Д-р Любомир Канов

Абе, и аз като наивен българин, нещо като славянин, както се твърдеше от учебниците ни в първо отделение, все се чудя на разни странни имена, названия и съвпадения. 
Добре, наистина съм работил в Курило, положих и там, както и другаде, много часове, дежурства, терзания и част от неизбежният си земен живот. Благодарност, да не говорим за пенсия, дължима за моите години прекарани там, няма да получа. По-скоро ще получа като награда първата част от името на тази странна гара в устието на Искърския Пролом. Тази благодарност бе често изписвана словесно и графично в гаровите кенефи по цялата железница. 
И това ми стига. Все пак не съм бил разпределен на работа в Курилските Острови. 
Поради това, но не само, бях някакси компенсиран, едва ли не благодарен, че има 

руски човек, генерал, с името Куроедов

 Историческа личност, без съмнение. С такова име в България би направил чудеса. Е, подвизавал се е като генерал за съжаление по наше време, даже се е бил родил в деня в който братският Съветски Съюз обявил война на моята Родина. Тоест ние сме Деца на Свободата, родени през 1944 год. Генерал Куроедов, се е родил на 5 септември, 1944, дошъл е символично казано в България и ме е освободил. А аз съм му построил паметник по този повод. Кой какво е ял оттогава до сега, като славянин мога да кажа: Генералът е ял кокошки, а аз съм ял онова дето е нарисувано в клозета на гарата в Мездра. Така беше, кой колкото —толкова.

Но, нека да кажем и едно друго име:
Путин! 
За някои — трепет под лъжичката, унес и фантазии за величие по съребрена линия. За други, например такива като мен:
 
Put in! 

Да го сложиш някъде. 
Кое? Как така? И защо? Какво да слагаш и кому?
И дали не става дума за идея, която в нашия уж български славянски вернакулум се асоциира с това, да вземеш и да сложиш нещо някому в детеродния орган по майчина линия? Путин, славянинът, дали познава тези нюанси в мисленето на българославяните? И ако да, би ли последвал съвета съдържащ се в името му? Съмнявам се.

Пора поразсуждать. Товарищь Митрофанова, пожалуйста, объяснитесь! 

Но, добре, продължаваме напред! 
Пичугин. На пръв поглед незабележимо име. Даже тривиално за руснаците, също славяни като мен. Произхожда от пичуга, пичужка, дребна птичка. Птичка е също съмнителна дума за нашето ухо, твърде чувствително към консонанти, но криво-ляво можем да го преодолеем. Пичугин обаче, просто раздира нашето балканско ухо и подсъзнание. В България няма как да се наричаш Пичугин и да не си навлечеш някакви тежки и непредвидени последствия. 

Отиваме тогава към Винокуров. Тук вече сме озадачени. Защо да се съчетават две толкова несъвместими понятия в едно име на човек? Множество славяни, наричани също руснаци, носят това име. Ясно е, че не е по тяхна вина. Но не можеха ли поне да си изберат нещо по-подходящо, като например Водкокуров? Те по принцип не пият вино, а Портвейн. А 

как ли се е създала комбинацията от вино и кур 

в миналото, за да послужи като фундамент на нечия фамилия? Ето това е непонятно за нас - славяните отвъд Дунава. 

Но, неразгадаеми са тези здрачни фонеми и изглежда само братска намеса с помощта на непобедимите воини освободители може да обедини и уравни славянството най-накрая. И тогава знаме да ни стане онази понятна на вси Славяне дума — Хуйло! 
С Хуйло, напред, братя! 
С Корнет Ниновая, Хорунжий Костадинов, Поручик Радевой и вся остальная …Ех!