Бележки към Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032

Капитан I ранг о. з.   Васил Данов, Атлантически съвет на България

Какъвто и документ да приеме сегашното МО, то нито ще има възможност да го реализира, нито притежава механизми да наложи свои виждания, програми и планове на което да е следващо правителство и нов ръководен състав на МО.

Румъния отново ни изпреварва

Пред последните две десетилетия Румъния целенасочено и неотклонно изгражда националната си отбрана във все по-тясна връзка с НАТО. На нейна територия вече са разположени щабове и командвания на съюзни формирования. Преди броени дни узнахме, че в северната ни съседка ще бъде дислоцирана и ескадрила безпилотни летателни апарати (дронове) от европейските ВВС на САЩ.
У нас изоставането нараства, сякаш начело на националната отбрана и сигурност са поставени лица със специфични образователни потребности. Скришом, както са правили нелегалните преди септември 1944 г., бе открит руско-сръбският газопровод „Балкански поток“, за който досега са похарчени над три млрд. грешни български пари. И срещу който заедно със „Северен поток“ Сенатът на САЩ  гласува стрoги санкции.
Значи строим газопровод на държава-вероятен противник, заради което държава-съюзник (и не какъв да е) ни налага санкции. Оригинален подход, не смятате ли?
Ката ден през въздушното ни пространство като през Аврамов дом прелитат руски военнотранспортни самолети и доставят в „братска“ Сърбия съвременни зенитно-ракетни комплекси „Панцир“ и С-400. За тези системи няма други вероятни цели освен нашите ВВС, летателни апарати и ракети на съюзниците от Алианса.
Ho това не е ли пробив в националната сигурност и отбрана? Не е ли национално предателство?

След като българската държава допусна да бъде подведен под съдебна отговорност министър на отбраната, защото се бил опитал да защити националния интерес при ремонта на старите съветски изтребители МиГ-29, значи разпадът на системите за отбрана, сигурност, правосъдие и т. н. е доста напреднал.
Половинчатите, страхливи ходове хем да сме пълноправен член на НАТО, хем „да не разсърдим Кремъл“ превръщат държавата ни в объркан, угодничещ по всички азимути, непредсказуем и отблъскващ субект на международното право, с когото по-добре да не се ангажираш за съвместни дейности. 

„Говори за бъдещето, ако няма хляб за днес“

С изпитаните похвати на болшевишката пропаганда МО заявява решителни амбиции за далечната 2032 г., когато никой от днешните „стратези“ и „визионери“ няма да бъде тук, за да се наслади на плодовете от целеполагането и пророческия си гений.
Заявените амбиции, цели и намерения като „Желано крайно състояние на отбранителните способности на Въоръжените сили към 2032 г. Българските въоръжени сили да бъдат модерни, оперативно съвместими, с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи, и да разполагат с основните приоритетни отбранителни способности, адекватни на рисковете и заплахите“ не са защитени с трезви разчети, ресурси и кадрови потенциал. Целият текст на Програмата звучи по-скоро като заклинания от конгресите на БКП от 70-те години на миналия век, когато ЦК и др. Живков говореха за „развития социализъм“ като непосредствена цел на партията и държавата.
В тези предначертания липсват съществени моменти от близо 12-годишното развитие на Въоръжените сили, което МО по-скоро се опитва да предвиди, отколкото да планира и да организира. Например: пълна замяна на въоръжението, техниката и другото оборудване на армията и специалните служби, произведено в СССР и Руската федерация. Докога ще завърши този мъчителен процес? Кога най-сетне натовската ни армия изцяло ще бъде въоръжена само с натовско оръжие и бойна техника?
Словосъчетания като „модерни, оперативно съвместими, с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи“ слушаме от 2000 г. до днес. Мащабите и патосът на документа напомнят красива коледна приказка.

Към раздел „Приоритети на отбранителната политика“

Час по-скоро МО или което и да е друго ведомство, отговорно за националната отбрана и сигурността, би трябвало да предложи на държавно равнище да бъде приета Програма за излизане на Република България от десетилетната икономическа, военна, културна и пр. зависимост от Руската федерация.

