страна в икономически упадък и милиони гладуващи граждани.

След месеци на пренебрегване на заплахата от коварния вирус, политика на борба срещу науката, несъобразяване със съветите на изтъкнати учени, непрозрачност, лъжи, насърчаване на идиотски предложения за справяне с опасността, даване на преднина на компрометирани медици, отричащи пандемията, носенето на маски и изграждащи алтернативен вариант на реалността, демобилизиращ хората - президентът републиканец още преди ноемврийските избори спря изобщо да говори по темата. 
Изцяло я загърби. Препълнените морги с мъртви тела за него не съществуваха. 
След като загуби изборите, цялата мисъл и всички действия на Доналд Тръмп бяха съсредоточени върху една единствена грижа - как да фалшифицира и отмени резултатите, за да продължи да обитава Белия дом. За да го постигне, той избра най-долните и опасни за нацията начини: 

разпространяване на конспиративни теории, фалшиви обвинения, насърчаване на омраза,

 манипулиране на привърженици, уверявайки ги на митинги с крясъци и жестове, че ТОЙ и ТЕ са коварно излъгани, че изборните резултати са подменени. Накратко – в ролята си на президент и главнокомандващ той обрече американската демокрация на невиждани в историята й изпитания.
Никой и нищо не можеше да спре Тръмп да „извива ръцете“ на представители от администрацията си. Той заповяда на ръководството на Министерството на правосъдието да отхвърли резултатите от законните и доказано честни избори. Нареди на щатския секретар на Джорджия да осигури в негова полза над 11 000 изборни гласове, които никога не са били подавани, за да го изкара победител. Опита се да спечели Върховния съд на своя страна в битката си за власт. Не се посвени да подскаже на военните възможността за преврат в негова полза. Повика верния си вицепрезидент републиканеца Майк Пенс, за да му внуши в никакъв случай да не признае на 6 януари в Конгреса валидността на изборите…  

Доналд Тръмп не успя в нито едно от начинанията си. Американската демократична система се оказа по-силна и по-устойчива от антиконституционните му усилия. Дори и негови подчинени и съпартийци отказаха да изпълнят поискани от него действия.
Но авторът на призива „Да направим Америка отново велика“ - обявил се сам за „много стабилен гений“ - постигна други крайно опасни свои цели. Той 

разедини нацията

 до степен съпоставима на настроенията преди началото на Гражданската война през 19 век. Охлади връзките с традиционните съюзници на САЩ, за да прави „мили очи“ на диктатори. Наложи хаосът като правило в политическия живот. Подобно на абсолютен монарх извиси членове на семейството си на държавната сцена.
Колко ли му е тъжно на републиканеца, че не е Владимир Путин или Ким Чен Ун, та да има пълна власт над институциите. За това ли проявяваше по време на президентството си такава слабост към тези непоклатими мъже? От обич или от възторг от делата им? Или от чиста човешка завист?
Ако на този въпрос е невъзможно да се отговори със сигурност, то едно е вярно – на 6 януари 2021 г. Тръмп направи най-големия си прощален подарък на руския автократ и подобните му лидери, когато подбуди атака срещу собствения си държавен елит.
За оръжие му послужи тълпата, гласувала за него. Личната му гвардия, която го обожава. Която вярва на всяка негова дума. На всяка негова измислица. На всяка негова конспиративна теория. 
Тълпата с промити мозъци - последният му и най-силен коз.
На 6 януари, застанал пред Белия дом пред многобройна настръхнала сбирщина от съмишленици, стекла се в столицата от разни краища на страната, Доналд Тръмп я подкани към бунт и насилие. В полза на личния си интерес републиканецът избълва отново куп самохвалства, безброй лъжи, ред пълни с омраза изявления, които месеци наред бе внушавал на феновете си. Този път обаче той достигна кулминация. Изрече думите: 
„Повече няма да понасяме измамата. Затова става дума. Ние ще спрем кражбата. … Това са най-корумпираните избори в историята, вероятно на целия свят. … Ако не се борим, ако не се борим до край, няма да имаме скоро държава. … За да имаме държава, не можем да проявяваме слабост… Така че, нека тръгнем по Пенсилвания авеню. (Към Капитолия.)… За да си върнем държавата!“ 

