Влатко Токарев, магистър по право от Университета в Кеймбридж, antropol.mk

Кампанията за създаването на привидно съгласие в обществото за конституционните промени, с които българите ще бъдат вписани в македонската Конституция е в своята кулминация.
С различни манипулации и повърхностни аргументи, конституционните промени се представят като „нищо страшно“ и формалност, която трябва да бъде извършена час по-скоро, за да може РСМ да стане член на ЕС.
Освен правителството и дежурните анализатори, всяка седмица ни посещават и лидери на страни от ЕС с призиви „да не драматизираме конституционните промени“, „да не се блокираме сами“ и с уверения, че става дума само за 

„технически въпрос“

Защо правителството избягва да навлезе в обяснение за ефекта от конституционните промени върху правната ни система и общество? И защо България толкова силно настоява за конституционните промени? 
Ще опитам да анализирам правните и обществените последствия от конституционните промени по български модел и логически да предвидя последващите искания от България които тепърва ще последват при започването на преговорите с ЕС.

Народите споменати в преамбюла на Конституцията на РСМ*

България настоява българският народ да бъде включен в преамбюла на Конституцията. Според сегашния текст РСМ е държава на македонския народ, но и на част от албанския, турския, влашкия, сръбския, ромския, бошняшкия и други народи.
С включването на българите сред тези народи РСМ става държава и на българския народ - втора държава на българите след Република България. 
Това ще е първата и символична победа на българите след промените в Конституцията.
С промените РСМ би се обвързала да предприеме държавни мерки за осъществяване, развитие и защита на етническите, културните, езиковите и религиозните особености на македонските българи.
Не че тези, които се идентифицират като българи нямат тези права, но държавата изобщо не е задължена да взема позитивни мерки за защита на културните права на българите и да отделя от държавния бюджет за тази цел. И това имайки предвид техният малък брой в сравнение с народите изрично споменати в сегашния текст на преамбюла.
С тяхното записване като конституивен народ, РСМ няма да има оправдание да не отделя от държавния бюджет за напредък на съвкупните културни права на българите в РСМ без значение колко граждани ще се самоопределят като такива.

Малцинствените права, които осигурява РСМ

Законите предвиждат множество задължения на македонската държава спрямо малцинствените права, а с промените в Конституцията тя би трябвало да поеме следните ключови ангажименти към българите:

1. Осигуряване на правото на образование на майчин език

Това на практика означава, че РСМ трябва да осигури преподаване на български език по всички предмети за всяко дете, чиито родители биха поискали то да учи на български език. България със сигурност и с удоволствие би помогнала на държавата в осигуряването на човешки и други ресурси за безпрепятствено навлизане на българския език и култура в образователната система на РСМ.

2. Право на програма по Македонските радио и телевизия

МРТ би имала задължението да създава и да излъчва програми, които допринасят за запазването и развитието на знаенето и разбирането на културната идентичност на македонските българи в РСМ. 

3. Създаване на национални институции за популяризиране на българската култура

При създаването на национални институции правителството на РСМ би било задължено да се грижи за напредъка и утвърждаването на културата на българския народ. Това на практика би означавало задължение за създаването на български народен театър в РСМ, български библиотеки и други културни институции предназначени за македонските българи на цялата територия на страната.

4. Държавно финансиране на културни проекти на българския народ

Според Закона за култура РСМ има задължението да насърчава, помага и грижи за изразяването на културната идентичност на общностите в РСМ.
Така, финансирането на проекти за насърчаване на традицията и историята според вярванията на македонските българи би се превърнало в държавен ангажимент.
Може да се дискутира дали тези широки малцинствени права са правилна държавна политика и дали не допринасят за разрушаване на националното единство в страната, но само по себе си това законодателно решение не е толкова проблематично. РСМ винаги искрено и с уважение е приемала и подхранвала многообразието, характеристика, която олицетворява антифашисткия дух на народа ни. С това уважение се отнася и към българите като съседна нация, независимо от отношението на българската държава към РСМ.
Проблемът възниква, когато тези права ще трябва да бъдат осигурени за т.нар „самоосъзнати“ македонски българи – общност, чието убеждение е, че македонският етнос традиционно не е съществувал на територията на РСМ. Общност, която поддържа култура и вярвания в историческия наратив, наложен от българската държава, т.е. в правилността на позицията на Ванчо Михайлов, че славянското население на Македония през вековете е проявявало 

