Христо Марков

С интерес очаквах развитието на кризата в съседна Гърция и очакванията ми се оправдаха, ама напълно. Не е случайна славата на гърците като едни от най-големите търговци и хитреци, наред с евреите и арменците. След дългове над 300 милиарда, фалит, режисиран референдум, много сиртаки и празненства, клетви на Ципрас и оставка на финансовия му министър в крайна сметка крайно лявото правителство успя да измоли нови 53 милиарда евро помощ срещу хипотетични реформи, които Ципрас няма да направи. Дори подозирам, че самият той няма никакво намерение да прави, просто преметна за пореден път Европа. И получи пари, много пари. За пореден път, което потвърждава старата ми теза, че ЕС затъва в левичарство и в крайна сметка колая го отнасяме ние, дисциплинираните членове, послушни и много, ама много глупави. Защото тези 53 милиарда ще се плащат от всички членове, включително и от най-бедната държава – България.

И трябва да се върнем далеч, ама много далеч в историята, за да разберем, че 

гърците винаги са очаквали и получавали помощ от силните благодарение на своята изключителна комбинативност. 

Предлагам ви, драги читатели, една малка част от речта на Нерон пред коринтиняните преди близо две хилядолетия. Прочетете я внимателно, ето я: 

"Сега, мъже елини, ще ви покажа благосклонността си по начин, който не бихте могли да предвидите, макар и да може да се очаква предвид величието ми; дарът ми е толкова голям, че вие нямаше как сами да го измолите. Всички обитатели на Ахая и на земите, които досега се наричаха Пелопонес, ще бъдат освободени от нови данъци - на това не сте се радвали дори по времето на най-големия си разцвет (тогава бяхте роби или на чужденци, или едни на други). Иска ми се да можех да ви предложа този дар тогава, когато Елада бе на върха на славата си, така че повече хора да можеха да се зарадват от щедростта ми. Но и сега съм щедър към вас не от жалост, а от доброта и благодаря на вашите богове, чиято постоянна благосклонност усещам и по суша, и по море, задето ми дават възможността да бъда така щедър към вас. Защото различни пълководци са давали по подобен начин свобода на отделни градове, но аз, Нерон, я давам на цялата провинция."

(Император Нерон до гърците, Коринт, ок. 60 г. сл. Хр.)

Ами това е. Изкусните във всякакъв вид преговори гърци от древни времена са успявали да си извоюват винаги благосклонност, потупване по рамото и много привилегии. Така е било още от времената на Нерон, така е и досега. Да оставим настрана факта, че самият Нерон не е бил много с акъла си, но традицията се е запазила и днес. В един момент всички помагат на гърците, защото тяхното самочувствие е сравнимо с древна Елада и 

кредиторите получават измамното впечатление, че помагат на древната демокрация.

За съжаление и този път за южните ни съседи няма да важи правилото, че след левичарско опиянение следва дясно отрезвяване. Така е в нормалните страни, но за Гърция това няма да важи и този път – ще манкират реформи, ще се пазарят за всичко и ще получат нови милиарди от Европа, която ще спаси „Сириза” и лидера й. Няма, разбира се, да излезе от еврозоната и цената е няколко десетки милиарда срещу хипотетични реформи в гръцкото общество. Просто няма как да стане...

Нека погледнем всъщност кои са гърците?

Държавата, която днес се нарича Република Гърция е известна сред населението си като Елинска демокрация и така Ципрас защити референдума, който проведе и заши един звучен шамар на доверчивите европейци. До 1974 год. тази страна беше Кралство Гърция или Царство Елада, а до 1828 год. са се смятали просто за християни та и османците са ги наричали рум миллет, тоест римски народ. В ония времена и ние сме били такива чак до 1848 год. когато османските власти се усещат, че май има нещо различно в двата народа. Въобще темата за древна Елада, която е по-скоро духовно понятие, отколкото държавно, за ромеи, ахейци, дорийци, йонийци и т.н. е доволно дълга и сложна и не е за днешния ни коментар. Така или иначе този народ винаги живее със самочувствието, че патриархът или султанът винаги бди над тях. В крайна сметка от 1828 год. Великите сили постоянно помагат на младата гръцка държава и се възхищават от виталната нация. След Втората световна война самата Гърция дълго време се колебае между комунизъм, планът „Маршал”, доста преврати, монархия и накрая република. Страната става известна с политическите си династии, които си предават властта от поколение на поколение след куп интриги и манкиране на избори с предизвестен край. Но добрият климат, туристическата индустрия, добре използваната древна история и удивителната склонност към пазарлъци я довеждат през 1981 год. до членство в Европейската икономическа общност и започва голямото даване на кредити. Гърците се научиха на дълги следобедни почивки, на безкрайна сиеста, на слаб финансов контрол, разду се неимоверно чиновническия апарат и стана глезеното дете на Европейския съюз. И тук е добре да си припомним симпатичния мошеник Зорба:

- Ей, началство, ама че великолепно сгромолясване, а?

В интерес на истината трябва да кажем, че гръцките правителства не крадяха така безогледно както българските, а позволиха на широк кръг граждани да се порадват на бизнеси, на туризъм и селско стопанство с наемни работници, на нереално високи пенсии. И така леко и полека се стигна до безогледния популизъм на Ципрас и неговата „Сириза”, който гърците приеха като бунт срещу „злата Европа”, която намери малко сили да им каже, че все пак трябва да се научат да си плащат сметките. Пиянството на гръцкия народ за малко бе застрашено, но с обещаните 53 милиарда ще продължи, а реформи нито „Сириза” гръцкото чиновничество едва ли ще си позволи. Просто ще излъжат Европа пак, така както са го правили доста десетилетия. Може дори да си позволят и фалити, за да продължи сладката следобедна дрямка на държавата, която винаги е имала политици, които добре се пазарят. И успяват, поне засега. 

Така се роди и лафът, че гърците са турци, които се преструват на италианци. И май го правят повече от успешно…