Примерно съдържание:

        1. В аварийно кратък срок България да сведе контактите с РФ до възможния минимум за санитарен период от 10-12 години.
2. След като РФ наруши статута на ООН и присвои чужди територии, следва да бъде изключена от ООН, както през 1940 г. СССР е изключен от Обществото на народите заради агресията срещу Финландия.
3. Изключване на РФ от платежната система Swift и запор на банковите сметки на престъпните й компании. Оповестяване на паричните банкови сметки на Путин и на Путиновата олигархия.
4. Ускорена диверсификация на енергийните източници на България.
5. Спешно изваждане от състава на Въоръжените сили на всички съветски/руски оръжейни системи и техника, чрез които РФ осъществява икономически, разузнавателен и идеологически натиск върху бойния потенциал, морално-психологическото състояние и мотивацията на командния и личния състав на БА.
5. Тотално ембарго върху руски технологии и стоки. Да бъде прекратен вносът от Русия. Никакви нови договори с РФ при стриктно спазване на вече сключените.
6. Спиране излъчването на всички руски телевизионни и радиоканали на територията на ЕС. Обща европейска позиция срещу руската пропаганда, а не самостоятелни и разнопосочни ходове, предимно на източноевропейските държави.
7. Отнемане правото на достъп в България и в ЕС на руски политически емисари и агенти на сталинските тайни служби като Решетников, Дугин и др. Путинови глашатаи. 
8. Културна изолация на Путинова Русия.
9. Пререгистрация с последваща забрана на всички НПО, свързани с хибридната агресия на РФ срещу България. Изпълнителната власт да посочи, а прокуратурата и съдът да осъществят справедливо правораздаване спрямо лица и организации, подчинени на външни сили и ерозиращи националната сигурност на българската държава.
10. Прецизна и честна дерусификация на българския обществен живот. Преименуване на селища, улици, учебни заведения, местности и др. обекти, носещи имената на откровени българомразци и национални предатели като граф Игнатиев, Иван Аксаков, Радко Димитриев, ген. Вл. Заимов, Никола Вапцаров и др.
11. Преместване, снемане или унищожаване на всякакви символи на античовешкия сталински болшевизъм (паметници, плочи, „братски” могили и др. тотеми на „червената” армия, знаци и намеци за „подводничари”, „парашутисти”, „партизани” и др. съветски терористи). 

Украйна – фронтова линия на ЕС и НАТО срещу азиатския деспотизъм

Колкото и да не им харесва на правителството и МО, сигурността, целостта и независимостта на Украйна се превърнаха в препълнен съд, скачен с националната сигурност и отбрана на източноевропейските държави от Алианса и по-точно на Румъния и България.  
Режимът на Путин недвусмислено демонстрира намерения да превърне Украйна в свой васал или колония, като при успех незабавно ще съсредоточи целия си военен, икономически, разузнавателен и идеологически потенциал срещу България и Румъния.
Ето защо в интерес на българската държава и на българската нация е всячески да подпомагат и да укрепват военната, икономическата и политическата мощ на украинската държава.

Към раздел „Роля, мисии и задачи на Въоръжените сили“

Възразявам срещу израза „Стратегическият преглед на отбраната потвърди валидността в дългосрочен план на трите основни мисии на Въоръжените сили“. Чрез настоящия документ МО се опитва да реабилитира и да пробута положителна оценка за поредния т. нар. Стратегически преглед, зад който МО скри активното си нищо-не-правене и обслужването на руски олигархични и военно-политически интереси.

Към раздел „Способности, численост и структура на Въоръжените сили“ 

Изпълнените с оптимизъм пожелания за „независимост на военната експертиза и експертните оценки, давани от специализираната администрация; хармонизиране на отбранителната политика с параметрите на стратегическата и концептуалната рамка на НАТО и ЕС; реализъм при задаване на целите и постигане на оптимален баланс между резултат и цена“ няма как да бъдат осъществени, докато в т. нар. интегрирано МО военната експертиза е напъхана в килера, Щабът на отбраната е принизен до една от множеството цивилни и излишно раздути дирекции на МО, а началникът на отбраната, четиризвезден генерал или адмирал, е превърнат в бледа сянка на министъра. Сянка, която понякога има правото да стои зад гърба на политическия ръководител и да кима одобрително на опитите му да формулира фраза, която би могла да звучи компетентно на дилетанти във военната област.

