Георги Боздуганов

Някога, отдавна, което е все още сега. Младежкият импулс ме караше да спортувам. Бях запален по скално катерене и проучване на естествени пещери в карстови райони. В моя клуб се появи някакъв студент, който ни уверяваше в съществуването на бездънна пропаст в северозападна Стара планина, за която се носели легенди. Чували бяхме всякакви иманярски фантазии, но взехме нужния инвентар и тръгннахме. Пещерата се оказа покрита с голяма бетонна плоча (уж за да предпазва добитъка), покрай която водата бе измила част от пръстта и отворила място за влизане. По силата на жребия се спуснах пръв. Отвесната пропаст не бе дълбока според очакванията - към 50 метра. Изненадващо, дъното на своеобразния широк кладенец бе покрито с мека пръст, от която

 стърчаха множество бели кости

 На изкуствената светлина гледката бе зловеща. Въпреки че бях на 16 години и все още далеч от следването по медицина, не бе трудно да преценя, че костите са човешки. Виждаше се дори счупен череп. Слязоха и останалите колеги и най-сръчният направи карта. През голяма зала, до отвесния кладенец, течеше ручейче, което се губеше в една тясна и къса галерия. Сред човешките останки някой забеляза два часовника, счупени очила, табакера и стана ясно, че не сме попаднали на свидетелства от древността.
 Тръгвайки за София, преминахме край неработеща воденица, а в покрайнините на близкото село ни пресрещна милиционер и въпреки тежките ни раници, поиска някои от нас да го придружат до кметството. Пред сградата бе спряла лъскава черна “Волга”, а вътре ни посрещна цивилен мевереец, който ни взе паспортите и попита какво сме правили на това опасно място. Разказахме за обичайните си занимания през свободното време и той стана словоохотлив. Осведоми ни, че след “победата на народната власт група фашистки злодеи се опитали да избягат, но се заблудили в тъмнината, паднали в дупката и загинали”. 

Тогава не знаехме нищо за онези 

адски времена, 

а един от приятелите ми дори сподели учудването си как ченгето не ни е погнало за дългите коси. Носенето им бе забранено и подстригваха насилствено.

През 1994 г. в НКС на СДС работех за изборната кампания. Срещнах се с двама активисти от същия регион, които разказаха как непосредствено след 9-ти септември комунистическите главорези на новата Държавна сигурност са завели до входа на същата пропаст целия елит на околията — учители, свещеници, офицери, лекари, интелектуалци и различни заможни хора, набедени за фашисти. След изстрел в тила телата на повече от 300 души са хвърлени в бездната. Дни наред водата в близката воденица е текла кървава. С водата са мелели брашно и замесвали хляб. Докарали са каруци с пръст, за да попият кръвта и ускорят разлагането на труповете, а за да спрат зловонието, са покрили зловещото гърло с бетон. Впоследствие водата е каптирана и използвана в цех за производство на популярна напитка. Да, същата вода се е процеждала през труповете и е пълнила бутилките. Дали са си казвали “Наздраве”?

Така са се наливали 

основите на “добрата” държавна сигурност

 Тя е действала по съветския почин - Тодор Живков я обявява за филиал на КГБ и неговите вътрешни министри призовават служителите да работят така, че да “заслужат тази висока чест”. След като натрупаха огромни пари и овладяха икономическата власт, днес някогашни началници от “филиала” са си поставили три цели:
— да изперат кървавите си биографии
— да завземат политическата власт
— да унищожат проевропейската, антикремълска десница.

По биологични причини сега използват наследниците си. Необходимо е да се знае, че абсолютно всеки получил големи суми от Държавна сигурност се превръща в нейна движима собственост. Той бива дехуманизиран, лишен от право на личен избор и житейския му път е предначертан от ченгеджийските отци.

На всеки, който поиска да ме опровергае, съм готов да осигуря напълно безопасна възможност да се спусне в онази дупка, да му дам лопата и черни чували, и след като извадим костите, извърши се опело и достойно погребение, ще повярвам, че и в онези среди може да има морал.

Сещам се за думите на ген. Дъглас Маккартър: “Старите герои никога не умират, те само напускат лицето на земята.” Обречени сме да върнем поне спомена за тях и да спрем комунистическите хрантутници.
Умишлено не посочвам точното местоположение и не прилагам карта, за да се избегне ново комунистическо поругаване. Масовият гроб първо ще бъде обстойно документиран.