Калин Манолов*, специално за Faktor.bg

На Коледа е прието да се говори за смирение и доброта. Текст за предколедните трусове в нацоналното радио неминуемо ще засегне обратни теми. Но ако искаме да е за последен път и оттук нататък да бъдем конструктивни, е крайно време да кажем както някои истини за начина на функциониране и финансиране на обществените медии, така и за свободата на словото, тоест за морала в тях. Случващото се днес в БНР, освен на неспазване на правилата, е резултат и от многогодишната му деморализация. Освен на политическото послушание на ръководствата й, деморализацията в Старата къща се дължи на оформянето на привлегирован - финансово и програмно - „елит“, който са самоизживява като вечен и благодарение на който рейтингът на програма „Хоризонт“ напоследък главоломно пада.

Но да кажем, че това е вътрешен проблем на БНР. Функционирането му обаче е наш проблем, защото го плащаме чрез данъците си. От догодина те ще отиват в БНР и БНТ под формата на траншове, а не на субсидии, а така и незаработилият фонд „Телевизия и радио“, който трябваше да се пълни чрез „такса електромер“, ще бъде закрит. Това всъщност е добра новина. Директорите на БНР и БНТ няма да могат да прехвърлят средства от общо 100-милиония им бюджет от едно перо в друго по тяхно усмотрение, а финансовото министерство ще им отпуска парите само след като са обосновали нуждата от тях. Така може би ще се избегнат някои злоупотреби от страна на ръководствата, за които сега на „Драган Цанков“ и „Сан Стефано“ се говори само под сурдника.

Що се отнася до свободата на словото, никой не може да я ограничи повече, отколкото работещите в БНР и БНТ могат да си я самоограничат. При финансирани от бюджета медии свободата на словото означава само ненамеса на държавата в конкретното отразяване на факти и събития. Иначе определянето на размера на бюджета, принципите, отговорностите, критериите, по които той се харчи, както и изборът на ръководствата на медиите, които финансира, определено е работа на държавата. И нито заплашва свободата на словото, нито 

въвежда цензура

Последното го казвам за сведение на фанатизираните фенове на Волгин, които пак искат главата на генералния директор Радослав Янкулов. Няма да я получат, независимо че идолите им ореваха орталъка, а отломки от червени ППО-та бавно се разходиха по зебрата срещу БНР. Казусът „Деконструкция“ е решен. „Толкова бързо?“ или „Най-после?“ е само субективно усещане за време, което не си струва да бъде коментирано. Струва си да се коментират правилата, тоест медийният закон и вътрешният правилник на БНР, които „Деконструкция“ драстично, демонстративно и безнаказано нарушаваше шест години. Макар и с огромно нежелание, накрая БНР взе единственото възможно решение. Дали оттук нататък Волгин ще прави рубрика при Слави Трифонов или алтернатива на Михаил Миков, си е лично негов проблем. Проблемът ще стане отново наш, ако остане на „Драган Цанков“, както силно подозирам. Тогава ще го коментирам пак. Сега само ще кажа, че в каквито и морални императиви да го обличаш, собственото ти идеологическо безсилие остава винаги отзад.

Истински важните проблеми на „обществените“ БНР и БНТ са свързани с характера, финансирането и функционирането им, както и свързаното с тях съществуване и функциониране на СЕМ. Много по-лесно е обаче да се осъзнае необходимостта от обществена медия, отколкото да се дефинира еднозначно какво представлява тя. Най-общо, една обществена медия би трябвало да формира обществено мнение, ръководейки се от обществения интерес. Но какъв е „общественият интерес” зависи от това 

КОЙ е обществото

Обществото е сбор от индивиди с различни интереси. Очевидно не можете да задоволите всички и се налага да избирате.

Тук идва мястото на Законът за телевизия и радио. В него пише, че „обществените медии са длъжни да разпространяват политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация; да осигуряват достъп до националните и световните културни ценности; да излъчват образователни и културни програми; да защитават националните интереси, националната наука, образование и култура”. Дефиницията е повече от изчерпателна, друг е въпросът дали е приложима. Всяка медия, включително частните, изпълняват поне част от изброените функции – иначе няма да ги гледат и да купуват реклами в тях. Проблемът очевидно е в обществения баланс, който БНР и БНТ са задължени да осигуряват. Той е описан в член чл. 6, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията, и е на практика невъзможен. Няма как предаванията „да отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика“, най-малко защото различните идеи и убеждения са неизброими. Досега никой не възразява срещу този витиеват текст, защото знае, че е неприложим. Или, което е същото и дори по-лошо – приложим като морков или като бухалка – според случая. Но не и като професионален стандарт. Крайно време е „членът за отличници“ да отпадне, и да се въведат относително обективни критерии за журналистика в БНР и БНТ, различни от дузината кухи „етични кодекси“, които никой не зачита. Ако Поли Карастоянова не успее да измисли такива критерии, да ги препише от Producers' Guidelines на Би Би Си, която експертите често дават за пример.

