Огнян Минчев*

Най-големият провал на прехода е неуспеха да възстановим българската държавност, разрушена след 9 септември 1944 г. Половин век след тази дата българската държава съществуваше в осакатен вид - като колониална администрация на Съветския съюз. След 1989 г. се осъществи 

консолидация на номенклатурния елит  като посткомунистическа олигархия

 Първият - макар и противоречив - опит за държавно строителство под управлението на кабинета на Ф. Димитров бе прекратен с олигархичен преврат и последвала го косолидация на мафията. Управлението от 1997-2001 г. на кабинета на Ив. Костов е единственият за последните 30 години системен опит за изграждане на новата българска държавност. Ако управлението на ОДС бе получило втори мандат, днес България щеше да бъде много различна. За съжаление, посткомунистическата олигархия осуети тази възможност. Под управлението на бившия цар, на тройната коалиция, на Орешарски и ГЕРБ България постигна определени важни цели - членствата в НАТО и ЕС, реализирахме стопанско развитие и т.н. Но 

пълноценна държава не създадохме

 Живеем в условия на осакатена държавност, подвластна на олигархичната пирамида, на чийто връх стоят неколцина всевластни наследници на репресивната машина на стария режим. Реформи в тази държава могат да се имитират, но не могат да се осъществяват на практика. Управляват подмолните, задкулисни зависимости, личният волунтаризъм и нелегитимният контрол върху публичните институции. Място за институционално мислене и нормативно действие е трудно да се създаде. Законът се приспособява към реалната власт, вместо властта да бъде вместена в рамката на закона. Липсата на пълноценна държавност в днешна България е най-голямата дилема предизвикателство пред националната ни сигурност и независимост. В един свят на нарастващи многолики предизвикателства и заплахи това е все по-опасно.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.