На 6 октомври се навършиха 142 години от  рождението на един от големите духовни строители и просветители на съвременна България – Димитър Подвързачов.
Той е поет, сатирик, журналист, редактор, преводач, драматург, енциклопедист, но и изключителен народопсихолог, уловил най-точните струни на българския бит и душевност. Съратник и ментор на Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Йордан Йовков, Людмил Стоянов, Константин Константинов, Николай Райнов. Признат и наричан повсвобщому от цялото това поколение творци 

“бащицата”

Подвързачов полага основите на течението на символизма в родната литература. Роден е 1881 г. в Стара Загора, Източна Румелия.
Георги Константинов, в книгата си "Творци на българската литература"  пише кратка биография на Димитър Подвързачов: "Роден е в Стара Загора на 6 октомврий 1881 г. Останал без баща още преди раждането си, той прекарва твърде тежко и безрадостно детство; придружава майка си в странствуването ѝ като основна учителка из старозагорските и чирпанските села. Следва в Старозагорската гимназия. Още от младенчески години е чиновник в Шумен, от гдето през 1907 г. се премества в София. Печатал е най-напред в сп. "Надежда" (Ст. Загора, 1900 г.), а по-късно в "Смях и сълзи" и "Българска сбирка".

Още с първите си работи Подвързачов прави впечатление на литературните среди. Иван Вазов, който по онова време завежда литературно-културния отдел на "Българска сбирка", в мартенската книжка на списанието (кн. III, год. VII, 1900 г.), разглежда поместеното в кн. I на сп. "Надежда" стихотворение на Подвързачов - "До пролет!" - цитира два куплета от неговите "звучни и картинни стихове" и заключава: "Как свежо и как с музиката на стиха в сърцата ни прониква дух от младо! Подвързачов обещава".

От ляво надясно: Трифон Кунев, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов

Издателска дейност

През 1909 и 1910 г. Подвързачов редактира хумористичното списание "Оса", а през 1911-1912 г., заедно с Александър Божинов, литературно-хумористично списание "Смях", в специалната литературна страница на което сътрудничат Д. Дебелянов (Амер), Н. Лилиев (Одуванчик), Г. Райчев, Ц. Церковски, Тр. Кунев, К. Константинов (Душечка), Д. Стойчев и др. В "Смях" Подвързачов участвува с редица свои работи, които подписва с най-различни псевдоними: Репортер, Гений № 3, Некий Нагел, Д. Г., Н. Н., Деметриос П., П. К.

През 1914 г. Подвързачов редактира сп. "Звено", в което сътрудничат Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Елин Пелин, К. Константинов, Й. Йовков, Николай Райнов (Аноним), Хр. Ясенов, Д. Немиров, Ив. Бояджиев и др. В кн. I на "Звено" е печатана за първи път Димчовата "Легенда за разблудната царкиня".

През време на войната (1915-1918 г.) Подвързачов е един от литературните редактори на сп. "Отечество" и в. "Военни известия". В сп. "Отечество" са печатани за първи път стихотворенията "На моя син" и "На падналия другар". Същевременно през тия години Подвързачов участвува в почти всички български хумористични списания.

След Световната война е литературен редактор при книгоиздателство "Ал. Паскалев" (1918-1920 г.) и литературен редактор на в. "Зора" до 1921 г. През 1921 г. за кратко време е драматург на Народния театър. През 1919-1921 г. Подвързачов дава редица отлични фейлетони във в. "Зора", подписвани с псевдонима Хамлет, принц Датски, в които се очерта като един от най-добрите фейлетонисти. От 1923 г. до 1934 г. е литературен редактор и сътрудник на редица български вестници ("Зора", "Епоха", "Час", "Знаме", "Демократически сговор", "Македония" и пр.). През 1934 г. е литературен редактор на в. "Днес", на който пост го завари смъртта - 13 ноември 1937 г.

През дългогодишната си литературна и журналистическа дейност Подвързачов остави извънредно голяма брой преводи, предимно на руските класици, с които изпъкна като отличен преводач и писател. Многобройните му фейлетони, мисли и парадокси, пръснати из всички български вестници, са събрани в книгата "Как дяволът чете Евангелието", издание на "Хемус" (1933 г.). През 1938 г. "Хемус" издаде посмъртен сборник "Басни", в които са събрани най-добрите басни на Подвързачов. През 1939 г. Дружеството на столичните журналисти издаде сборник избрани негови стихотворения.

През 1933 г. "Хемус" издаде хумористичната приказка за деца "Крачун и Малчо", в две части, а през 1937 г. - "Война на джунглите", пак стихотворна хумористична повест за деца.

