Александър Йорданов, евродепутат от СДС/ЕНП

На 10 април 2010 г., в близост до руския град Смоленск, катастрофира пътнически самолет ТУ-154М. Загинаха всички 86 пътници - политически, военен, духовен, интелектуален и обществен елит на Полша. На борда бяха президентът Лех Качински и неговата съпруга Мария, бившият председател на полския Сейм Мачей Плажински – голям приятел на България, легендарната „майка” на полския профсъюз „Солидарност” – Анна Валентинович,  последният президент на Полша в изгнание Ришард Коморовски; директорът на Института за национална памет Януш Куртика;  началникът на Бюрото за национална сигурност Александър Щигло; 15 сенатори и депутати, Тадеуш Бук– командир на сухопътните сили, генерал Франтишек Гагор– началник на Генералния щаб на полската армия, вицеадмирал Анджей Карвета – командващ военноморските сили, генерал Влоджимеж Потасински – командващ войските със специално предназначение, командващият ВВС ген. Анджей Бласик и др.  
Спорът за причината за трагедията продължава. 

Основните версии са две

 Първата е умишленото насочване на самолета от руските диспечери на летище „Северное” встрани от полосата за кацане, както и невярно отчитане на височината на полета в съчетание с фактора „мъгла”.  Втората – произведени два взрива на борда. 
Факт е, че трагедията се случва  в зоната на отговорност на руските авиодиспечерски служби. Записите от разговорите между диспечерите, както и тези между тях и екипажа на самолета разкриват, че те са давали грешни указания – за височина и посока, и са водили самолета извън пистата за приземяване. В „спасителната” акция участват само руски военни и служители на специалните служби. Те са и първият източник на дезинформацията, която тогава заля медийното пространство. Невероятни лъжи съчиниха тогава в Кремъл. И след това осем години отказваха да предадат на полската страна останките на самолета. Но и тези близо 3 000 дни обработване на „доказателствата” имаха за цел само да усилият лъжата. 
Катастрофата се случва със самолет, който само три месеца по-рано е бил на планов ремонт в Русия.  Не твърдя, че това има връзка с катастрофата, но е следа, която не може да се подценява. В средата на декември 2017 г. бившият полски министър на отбраната Антони Мачаревич  заяви, че „президентът

 Путин трябва най-накрая да се изправи срещу истината:

 две експлозии, които в края на краищата разрушиха Ту-154 М, бяха безспорно идентифицирани от официалната експертиза".  
На 17 юли 2014 г. руски военни и подкрепяни от тях сепаратисти, свалиха над Източна Украйна с ракета „Бук” малайзийския пътнически самолет „Боинг 777-200ER“,  при което загинаха всички 298 пътници и членове на екипажа. Това стана възможно поради военната агресия на Руската федерация срещу независимата украинска държава.  Тя продължава и до днес. 
На 10 април 2010 г. полската държавна делегация е летяла за Катин, където е трябвало да почете паметта на избитите от съветския режим през пролетта на 1940 г. близо 22 000 полски военнопленници -  офицери, военни пилоти, редници,  свещеници и земевладелски стопани, държавни служители и университетски професори, лекари, адвокати, инженери, учители, писатели и журналисти. Това е едно от най-големите, след геноцида на Гладомора в Украйна през 1932-1933 г., престъпления на съветския комунистически режим.  Едва през 1990 г. Генералния секретар на КПСС Михаил Горбачов призна, че то е дело на Сталин и неговото „близко обкръжение”. Каза това и продължи да ръководи престъпната партия на Ленин и Сталин. 
В Катинската гора е разстрелян и бащата на световноизвестния полски кинорежисьор Анджей Вайда, който през 2007 г. създаде  разтърсващия филм „Катин”. За трагедията, случила се 70 години по-късно, разказва филмът „Смоленск” на режисьора Антони Краузе, появил се по екраните през 2016 година. Изразената истина с езика на киноизкуството е силно въздействаща. 
Русия продължава да отрича  участието си в свалянето на полския самолет край Смоленск.  Но е факт, че покойният полски президент Лех Качински бе противник на политиката на Кремъл и особено на руската военна инвазия в Грузия през 2008 година. Той многократно предупреждаваше европейските лидери да нямат илюзиии спрямо политиката на Кремъл. И се оказа трагично прав, защото след агресията срещу Грузия и създаването на московските марионетки Южна Осетия и Абхазия,  последва войната срещу Украйна. 
Лех Качински инициираше различни форми на регионално сътрудничество с цел да възпре „имперските”, както  винаги ги наричаше, планове на Москва. Тези планове са в сила и днес и целят 

