Защо дори клането в Буча не трогна БСП – лоялността към Кремъл преди човечността

Илиана Славова

След повече от три десетилетия обществени и политически промени в българското правителство отново има партия, която тласка България извън цивилизования свят и се поставя в услуга на Кремъл. И отново е БСП/БКП. Защо когато съюзниците ни изпращат оръжие на героично сражаващата се Украйна българските социалисти с пунктуална упоритост пречат страната ни да направи същото? Дори след като Украйна многократно апелира за такава помощ. Дори след ужасите в Буча, Бородянка, Ирпен, Гостомел… Дори след като е ясно, че отказът да откликнем насърчава зверствата на Путин. 

Що за партия е БСП?

През 1990 г., когато се отказа от името БКП, тя заяви промяна в ценностната си система и обновление в духа на демокрацията. Заявка за колосална промяна, изискваща покаяние и катарзис. 

В действителност преименуваната партия никога не осъди истински злодеянията на комунистическия режим. Извини се за допуснатите „грешки и деформации“, но не осъди престъпленията. Продължи да поднася цветя пред паметника на Тодор Живков, не и пред жертвите на комунистическия терор. Социалистите никога не се поклониха пред загиналите в лагерите на смъртта.  Путин също никога не осъди престъпленията на Сталин. 

Освен това БСП така и не скъса с репресивния апарат на комунистическия режим – кадрите на бившата ДС охотно бяха лансирани като кандидати за изборни длъжности и държавни постове. Както и путиновата „Единна Русия“ използва кадровата банка на КГБ/ФСБ. 

През трите десетилетия след смяната на името си БСП се конфронтираше с позиции на ЕС и НАТО, но нито веднъж не влезе в подобен сблъсък с Кремъл. След анексирането на Крим социалистите многократно изразяваха недоволство от европейските санкции срещу Русия, но не осъдиха агресията. Да не забравяме също, че по Истанбулската конвенция Корнелия Нинова дори имаше конфликт с лидера на европейското си политическо семейство – председателя на ПЕС Сергей Станишев. През годините видни представители на БСП посещаваха конгресите на путиновата партия,  включително самата Нинова. Нещо повече - през 2003 г. е сключен договор за сътрудничество с "Единна Русия". А през 2016  лидерката на БСП обсъди с руския генерал Леонид Решетников кандидатурата на Румен Радев като бъдеща номинация на БСП за президентския пост, както призна самият Решетников. Не с европейския лидер на социалистите Станишев, а с кадъра на КГБ Решетников. 

С оглед на всичко това днешното поведение на БСП не е изненада – партията отново показва

привързаност към Кремъл

Следва желанието на Путин да държи в подчинение съседите си – където може, да налага силово неутрален статут – където не може да прегази нечий суверенитет, и да парализира евроатлантическата принадлежност на държави като България и Унгария с податливи на  руско влияние правителства. 

Опитът партийната политика да се опакова като национален интерес – да се представи отказът от предоставяне на оръжие на Украйна като загриженост за България, не звучи убедително. Защото ако Украйна бъде прегазена, България също ще бъде застрашена. Но дори да не беше така, над националните ценности са човешките. Обезобразените тела в Буча, мъртвите деца, изнасилените жени, разрушените църкви и домове са зов към всяка човешка съвест. Да помогнем на живите да защитят своите семейства и своята родина. Светът чу този зов. Какви хора и какъв народ ще сме ние, ако продължим снишаването? За БСП явно тази йерархия на ценностите е преобърната – 

партийните обвързаности с Кремъл са над човешките и националните ценности

Катарзисът не се състоя. БСП остана при Кремъл и своето минало. Но не и при своите корени. Иначе нямаше да забрави казаното от своя основател Димитър Благоев: „Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно  сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите."