Леонид Бершидски, Блумбърг

Руската интервенция в Украйна и Сирия, а също така скандалите, свързани с президентската кампания в Съединените щати, оставаха в сянка другата силова „голяма игра“ на Русия-нейните действия на Балканите. Тя се осъществява не така шумно и с по-малко насилие, отколкото другите агресивни действия на Кремъл, но това в никакъв случай не я прави по-малко важна.

Също както бившите съставни части на Руската империя и Близкия Изток, Балканите отдавна са игрално поле за Кремъл. След разпада на Съветския съюз Русия беше съсредоточена в себе си и можеше само слабо да протестира докато Западът управляваше подялбата на бивша Югославия, в резултат на което бяха наказани традиционно проруски настроените сърби.

Западният възглед на руските възражения можем да прочетем в неотдавна разсекретен анализ на ЦРУ от 1993 година:

„Някои руснаци питат защо Западът и Съединените щати, в частност, трябва да се намесват в територии, които Русия традиционно смята за свои сфери на влияние. В съвременния свят Западът не трябва да приема твърде сериозно тези аргументи“.

Но светът се променя

и не само в резултат от действията на руския президент Владимир Путин.

„От известно време Съединените щати престанаха да бъдат „доставчик“ на сигурност“, коментира македонският външен министър Никола Попоски в интервю за австрийския вестник Der Standard.

Ако администрацията на Тръмп се окаже толкова изолационистка, колкото твърдеше Тръмп по време на кампанията си, то тогава ще се наложи ЕС да поддържа сегашното статукво на Балканите. Русия обаче се чуства достатъчно сигурна пред лицето на разнопосочния и достатъчно беззъб Евросъюз. Затова намесата на Москва в делата на този регион все повече става предопределена.

Николай Патрушев, председател на путиновия Съвет за сигурност, скоро заяви, че приемането на Черна гора, Македония и Босна ще бъде една от най-големите заплахи за Русия от страна на Запада.

Кремъл вече стана свидетел на това как България, някогашен неин ключов съюзник на Балканите, стана член на НАТО и ЕС, а след това дори торпилира проекта за строителство на тръбопровод за пренос на руски газ.

Всичко, което сега може да направи Русия е да поддържа проруски настроените политически фигури, такива, като новия български президент Румен Радев, и да се надява, че той ще успее 

да се противопостави на натиска от Запад

Целта на Путин по отношение на останалите балкански страни е да ги държи поне неутрални и, ако е възможно, да им организира истинско чистилище, когато си помислят да членуват в западни структури.

Заради тази си цел Русия се обявява за прекратяване на мандата на Върховния представител за Босна и Херцеговина. Тази структура беше създадена по силата на Дейтънското споразумение, което сложи край на войната в бивша Югославия.

Тази седмица руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви:

„Ние нееднократно сме напомняли на нашите западни партньори, че е неприлично да продължават да поддържат така нареченият Апарат на Върховния представител за БиХ, който има правата на генерал-губернатор и може да налага на трите народа в БиХ, която е суверенна държава, всякакви решения“.

На Балканите, както и на други места, Русия пробва границите на възможното и е доволна от това, че има силни съюзници сред сърбите, както в самата Сърбия, така и в останалите части на бивша Югославия.

Лавров горещо защитава Миролад Додик, президент на Република Сръбска, съставна част от Босна и поддържа неговите постоянни усилия, насочени към утвърждаване на сръбска идентичност.

Додик, който емоционално говори за „сръбското единство“ и нарича посланика на САЩ „доказан враг“ на Запад се възприема като потенциално опасен за стабилността на Босна. Тази седмица дори му бяха наложени санкции за нарушаване на Дейтънското споразумение, след като той обяви собствен Ден на независимостта на босненските сърби.

За Москва той е полезен инструмент за намаляване на западното влияние в Босна и дори за подялбата и. Решението на Русия през декември 2016 година да изплати на Босна част от съветския дълг към бивша Югославия в размер на 125 милиона долара е най-пряката форма на помощ за Додик от страна на Кремъл, който в същото време твърди, че спазва Дейтънското споразумение.

Русия беше твърде заинтригуван наблюдател на инцидента с влака, който трябваше да пътува от Белград до населения със сърби район Митровица в Косово. 

„Косово е Сърбия“, 

пишеше на 21 езика на произведения в Русия влак и това силно възмути косовските власти. Те не разрешиха на влака да пресече границата и го върнаха обратно.

В самия лозунг няма нищо ново, Сърбия не признава Косово за независима държава. Но президентът Хашим Тачи заяви, че става дума за директна провокация и обвини сърбите в „подготовка на кримски сценарии за окупирането на северната част на Косово“.

Получава се парадоксална ситуация. Признаването от Запада на Косово за независима държава стана прецедентът, използван от Русия за оправдаване на незаконния референдум, който доведе до формалното анексиране на Крим от Русия.

Но на пресконференцията си Лавров се похвали, че неговият сръбски колега му позвънил в самия ден на инцидента с влака и му обяснил какво се случва. Освен това, руският министър на външните работи застана на страната на сърбите и заяви, че косовските власти не са имали правото да спират влака.

Сърбия не може да бъде наречена 100% проруска, тя е кандидат за членство в ЕС, а над 40% от населението и подкрепят тази политика на правителството в Белград. Но Русия провежда там военни учения (последното беше през ноември миналата година), и мнозинството сърби се отнасят със симпатия към Русия заради историческите връзки и дълбокото недоверие към НАТО.

В останалите държави, които влизаха в състава на бивша Югославия, където Русия няма такива открити съюзници като сръбския президент Томислав Николич, а и не се ползва с подкрепа от населението, Кремъл осъществява намесата си в не толкова открита форма.

Русия поддържаше путиновия, по стила си, режим в Македония, и разглеждаше протестите срещу правителството на Груевски през 2015 година като „опит на Запада да превземе Македония“.

В Черна гора, където управлява прозападно правителство и половината население подкрепя членството в западните структури, през миналата година в опит за държавен преврат и подготовка на убийството на премиера бяха обвинени руски граждани. Тези обвинения биха могли да са неверни, но Русия еднозначно показа своя интерес да държи Черна гора вън от НАТО.

По един или друг начин

Русия се намесва във вътрешните работи на всички балкански нации

и нейното участие става все по-активно.

То включва в себе си използване на пропаганда, а също така и мрежи от местни „дружески“ неправителствени организации и медии.

Ако обстановката в някоя от тези страни се нажежи, то не бива напълно да се изключва възможността от руска политическа и военна намеса. За разлика от своя предшественик Борис Елцин Путин не вярва в това, че сферите на влияние са остаряла концепция.