Фитилът бе запален. С викове „Да се борим за Тръмп“, „Обичаме те, Тръмп“, озверената гневна тълпа – насъскана не от друг, а от президента на страната, връхлетя в Капитолията на Съединените щати. Крещейки „Обесете Майк Пенс“ и подканвайки да бъде разстрелян председателя на Камарата на представителите Нанси Полоси. Бунтарите, изживявайки се като патриоти и стожери за честни избори, заляха коридори и зали, опустошиха кабинети, заеха челни места в заседателните зали. Прекъснаха утвърдената от Конституцията на САЩ традиционна процедура за официално утвърждаване на резултата от президентските избори.                
Картините, които цял свят видя, бяха ужасяващи. Злобата и простотията на мъже и жени с помрачени мозъци ужаси защитниците на закона и демокрацията. Събитието разтърси Америка и стана първото – дано и последното - в историята на обширната държава. Никога преди това президент не бе изпращал свои привърженици да нападнат и унищожат собственото му правителство и законно избрания Конгрес. 

Щурмът над Капитолия отне пет човешки живота. Сблъсъците помежду протестиращите - в повечето случаи без маски, и полицаите се оказаха огнища на зараза с опасния вирус. Дни след тях няколко офицери дадоха положителни проби. А колко от размирниците също са се заразили - е неизвестно.
Оценката на Тръмп за нападението над Конгреса не бе отрицателна. А по-скоро - насърчителна за бъдещи покушения:
„Движението, което започнахме, започва едва сега. Досега не е имало нищо подобно… Обичаме ви. Вие сте специални.“

След две седмици в столицата Вашингтон се проведе коренно различно събитие - израз на състрадание и мъка.
В края на деня преди инагурацията на новоизбрания президент на САЩ демократа Джо Байдън пред мемориала на Ейбрахам Линкълн се състоя възпоменание, посветено на 400 000 жертви на Ковид-19. Ще рече, на починалите по време на управлението на Доналд Тръмп, към чиито семейства той не бе отронил дума на съчувствие. 
На фона на безброй светлинни тела, символизиращи четиристотинте хиляди победени от жестоката болест американци, застанаха със сведени чела Байдън със съпругата си Джил и новоизбраният вицепрезидент компетентната юристка Камала Харис с мъжа си Дъг. В кратки и смислени речи двамата политици изразиха скръбта си по починалите и изказаха съболезнованията си към близките им. Медицинска сестра изпя „Амейзинг Грейс“ в тяхна памет. Настроението бе смирено, тържествено. Думите на Джо Байдън се запечатаха в паметта на милиони американци:
„За да оздравееш, трябва да помниш. Трудно е.“ 
Вълнуващо, изпълнено с обич към ближния събитие.

Петдесет и деветата церемония за встъпване в длъжност на президент на Съединените щати, провеждана от 1789 г. насам, се състоя на следващия ден – слънчев, ветровит, студен, но величествен с традицията и красотата си. Двамата нови лидери на Съединените щати демократите Джо Байдън и Камала Харис положеха клетва и официално поеха поста си. На инагурацията поради сериозните охранителни мерки бе допусната малобройна публика. Липсващите посетители бяха заменени от хиляди развяващи се под силния вятър национални флагове. 
Официалните гости включваха три президентски двойки: Бил и Хилъри Клинтън, Джордж У. и Лора Буш, Барак и Мишел Обама. Президентът демократ Джими Картър и съпругата му Розалин отсъстваха поради преклонната си възраст. От живите бивши президенти на САЩ не присъства единствено току-що приключилия мандата си Доналд Тръмп със балканската си съпруга Мелания. Сутринта двамата бяха отлетели за имението си във Флорида, демонстрирайки презрение към утвърдените демократични традиции за мирно предаване на властта.
Тъкмо обратното поведение прояви републиканецът Джордж У. Буш. Сърдечно и топло той се обърна към демократа Байдън с думите: „Поздравления, приятелю! Сега е твоето време“. Пожела му успех и при нужда - обеща съдействие. 
Всъщност Буш и двата пъти не бе гласувал за Тръмп, защитавайки по този начин принадлежността си към положителните традиции, действия и морални устои на Републиканската партия, 

