Лоран Геслен, Жан-Арно Деран, Le Monde diplomatique

След Украйна Балканите могат да станат сцена на ново стълкновение между Изтока и Запада. Русия разширява присъствието си в региона, както по икономически, така и по геополитически причини. И въпреки всичко, независимо от своето традиционно влияние, Москва едва ли трябва да възлага особени надежди на региона, който все повече се ориентира към ЕС.

Сърбия, Косово, Черна гора и Македония се оказаха на разделящата Русия и Запада „огнева линия”. Именно затова говореше и американският държавен секретар Джон Кери на 24 февруари на заседание на сенатската комисия по външна политика. Макар, че за пръв път паралел между Украйна и Балканите направиха в Русия. През март 2014 година аргументите на Москва в подкрепа на анексирането на Крим, Сергей Лавров се позова на Косово и военните удари на НАТО, които бяха предприети по хуманитарни причини, за да бъде защитено мирното население от югоармията. И в случая с Крим, Кремъл използва хуманитарните аргументи и защитата на цивилното население.

Сергей Лавров дори подчерта, че в Косово, за разлика от Крим, не е провеждан референдум за самоопределение. По този начин той се опитваше да подчертае, че отделянето на Крим и неговото присъединяване към Русия в по-голяма степен съответства на международното право, отколкото провъзгласената независимост на Косово.
Именно заради тези паралели

разположеният край Ниш Руско-сръбски хуманитарен център поражда все повече подозрения

и спорове. Той беше открит през 2012 година, а през 2014 година беше разположен на територията на стар завод едва на няколкостотин метра от местното летище. В него е разположен и свръхсъвременен център за връзка откъдето може в режим на реално време да се следят операции и да се поддържа директна връзка с Белград и Москва.

Това е първият център от такъв род извън пределите на Руската федерация. Директорът Виктор Сафянов е отговарял в миналото за гражданската отбрана в Санкт Петербург, бил е ръководител на „международна мисия” в Афганистан през 2002 година, има и военен опит.

Може би това е просто прикритие за шпионаж? Някой дори го наричат „руския Бонд Стийл” по аналогия с американската база в Косово, където служат 7 000 души. Не може със сигурност да се каже дали в центъра в Ниш зад хуманитарната дейност се крие още нещо.

Във всеки случай центърът работи под егидата на руското Министерство на извънредните ситуации и МВР на Сърбия, но показва какво стратегическо значение придава Русия на Балканите.

Междувременно Русия получи ключовете от сръбския енергиен пазар

На 24 декември 2008 година президентът Борис Тадич, който винаги се е старал да балансира между Кремъл и Брюксел подписа в Москва споразумение за продажба на Газпром на 51% от националната нефтена компания NIS, имаща монополно положение в страната.

Цената на сделката беше 400 милиона евро, което, по мнението на експертите, е три до пет пъти по-ниско от пазарната стойност.

Договорът даде на Русия доминиращо положение в доставката на горива в Сърбия и разпределението им на вътрешния пазар.

И въпреки всички призиви на европейските партньори, сръбското правителство не въведе санкции срещу Русия, заради традиционно приятелските отношения между двете страни и икономическите си интереси.

Съседните Словения и Хърватия също отказаха да „изгорят мостовете” с Москва

И двете страни, като членове на ЕС въведоха санкциите срещу Русия, но без особен ентусиазъм. Унгарската MOL трябваше да продаде на Русия принадлежащия и дял от хърватската INA, но в началото на 2014 година сделката беше блокирана по разпореждане на Брюксел, което още повече изостри кризата в хърватската нефтена индустрия.

Голяма част от икономическите интереси на Русия в региона са свързани с енергийния сектор. От своя страна ЕС е основният икономически партньор на балканските държави, изпреварвайки в тази област Русия многократно.

Визитата на Владимир Путин в Белград на 16 октомври 2014 година трябваше да бъде повод за отбелязване на приятелството между Русия и Сърбия. Путин беше почетен гост на най-големия военен парад в Сърбия след смъртта на Тито. Заради него властите дори преместиха официалната дата на честването на 70-тата годишнина от освобождението на Белград.

Срещата, обаче, не мина гладко.

Сърбия отказа да предостави дипломатически статут 

на служителите от „хуманитарния” център в Ниш.

От своя страна пък Путин не намери за нужно да предостави на Сърбия отстъпка от 200 милиона евро за доставката на газ. Шест седмици по-късно, Русия обяви, че се отказва от газопровода „Южен поток”, който трябваше да снабдява с руски газ в ЕС, заобикаляйки Украйна.

Това решение беше обяснено с отказа на България да даде разрешение за преминаването на тръбопровода през нейна територия, след като на изборите през 2014 година на власт се върна десноцентристкият лидер Бойко Борисов.

