За „крайния хуманизъм“ и оставката на един министър

Пламен Асенов

Образователният министър Красимир Вълчев трябва незабавно да подаде оставка! Поводите за това са много, но конкретният е последното му фамозно изказване в интервю по bTV, в което заявява: „Животът на децата, родителите и учителите е важен, но не можем да сме крайни хуманисти.“

Не можете да сте крайни хуманисти, а? 

А убийци можете ли?

И колко души според вас трябва да минат през страданията на болестта или да умрат, за да кажете вие, некрайният хуманист - „стига“? Колко, бе, неуважаеми г-н министре? 

Вие да не би да сте назначен на поста си и да получавате заплата от данъкоплатците, за да броите мъртвите учители, деца и родители и да пресмятате – дотук може да умират, по-нататък не бива? 

И най-чудно ми е 

къде е вашата лична граница между хуманизма и смъртта

 Не, тя не беше там, където жена ми се зарази, още щом стъпи в училище. Не беше там, в болницата, където нейните колеги от същото училище беряха душа. Не беше и там, където, казвате – едва 66 учители досега са умрели в цялата страна, това е нищо, така че забравете, не можем до безкрай да уважаваме човешкия живот. 

Абе вие в ред ли сте, бе, неуважаеми г-н министре?

И на всичкото отгоре се опитвате да вадите аргументи, за да подкрепите безумните си дрънканици. Но, така, де, що очаквам нещо различно. 

Министерски аргумент първи – училищната среда не е основен виновник за пренасяне на заразата. Тези ги разправяйте на старата ми шапка – но и тогава задължително трябва да ги подкрепите със солидно специализирано проучване, което доказва вашата теза. Защото иначе старата ми шапка ще ви направи за смях, като каже – ами прочетете „Монд“, който публикува изводите от специално проучване по темата на Института „Луи Пастьор“ и ще видите за какво става дума. Там недвусмислено се казва: „Колкото повече хора живеят в една къща, толкова по-голям е рискът от заразяване, особено ако децата ходят на училище.“
А аз, като един нормален човек, предпочитам да вярвам на изследването на престижния френски институт, а не на вашите голословни приказки, неуважаеми. 

Министерски аргумент втори – дистанционното обучение е пагубно. Наистина голям мислител трябва да е човек, за да съчини подобна идиотщина. Как ще е пагубно, като с навлизането на новите технологии целият свят върви все повече в тази посока и вероятно не е далеч времето, когато то ще стане основна форма. Да, доскоро стъпките нататък бяха по-бавни и предпазливи, но ситуацията с коронавируса ги ускори чувствително, нищо, че българският министър на образованието не знае това.

Така че, вместо да седите на онова, с което мислите, по-добре да се хванете за истинска работа и да подпомогнете максимално учителите и директорите по места 

да положат здрави основи на ефективното дистанционно обучение

 в България. Ако не можете да помогнете, поне не пречете – пък после си приписвайте заслуги колкото искате. 
Но онова, което правите в момента, като разигравате според скимванията си  присъствено с неприсъствено обучение, е все едно да организирате на обществения площад играта „тука има – тука нема“ - но не с пари, а със смърт. 
Ама всъщност какви ги говоря? Защо давам акъл какво да правите, като вие вече отдавна доказахте, че не можете да го правите – не ви стига умът, не ви стига моралът, не ви стига професионализмът. 
Така че по-добре да си ходите и да освободите мястото за някой – евентуално - умен и почтен човек, който не смята, че хуманизмът се състои от крайни и безкрайни форми.