Илиян Василев*

Поредната доза страхова психоза излъчвана от екраните и печата от заинтересовани сили, включително такива които уж подкрепят по принцип членството ни в НАТО, но са против всяка негова конкретна стъпка. Истеризират ни с ужасната перспектива, че ако позволим у нас да се разположат активи на НАТО - командни и контролни центрове, или не дай боже тъй като нямаме собствена авиация да използваме за защита на въздушните ни граници самолети на съюзници - едва ли не целия стратегическия ядрен арсенал на Русия ще се обърне срещу нас. В по общ план ще насочи величайшия гняв на Кремъл срещу слабите в ЕС, сред които сме и ние.

Звучи страховито и със сигурност много българи ще се разтревожат. Но разровиш ли го, както казваше поета ... ше мирише и ще се окаже пустословие и елементарна манипулация.

Първо, стратегическия руски ядрен арсенал, както е всеки друг не може извън хипотезата на самоубийство да се ползва за атака, а само за сдържане - т.е. в отговор на нападение. НАТО и ЕС нямат никакво намерение или интерес да нападат когото и да било - най-малкото Русия. Те разполагат с далеч по-мощни икономически и финансови лостове за промяна на политиката на Кремъл затова ядрени ракети или военни действия не им трябват. Нещо повече, нито на нас, нито на ЕС и НАТО им трябват да присъединяват територии или да 

завладяват територии на Русия

Огромният проблем, че с неразумната, небалансирана и направо абсурдна политика Владимир Путин вкарва Русия в ускорена и излизаща извън контрол дестабилизация, която може да завърши с нейния разпад - а това носи смъртна заплаха за Европейския съюз и НАТО. Не само защото в този процес ще бъдат нанесени огромни щети върху икономиката на Европейския съюз, на защото дестабилизация на Русия може да генерира последици далеч надвишаващи разпада на Съветския съюз. Затова стратегията на ЕС и НАТО е всячески да сдържат ескалацията на напрежението и на бойното поле, да замразят военния конфликт в Източна Украйна и да търсят дипломатически решения. Не е тайна, че ядреното оръжие отдавна достигна прага на своята пределна полезност и логическо самоотрицание. Веднъж използвано то гарантира взаимното унищожение - в този смисъл е безполезно като инструмент на проактивна политика. Доскоро във военната доктрина на Кремъл съществуваше хипотеза за превантивен ядрен удар, но в последната редакция тази опция е премахната. Не е трудно да отгатнем защо.

Второ, от също толкова години всички западни столици, градове, критични инфраструктури - се намират в обсега на действие и под прицела на прословутия стратегически ядрен арсенал на Съветския съюз и днес Русия. И както виждате Западът се развива прекрасно - мой познат се шегува че, ядрените ракети на Русия са оказали толкова благоприятно въздействие на Запада, че трябва нарочно 

да поискаме да насочат някакви ракети към нас,

за да постигнем някакво благоденствие.

Трето, България не е преставала да бъде в обсега на нечии ракети. Ако се спомняте през 80-те години у нас бяха разположени съветските ракети СС-23, с които идейните предшественици на сегашните опоненти на усилване на отбранителните ни способности чрез колективната система на НАТО, се гордееха. Малцина знаят, че тогава България плати близо милиард и половина рубли /близо 2 милиарда долара по официалния курс/ за това недомислие - само защото някому беше хрумнало да получи потупване по рамото. БСП в тогавашния и вариант не пита нито народа, нито Народното събрание.

Днес става дума за бъдещето на българската армия и за укрепване на отбранителния потенциал на страната. Поставянето под съмнение на решителността ни да вземем всяка и всички мерки за да се защитаваме си е предателство откъдето и да го погледнеш.

Както писах, лозунгът "Винаги с Европа, никога против Русия" е подвеждащ - защото 

Русия се изправи срещу нашия избор Европа,

т.е. срещу нас. Едно е да си против изпращането на войски на източния фронт, съвършено друго е да поставяш под съмнение готовността си да защитаваш страната си от "казаци" както го е правил генерал Колев. Първото е разумна предпазливост, другото е престъпление.

Тъй като се опитват да пренесат на улицата битката за европейското бъдеще на България трябва да сме готови да излезнем и подкрепим реално, ефективно и активно членството на страната в ЕС и НАТО.

Да подкрепим българската армия и увеличаването на военния бюджет.

За да не се налага да посрещаме поредните Освободители.

* Авторът е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г. Коментарът е публикуван в личния му блог. Заглавието е на редакцията.