В България разграничителната линия между „леви“ и „десни“ е по въпросите на енергетиката, а също така за отношенията с Русия и САЩ. След изборната победа Борисов незабавно прие в София американския държавен секретар Джон Кери, който обеща, че Вашингтон ще помогне на България да „постигне енергийна независимост”, тоест, независимост от Русия.

За страните, през които трябваше за премине трасето на „Южен поток”- България, Сърбия и Унгария, а също така Македония, Босна и Херцеговина и Словения – отказът от проекта се превърна в лоша новина.

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик оцени загубата на 1 милиард евро. Основните руски инвестиции в републиката също са в енергийния сектор. През 2007 година правителството отстъпи 65% от компанията NIRS на руската фирма „НефтегазИнКор”, която така получи контрол върху нефтопреработвателния завод и мрежата за доставка на горивата.

В крайна сметка „най-успешната приватизационна сделка в страната” се превърна в катастрофа

Заводите носеха само загуби, а руснаците така и не вложиха в модернизацията им обещаните средства. 40% от „НефтегазИнКор” принадлежат на „Зарубежнефт”, а останалите 60% на три неизвестни лица. В Република Сръбска говорят, че истинският собственик на компанията е именно президентът Додик.

Референдумът в Крим стана за него „манна небесна”, защото ако Република Сръбска поиска да се отдели от Босна и Херцеговина, това незабавно ще бъде признато от Москва и би означавало смъртна присъда за Босна и Херцеговина.

Независимо от всички тези привилегировани отношения,действително ли Путин е готов да продължи логиката на конфронтация със Запада чак до Югоизточна Европа?

Американското ръководство смятат, че това е точно така. Заместник държавният секретар Кристин Уормут заяви през 2015 година пред Комисията по отбрана на Конгреса, че

Русия „може да се съсредоточи върху неголеми страни, които още не членуват в НАТО, за да се 

опита да създаде нестабилност”

, като например, Черна гора.

Откакто провъзгласи своята независимост през 2005 година Черна гора се оказа в твърде необичайни условия. Властите непрекъснато убеждават в своите европейски и атлантически убеждения, но в същото време привличат редица „интересни” инвестиции.

Например, още през 2005 година близкият до Путин олигарх Олег Дерипаска купи Алуминиевия комбинат в Подгорица. „Алумниевият крал” прибра главното предприятие на страната, обещавайки големи капиталовложения, които никой така и не видя. Сега комбинатът е във фалит, а Дерипаска се съди с черногорските власти, което не му пречи да участва и в други инвестиционни проекти, като марината Porto Montenegro (една от най-добрите на Адриатическо море. Както често става в Черна гора, реалната структура на капитала е сложно да бъде установена, но освен официалните инвеститори, чрез цяла система от подставени лица участва и премиерът Мило Джуканович.

Собственик пък на хотел Splendid в Будва официално принадлежи на компанията Lewitt Finance Montеnеgro, собственик на която е Виктор Иваненко, директор на КГБ в периода на разпад на Съветския съюз. Иваненко стана милиардер след създаването на скандалната банка МЕНАТЕП и ЮКОС. Когато Путин реши да си разчисти сметките със собственика на ЮКОС и изпрати в затвора Михаил Ходорковски, не пипнаха единствено Иваненко.

"Генерал Виктор е главното свързващо звено между политиците от Подгорица, черногорския ъндъргараунд, руската мафия и спецслужбите",

писа през 2005 година черногорското издание Monitor.

Тези тесни отношения между черногорските власти, олигарсите и руските спецслужби се създават още през 90-те години, попадайки под ударите на международните санкции Черна гора оцеляваше само благодарение на мащабната контрабанда на цигари.

През декември 2010 година Черна гора получи официален статут на страна кандидат-член на ЕС и се стреми да влезе в НАТО. Искането беше отклонено през март 2014 година: официалната причина беше високото ниво на корупция и организирана престъпност, но по-вероятно е мащабното проникване на московски капитал в страната. Опозиционният политик Небойша Медоевич твърди, че Русия разполага с 25-50 черногорски агенти, основно бивши офицери от югоармията, които през 2006 година постъпват в новите въоръжени сили на Черна гора.

Балканските царчета от типа на Джуканович и Додик прекрасно умеят да се възползват от международните конфликти и напрежение, за да укрепят собствената си власт. Новаците, като прозападния сръбски премиер Александър Вучич си мислят, че могат да постигнат своето, лавирайки между двата лагера. Във всеки случай, историята е показала, че балканските народи твърде често се оказват пешки в нечия чужда игра.

Les Balkans, nouvelle ligne de front entre la Russie et l’Occident

Превод: Faktor.bg