българска етническа принадлежност

 Следователно, РСМ ще се окаже в ситуация на финансиране и насърчаване на антимакедонската култура, история и традиция, наложена от съседната държава с иредентистки намерения.
По ирония на съдбата македонската държава би имала законово задължение да подпомага великобългарската иредентистка пропаганда и да отделя държавни ресурси за отричане на македонския народ.

Всичко това неизбежно ще означава безкрайно и непрекъснато разпалване на национална омраза и нараняване на чувствата на македонците, разочарование от собствената им страна и загуба на лоялност патриотично чувство.
При такива обстоятелства асимилаторската политика на България спрямо македонците ще намери благодатна почва за много по-голям успех от сегашния.

Бъдещите искания на България 

Не е логично да очакваме България да спре до тук. 
С влизането на българите в конституцията и законодателството на РСМ, те ще имат правно основание и рамка за всички свои по-нататъшни иредентистки искания към Македония по пътя към Европейския съюз в съответствие с преговорната рамка, приета с т. нар. „френско предложение“. България не крие това. 
Напротив, преди по-малко от година президентът Радев призна, че България „няма да допусне легитимирането на македонизма в ЕС”. 
Няма по-ясно потвърждение, че България възнамерява да допусне македонската идентичност да влезе пълноценно в Европейския съюз.
Но по-нататъшното делегитимиране на македонската идентичност би изисквало допълнително насърчаване на българския характер на Македония и македонския народ, чрез допълнителни правни промени. 

Най-очакваните искания на България в тази посока са:
-изменение на Закона за празниците на Република Македония, с цел обявяване на празник и неработен ден за членовете на българската общност на 3 март, деня на Освобождението на България, т.е. подписването на Сан Стефанския договор, с който територията на Македония през 1878 г. трябваше да принадлежи на България. Символно противоречиво на съществуването на независима македонска държава;
-законови промени за осигуряване на задължителни квоти в Парламента на РСМ за членовете на общностите. Такова правно решение съществува в няколко страни в Европа, сред които Хърватия, Словения, Белгия, Армения и др. Като се има предвид, че българите са твърде малко, за да си осигурят депутатско място чрез гласове на избори, България със сигурност ще настоява за законови промени. Така техните представители ще получат депутатски имунитет и свобода от парламентарната трибуна да отричат македонската идентичност и да разпространяват българска иредентистка пропаганда пред широка аудитория в законодателния орган на РСМ;
-увеличаване на квотите за заетост в държавни институции за членовете на общността. При специални обяви за наемане на лица с българско гражданство много наши съграждани с български паспорти подават документи, че са българи. България със сигурност ще настоява увеличаването на етническите квоти да важи и за приемните изпити в Академията на съдиите и прокурорите, директорските длъжности в институции и др.;
-промени в Закона за използването на знамената на общностите в Република Македония, за да бъдат задължени държавните органи да поставят българското знаме на възможно най-много места на територията на страната.
Имайки предвид твърдо установената антимакедонска държавна позиция в Република България, както и преговорната рамка, приета с френското предложение, е наивно да се надяваме, че тези искания няма да станат част от преговорите на Македония за влизане в Европейския съюз.
С „отварянето“ на Конституцията България получава конституционната и законова основа, върху която ще базира всичките си по-нататъшни искания за 

самоунищожение на македонския народ и държава

Затова е необходима бърза и цялостна промяна на държавническото отношение към преговорите с Европейския съюз и ролята на България в тях. 
В противен случай, по думите на професор Цуцуловски, „отварянето“ на Конституцията би било отваряне на македонския ковчег, откъдето няма да има излизане след като бъде затворен“.

*Авторът навсякъде използва термина „Република Македония“ и „македонско“ правителство или държава, което в адаптацията на български е заменено с признатото „Република Северна Македония“ и „северомакедонско правителство“.