замърсена понастоящем от бацила на тръмпизма
   
  Речта на 46 президент на Съединените щати Джо Байдън бе такава каквато можеше да се очаква от дългогодишния политик. Тя доказваше неговата компетентности, човечност, искреност, стремежа му да лекува, да обединява, да превъзмогва изпитания. Звучеше реалистично и в същото време - оптимистично. Демократът настояваше за национално обединение в исторически момент на криза и предизвикателства. „Да започнем на чисто. С уважение един към друг.“  За пореден път той обеща да бъде президент на всички американци – без значение дали са гласували за или срещу него. Настоя за подновяване на единството с традиционните съюзници на САЩ в борбата за мир, прогрес, сигурност.
Байдън наблегна на предизвикателствата на настоящето. На нуждата да се проявява смелост при решаване на проблемите. Обеща да защитава Конституцията и да върне достойнството и доблестта в политическия живот. „Нужно е да спрем тази негражданска война. Цялата ми душа е в това“. С решителен тон той заяви: „Никога - нито сега, нито в бъдеще, американско правителство няма да бъде свалено със сила.“ 
Контрастът на речта на току-що встъпилия в длъжност президент със словесните изяви на доскорошния беше огромен. Байден говореше само за Съединените щати и за гражданите им. А Тръмп години наред правеше тъкмо обратното – непрестанно хвалеше и рекламираше себе си. Боравеше със стотина думи, но успяваше да очерни политическите си противници и всички, които не бяха съгласни с политиката му на хаос и незачитане на закони и традиции. Обсипваше ги с епитети и им измисляше подигравателни имена. Подобно бе съдържанието и на ежечасовите му туитори.
Вечерта на 20 януари т.г. във Вашингтон не се вихреха балове, не се демонстрираха парвенюшки тоалети, липсваше демонстрация на богатство и грандомания както преди четири години. Единственият лукс бе – необикновено красивите фойерверки. 
Милионите, гласували за Джо Байдън, ликуваха по домовете си.
Светлинните тела в памет на погубените от Ковид-19 продължаваха да осветяват нощната тъма.

Още следобеда на деня на инагурацията президентът Байдън енергично пое кормилото на властта. Той издаде 17 екзекутивни заповеди. На следващия ден те станаха 30. Демократът обеща на американците тържество на  доверието, истината, прозрачността, уважението към човешкия живот и Конституцията. Той подчерта, че президентството ще работи в интерес на всички граждани - и поддръжници, и политически противници. 
„В национална криза сме. И трябва да действаме съответно. За да помогнем на хората“. Като първи грижи той определи справянето с пандемията, въздигането на моралните принципи, финансовото подпомагане на нуждаещите се, преодоляването на расизма и разединението сред населението. Той предложи на Сената да гласува на надпартиен принцип 1,9 триллиона помощи за компенсиране на икономическите негативи, разпореди разсрочването на студентски заеми, повиши на 15 долара минималната часова надница на ниско платените федералните работници…  

Началото е обещаващо. Но без съмнение борбата помежду доброто и злото още дълго ще продължи. Привържениците на Доналд Тръмп и в Камарата на представителите, и в Сената, и сред населението далеч не са малко. Което е тъжно и разочароващо като се има предвид, че Тръмп никога не е уважавал факторите, които всъщност правят Америка велика. Ако зависеше от него, то той драговолно би превърнал САЩ в авторитарна държава под своя власт.       
Действията му го доказаха.