създаване на руска сфера на влияние в т.нар. постсъветско пространство,

 както и възпрепятстване на разширяването на ЕС и НАТО на изток. В тези планове е включена и България, като държава която трябва да бъде дестабилизирана и превърната в „троянски кон” на руската политика спямо ЕС и НАТО. Затова и говоренето у нас за „сваляне на санкциите” наложени на Русия след агресията осъществена от нея срещу Украйна е говорене по „план”, а не случайно хрумване, резултат на политическа неопитност.  Впрочем самата Русия се е съгласила, че наложените й справедливо санкции ще бъдат премахнати тогава, когато изчезне причината за тяхното налагане, т.е. когато тя се измете от територията на Украйна и тази страна възстанови границата си според международното право. А това означава, че Крим не е руски, а „опълченците” в Донбас са руски терористи. 
С „катастрофата” край Смоленск  взривно бяха отстранени голяма част от „враговете” на Русия в Полша. А и не трябва да забравяме, че Лех Качински бе първият източноевропейски президент който разреши разполагането на полска земя на американска ракетна база за ракети „Пейтриът”, при това само седмица преди  катастрофата.  Предложи тя да бъде на 60 км от руския анклав Калининград – градът в който е роден великият Имануил Кант и който все още носи името на виден болшевик, съучастник в Катинското клане и в много други престъпления на съветския режим.  –
Отношенията между Лех Качински и Владимир Путин бяха резервирани. Особено силно бе разминаването между  двамата в оценката за руската агресия срещу Грузия през 2008 г. Тогава Качински апелира към ЕС и НАТО да се противопоставят категорично на „руския империализъм”. Заедно с президентите на Литва, Латвия, Естония и Украйна той  организира „президентски десант” в Тбилиси, с цел да бъде окуражен в този съдбовен момент грузинският народ.  На антивоенен митинг на централния площад в Тбилиси Качински произнесе знаменита реч. В нея заяви, че „ние сме тук, за да се борим”,  защото „разбираме, че на дневен ред днес е Грузия, но утре може да е Украйна, след това балтийските държави, а след това и моята родна земя.” 
Шест  години по-късно Русия наистина нападна Украйна и анексира украинска територия – Автономната република Крим, въоръжи и прехвърли терористи в Източната й част,  където създаде марионетни „народни републики”. Жертвите на тази необявена война са близо 15 000, бежанците – милион, загубите от унищожената инфраструктура -милиарди. Именно за тези престъпления на лица, фирми и организации, свързани с режима в Кремъл, са наложени санкциии. Но загиналите вече ги няма.  Явно е много трудно руснаците да схванат, че животът е ценност и не трябва да се отнема насилствено?  Очевидно е, че им е трудно, макар да твърдят, че са християни, което – видно по делата им, не е вярно. Защото какво християнско има в това

да крепиш 70 години антихристиянския болшевишки режим, 

доктрина на атеисти, че и след нея да си издигаш на ръководни постове кадри на този режим? Нищо християнско няма в това. А православно – съвсем. 

  През август 2008 г. на централния тбилиски площад „Свобода” Лех Качински заяви: „На всичко това ние трябва да се противопоставим, ако наистина Европа ще продължи да представлява общите ценности. Тук сега са само четири държави членове на Европейският съюз и НАТО, както и Украйна – голяма държава. Но тук би трябвало да бъдат всички 27 европейски държави.” 
В деня след трагедията край Смоленск полският ежедневник „Република” публикува речта на президента Качински, която той е трябвало да произнесе в Катин на траурното възпоменание за 70-та годишнината от катинското престъпление. В нея е искал да каже, че осъщественото през април 1940 г. „Катинско клане” е геноцид.  Това, по неговите думи, е масово убийство, което няма равно в новата европейска история. Според Качински то е „чудовищна кулминация на съюза между Третия райх и СССР”, „кулминация на Пакта „Рибентроп- Молотов” и на нападението срещу Полша на 17 септември 1939 година”.  В словото си полският държавен глава е щял да напомни и друга горчива истина, а именно, че „семействата на убитите и хиляди жители на довоенните крайгранични райони бяха изпратени навътре в Съветския съюз, а техните неизразими страдания белязаха там пътя на полската Голгота на Изток.” 
Искал е Лех Качински да каже на света и още една жестока истина. И тя е, че Катин е „трагична спирка” в полската история. Защото хора са станали жертви на необявена война: „ Убийството им бе извършено в нарушение на правата и конвенциите на цивилизования свят. Тяхното достойнство – като войници, поляци и хора – беше стъпкано. Рововете на смъртта трябваше завинаги да скрият телата на убитите и истината за престъплението. Светът не трябваше никога да научи за това. На семействата на жертвите отнеха правото на публичен траур, правото да оплачат и достойно да почетат паметта на своите близки. Земята скри следите на престъплението, а лъжата трябваше да го изтрие от човешката памет.” 

Лех Качински не произнесе това слово в Катин на 10 април 2010 г. Този ден се оказа последен в неговия живот. На 18 април той и съпругата му Мария бяха погребани в пантеона на  Вавелската катедрала в Краков. А само четири месеца по-рано грузинската телевизия бе излъчила странен филм -  хипотетичен репортаж за руска инвазия срещу Грузия, при която „загива” грузинският президент Михаил Саакашвили, а самолетът, с който на помощ на грузинците лети полският президент Лех Качински, е свален с ракета. Този филм предизвиква в Грузия огромен скандал. Много зрители дори го приемат за истина. Но само няколко месеца по-късно, на 10 април 2010 г., 

художествената измислица става реалност

 Самолетът на полския президент е свален край Смоленск. Понякога изкуството е всевиждащо.

Лех Качински е предвиждал да завърши словото си в Катин с думи за „окончателното зарастване” на катинската „рана”. За него това означава да бъде юридически „фиксирана невинността на жертвите” и да бъдат открити всички документи, за да изчезне от общественото пространство „катинската лъжа”. Така той призовава не към „затваряне на страницата” на трагичното минало, а към нейното прочитане, за да не се повтаря никога тази трагедия. И това трябва да бъде прочит в името на „общите ценности , които трябва да изграждат фундамента на доверие и партньорство между съседните народи в цяла Европа”. 

Поклон пред паметта на достойния полски президент Лех Качински и на всички достойни поляци, загинали на този ден през 2010 г. в изпълнение на своя отечествен дълг.