Към раздел „Резерв“ 

За пореден път МО заблуждава себе си и обществото, че резервът на Въоръжените сили би могъл да се превърне в спасителен пояс за управленската немощ на политическото и военното ръководство на БА и да послужи като допинг за сринатата мотивация на професионалните военнослужещи.
Илюзорно и опасно звучат намеренията „Ако в рамките на един планиращ цикъл (4 години) този подход не даде търсените резултати за окомплектоване на военновременните формирования със запасни, ще се наложи да се търси широка обществена подкрепа за въвеждане на задължителна военна подготовка“. 
Връщането към задължителна военна подготовка би било скок назад в епохата на социализма от съветски тип, когато младите хора насила бяха вкарвани в „родната казарма“, за да изпият до дъно чашата на безправието, униженията, безсмислицата и дехуманизиращата атмосфера на комунистическата военщина.  
Срамно е, че вече 12 години МО и цялата българска държава не успяват да изградят модерни, боеспособни, мобилни, мотивирани и вътрешно споени професионални Въоръжени сили.
Още по-странна е организаторската импотентност на военни и на цивилни „експерти“ години наред да не смогват да наберат и да подготвят само 3 000 резервисти.
Крайно време е МО да направи нещо, за да пререже пъпната връв на политическата обвързаност на генерали и старши офицери с БКП и производните й, да не допуска висши офицери да членуват в масонски, ротариански и други тайни общности, обсебени от кадри на (не)бившата Държавна сигурност.
Обществото ни скоро няма да изпита предишните (до 1944 г.) уважение и доверие към българския офицер, докато представители на офицерския корпус до 31 август, примерно, носят униформа и получават заплата като кадрови военнослужещи, а от 1 септември същата година се оказват кандидати за народни представители в партийни листи, заемат политически длъжности в Министерския съвет, в парламента или в президентската администрация.
Няма друг подход за създаване на наистина адекватни на натовските стандарти бойни подразделения, части и съединения от целенасочени, консолидирани, политически и военно грамотни усилия за спешно дооформяне облика на високо мотивирания, обучен и натрениран, школуван в международни мисии, самоуверен и подкрепян от обществото професионален български войник от третото десетилетие на 21-и век.
Вместо да твърдят (съвършено основателно), че „Планирането и ръководството на резерва на Въоръжените сили и на мобилизацията на резервистите се нуждаят от преосмисляне и трансформация“, другарите от МО просто трябваше в настоящия документ да дадат модел и да посочат пътища за така необходимите „преосмисляне и трансформация“.

Към раздел „Способности на Военноморските сили“ 

На ВМС са възложени огромен обем от мисии и задачи, изисквания за способности и капацитет, които при сегашните и при скромно порасналите в близко бъдеще възможности няма как да бъдат осъществени.
Авторите на Програмата не посочват с какви сили, средства и ресурси следва да бъде увеличен потенциалът на ВМС, за да могат те да се справят с пространствения размах и скъсените времеви рамки на изписаните им задължения.
Двата нови патрулни кораба и закупуваните втора ръка минни ловци едва ли ще бъдат достатъчни, за да запълнят до 2032 г. остарелия и усилено ръждясващ в солената среда корабен парк на българските ВМС. 

Предлагам:

1. Като се има предвид нарастващата агресивност и заявените амбиции на Руската федерация в Черно море, наложително е до 2025 г. да бъдат закупени две съвременни дизелни подводници (може и втора ръка), с което да бъде възстановен неразумно ликвидираният ни подводен флот, да бъдат възвърнати и увеличени способностите на дивизиона подводници, което би усилило възпиращия потенциал на ВМС. 
Възкресението на подводничарските традиции и умения е наложително час по-скоро, докато в Щаба, на кораби и на брега все още служат последните офицери и мичмани-подводничари, които биха могли да предадат професионален опит, традиции и дух на новото поколение военни моряци.
2. Спешно да бъдат закупени и развърнати нови брегови ракетни комплекси, способни да поразяват противника на максимална далечина във и извън зоната на отговорност на ВМС.
3. Да бъде наваксано закъснението с изграждане на военноморска база на НАТО в района на нос Атия (към вмб-Бургас), където постоянно да бъдат разположени румънски, турски и български бойни кораби. Базата да се превърне в основно военноморско съединение на НАТО в Черно море, където редовно да пристигат и да участват в съвместни учения кораби от всички държави в Алианса, както и от Украйна и Грузия. 
Само след развръщането на военоморска база на НАТО на наша територия ВМС биха могли да осъществят амбицията за „операция с ограничен мащаб“.