Но и това няма да направи обективността в медиите по-обективна. Обективността е събирателно понятие, сбор от субективностите на работещите в медията, особено в коментарните предавания. „Деконструкция“ обаче не беше такова предаване. Концепцията на Волгин беше за „културно-развлекателно ток-шоу, в което с помощта на примери от литературата, киното, философията, историята, ще се правят паралели със случващото се в ежедневието“, и никога не е спазвана. Само на това основание предаването можеше да бъде свалено от ефир почти веднага след създаването си, вместо да бъде не търпяно, а 

толерирано, от двама генерални директори на БНР

Казусът „Деконструкция“ е добър повод да си зададем въпроса дали обществени медии могат и трябва изобщо да съществуват. Принципният отговор е – не. БНР и БНТ трябва да се приватизират, като преди това започнат да се самоиздържат. Това далеч не е невъзможно, ако използват всички възможности за печалба, с които разполагат. Тъй като сега говорим за националното радио, то най-после трябва да цифровизира излъчването си не само заради европейските изисквания, а за да спести много милиони, които дава на НУРСТ като наем за предавателите си. Може и да събира нелоши приходи от концерти на музикалните си състави, от продажби на най-стойностните си записи от Златния фонд, качени на цифров носител, от продажби на дискове с радиотеатри, оформени като поредици, на записани книги, и т.н. Силно препоръчително е Старата къща да се освободи и от излишните „пристроечни структури“, с които е обрасла, и да премахне вътрешните структури с дублиращи се функции. И разбира се, да спре злуопотребите, които ревизията на Агенцията за държавна финансова инспекция това лято констатира. Тогава кандидатите да купят БНР ще се редят на опашка.

Така стигаме и до СЕМ. Очевидно докато съществуват обществени електронни медии, ще съществува и регулаторният им орган. Чрез налагане на общоприетата аксиома, че

ефирът е „публична собственост”

и ползвателите на честоти трябва да работят „в обществен интерес” обаче, този регулаторен орган не допусна свободния пазар в електронните медии. Това далеч не бе в обществен интерес. Но все пак и един регулатор може да свърши някои полезни неща. Например:

- да констатира „вертикалната свързаност“ между собственици на рекламни, пиар, социологически и др. комуникационни агенции, медия шопове, мултиплекси, разпространителски фирми, пипълметрични компании, продуцентски къщи и лица със собственост или контрол върху медии, и да предотврати евентуалната необективност на техните медии.

- да създаде публичен регистър на собствениците на медии, комуникационни агенции, мултиплекси, разпространителски фирми, пипълметрични компании, медия шопове, в който да бъдат оповестени не само истинските собственици, но и източниците на финансиране, годишните отчети и др.

- да създаде независим орган, който да разпределя средствата от комуникационните бюджети по европейски и други комуникационни програми на конкурентен принцип с гарантирана прозрачност и ефективност на изразходването на тези средства.

Съмнявам се обаче, че поради множество обвързаности, каквото и да е от това е възможно на практика. Затова по-добре СЕМ да не прави нищо.

А какво да правим ние, „драгите слушатели“? Тъй като активите на „обществените медии“ са държавна собственост, тоест наши, както и издръжката им, сме в правото си да настоим да се управляват професионално. БНР е крупна за българските мащаби обществена фирма с 40-милионен ежегоден бюджет. Ефикасното им изразходване ще позволи и постепенното преминаване на радиото към собствено финансиране, което пък ще го еманципира от политически влияния и ще гарантира обществения му характер. Тогава собствеността няма да има значение. Или поне няма да бъде деконструктивна.

**Калин Манолов е журналист с над 25 години опит в радио, телевизионни и печатни медии. От 2011 г. е автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо“ по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всяка неделя от 10.30 часа. Председател е на УС на Института за свободен капитализъм „Атлас”. Издател е на български език на трудовете на Айн Ранд и други философи на свободата.