Просветител преводач

Подвързачов е превел "Мъртви души" от Гогол, "Дон Кихот" от Сервантес, "Братя Карамазови" от Достоевски, "Празни мисли" от Джером К. Джером, "Разкази" от Толстой, "Писма от Африка" от Х. Сенкевич", "Пътуванията на Гъливер" от Дж. Суифт, романи от Джек Лондон, Вики Баум, Ерих М. Ремарк и мн. др.

В българската литература Пдъвързачов остава известен с псевдонимите си: Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н.
Той е кавалер на Орден “Св. Александър” и два пъти на Орден “За гражданска заслуга”.

Faktor.bg предлага на своите читатели извадки от творчеството на Подвързачов, подбрани от внучката му Thea Nishkoff.

АФОРИЗМИ

Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва.
А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира.
Господи! Не разбирам премъдростта ти, да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.
 ***
Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора. В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва.
***
Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока.
***
Колкото по-истинска е една истина, толкова повече прилича на дързост.
***
Българинът е муха със самочувствието на аероплан.
***
Никога не вярвам на адвокат, който казва, че е бил само сътрудник на правосъдието. Момиче, че не искало да се омъжи. Комунист — да не одобрява кървавата разправа с противника. Командирован на държавни разноски — че предпочита да остане в България.
***
Тайната на успеха на всекидневния вестник е същата, каквато е за отделния човек: "По нищо да нямаш свое мнение!"
***
Ако бях скулптор и трябваше да изобразя българина, струва ми се, че най-сполучливият образ би бил тоя: 
— Клекнал, подпрял гръб на някой селски зид, той дялка клечки за забавление и непрекъснато критикува: общината, съседа, попа, даскала, съседните села, царщината...
***
Характерно за варварството на нашето общество: никой за никого пет пари не дава, нито да го признае една степен по-високо от себе си, нито да прояви обич до саможертва. Зад видимо интимната връзка най-често се крие съвместно извършено престъпление.
***
Не бой се от мошеника: Бог му е дал сигурни признаци да го познаеш: той или говори постоянно за Бога, или за обществена справедливост, чест, порядък.
***
"Бога няма! — казват — как ще се оправиш с такъв човек?"
От тая дълбока мисъл е тъй лесно да се разбере, че общество без религиозно чувство мъчно може да се оправи.
***
Винаги съм си представял нашия обществено-политически живот, пряко отразяван от партийните вестници и техните взаимоотношения, като една мръсна и пращна крайградска улица, с ниски изкълчени дъсчени стобори, а по вратите наклякали дрипави. обеззъбели от злоба дърти баби, които дигат оглушителна провинциална свада. Те се карат разпенени, една през друга се попържат, стават, сядат, удрят свити пестници един о друг, заканително размахват запретнати ръце.
***
Всичко друго мога да простя в нелепостите на мирозданието, но това, дето са дадени криле на мухата — никога.

СТИХОТВОРЕНИЯ

Родина

Обичам те като жена
повлякла ме с безброй оглавници —
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници.
Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост —
тъй-важно-весела-почти
измислена за Simplicissimus.
Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести —
о, бедна, хубава страна
на алчни, допотопни челюсти.
Как всички твои синове
от твоя образ са клиширани:
дългът към тебе ги зове
към непрестанно анпоширане!
И ако ний пък се кълнем,
че във борба за теб ще паднеме —
то знай, че ние не крадем,
защото няма как да краднеме!
Обичам те като жена,
която шепне обещания —
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!
***
Не се гаси туй що не гасне

(Песен, намерена в книжката на един министър)

За нас е радост, радост, радост,
когато златцето държиме –
усещаме тогава сладост,
макар неспирно да пълзиме.

Едничкото пълзене даже
глупеца води към креслото,
едничка подлост сявга може
да те издигне "до небото".

"Народът, казват, веч пропадна!
Оголи се съвсем селякът!"
За нас година няма гладна –
прогонни, дневни пак ни чакат.

Младежи! Всуе се морите!…
Не се гаси туй, що не гасне.
Злината, уж що днес гасите,
от ден на ден все повеч расне.

Злината само днес е вечна,
едничка в хаоса грамадни!
Със нея се туй царство почна,
със нея ще и да пропадне.


Въз слънцето хвърлете нея,
тя повеч жлъчка ще разпърсне,
убийте я във Стамболова,
в Стоилова ще да възкръсне…



И ако нявга той изчезне,
напусне тлъстите дохòди,
из ада някой ще излезне –
демон да стане, да ни води.

Ей такива работи по българско…