​Доган и ДПС обречени на лявата любов с БСП, АБВ и ДС

Петър Бояджиев, Франция

Националната конференция на проруската доганова партия ДПС вече е част от миналото. Въпреки големите очаквания се оказа поредният празен политически балон. Всъщност това беше един добър ден за България и демокрацията и лош за Доган и обкръжението му. Въпреки мощната пропаганда по всички медии Доган и ДПС трудно могат да скрият тоталната криза, в която се намират. Тя се задълбочава, а зад партийните колизии надничат трудни и неразрешени проблеми.

Една журналистка близка по интереси до Сараите обясняваше, че Доган в момента е на вълна геополитика. Както винаги целта е заниманието на вожда да звучи сложно и някак си свръх отговорно пред електората. Нещо като позволено само за богоизбрани. Вероятно пропагандаторите на Сокола имат някакво основание, защото той винаги е бил на тази вълна. Точно геополитическото развитие му даде шанса в живота. В преломните години от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век Доган се ориентира не зле, успя хитро да пласира десарското си битие, облягайки се от една страна на гърба на Русия, но получавайки в същото време и подкрепата на САЩ. Всъщност тази игра беше в кадъра на американо-руското разбирателство, след срива на Съветската империя.

През изминалия 26-годишен период той беше най-ефикасният политически инструмент за невидимо прокарването на руските стратегически интереси в България, но на фона на големия американски брат. Задачата му беше да установи и поддържа контрол над мюсюлманското малцинство в страната и да не допуска този ресурс да бъде част от тенденцията на ефикасна декомунизация в България.

Мисията му вървеше в добра посока за него, но сирийската война, възходът на управляващата сега партия в Турция и украинската криза объркаха сметките. Геополитическият модел сложил се след краха на Съветската империя започна да претърпява съществени промени. Балансът в отношенията Русия-САЩ, Русия-ЕС и Русия-Турция рязко се промени. Черпейки своето политическо положение от геополитическото обкръжение на България, Доган рано и бързо разбра, че заради собственото му оцеляване, моделът се нуждае от корекции - без гърба на Русия и тила си в Турция губи всички опорни точки и тръгва към нанадолнището и миналото.

Трябва да се признае на Доган, че през последните 3-4 години направи неимоверни усилия да се коригира и впише в новите геореалности. Много от тези му усиля са непознати за широката публика, която вижда само неуспешните резултати и провали. Макар и с някои лъкатушения последната конференция на ДПС показа, че господарят от боянските сараи безвъзвратно е загубил позициите си в Турция. Въпреки всички усилия, включително и частичното му оттегляне от кормилото на партията, по време на предната Осма конференция на ДПС, той не успя да спечели благоволението на Ердоган. Всъщност драматичната криза в руско-турските отношения не му и остави голямо поле за маневриране.

От друга страна проблемът със широкият руски гръб, стана все по проблематичен по две причини. Първата е променените отношения между Русия и ЕС както и между Русия и НАТО. Тази промяна постави сериозни лимити на неговите възможности за прокарване на руските интереси в България. Страната е пълноправен член и на двете организации като в рамките на НАТО е съюзник с Турция. А освен това пък Турция е асоциирана в ЕС и макар и да не е член е в привилигировани отношения и пряк диалог с Брюксел. Втората е прогресивното отслабване на Русия като фактор след залеза на влиянието, което имаше като мощен износител на петролни продукти.

Тези процеси се очертаха като трайни и са в началото на развитието си. Така Доган, въпреки усилията, не успя да постигне тъй желаните от него корекции. Дълго припяваната песен, че прави завой на дясно и се ориентира към центъра още не беше заглъхнала и дойде признанието на новия лидер Карадайъ, че основното постижение на кабинета Орешарски било връщането на демокрацията. Едва ли този реверанс към левите сили е случаен. Показателно беше, че гости на последната конференция на ДПС бяха само ретроградни сили като БСП, АБВ, КНСБ и други съмнителни субекти. По тях обществото може да се ориентира и с кого партията може да мели политическо брашно и да прави управленски проекти.

Доган даде и друг знак на хората си – постави близо до себе си малко известна за широката публика личност – помак от село Корница - Айруш Хаджи. Айруш е мой приятел от времето от затворите. Той е със Доган още от началото на 1990 година когато към ДПС преминаха няколко хиляди помаци от членове на Независимото дружество за правата на човека. И сега ми се натяква понякога, че това преминаване е станало с моето съгласие. Нещо което не отричам, но тогава знаехме, че Румен Воденичаров е внедрен от службите в Независимото дружество, но не подозирахме, че Ахмед Доган е по-опасният агент. От тогава са изминали вече 26 години, но чак сега Айруш Хаджи е неотменно до Доган. Така една страна Сокола демонстрира уважение към тази общност, но от друга, спекулира с присъствието на политически затворник от годините на комунизма. За него това е много важно, защото в обкръжението му не останаха такива борци. Те бяха подменени със зависими и послушни пионки.

Знаково до шефа извадиха от политическия нафталин Емел Етем и доста спорния „борец“ с комунизма Константин Тренчев. Специално слово към делегатите пък произнесе щатният агент на ДС Юнал Лютви, продължил да сътрудничи дълго след идването на демокрацията. Тези персонажи от миналото и левият вятър, който духа в ДПС потвърждават само безпътицата, до която визионерът от Дръндар доведе партията си. До тази задънена улица се стигна и с помощта на скандалите около Делян Пеевски и с големия грабеж на КТБ.

Дори и в тази комична и компрометирана компания Доган можеше да продължи да мърда още няколко годинки, но големият му проблем днес е новата формация ДОСТ, която също иска да се бори за гласовете на етническите турци и мюсюлманите, но от позициите на убедения евроатлантизъм и скъсване на руските зависимости на България. В тяхна полза са и новите геополитически дадености. Всичко което искаше да постигне Доган за ДПС , но не успя, днес го виждаме като шанс за ДОСТ. Дори сериозни наблюдатели нямат отговор и остават с усещането, че Доган сам бута партията си към провал и отваря всички пътеки за възхода на Местан.

Преиграването с геополитиката се оказа опасна болест, особено когато загубиш балансите и въртележката на промените те изхвърли от играта. Точно това се случва и с момчето от Дръндар. Предстоят му още много и сериозни разочарования, които могат да му се разминат само, ако Местан и хората около него правят грешки и не се възползуват от късмета, който им даде с пълни шепи геополитиката.