Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com

Из мрежата попаднах на следния коментар: „На Германия не й личи, че е губила война, а на Русия не й личи, че е печелила.”

И наистина след края на Втората световна война досега тя продължава да жъне победи или поне да опитва. В повечето случаи – успешно. Унгария 1956, Чехословакия 1968, Приднестровската молдовска република – част от Молдова, се самопровъзгласява през 1990. И до днес е световно непризната. Както Абхазия и Южна Осетия – те пък части от Грузия. Вероятно и трите са извоювали сами „независимост” от Молдова и Грузия, както днес го правят свободолюбивите миньори и трактористи – от „фашистка” Украйна.

След края на Втората световна война Източна Европа беше оставена от Запада за трофей на Съветския съюз. САЩ предложиха на света план за възстановяване от икономическата разруха – плана „Маршал”. СССР не допусна страните от неговата сфера на влияние да се възползват от този план и малко по-късно построи Берлинската стена. Да не се видят последиците от плана, който най-коварно взе да повишава благосъстоянието на хората от другата страна на стената. Не беше честно. Нас тук – от светлата страна на Стената, ни уверяваха как под грижите на съответната партия именно нашето благосъстояние се повишава.

Днес, през 2015, наблюдаваме как

Русия полага тухли в една нова стена

Крим 2014. Донбас и Луганск 2015 или както правилно обобщи един руски националист от български произход – Доганск. Неволната грешка май по-скоро е вярна. Защото отправя към измамната си алтернатива. Две непримирими крила на обща кауза – небългарска.

Стоим и наблюдаваме колко тухли към новата стена ще се притурят още.

Светът, между санкциите, и той наблюдава – съпричастен с давещите се. Тъй както го направи през 1939. Тогава той отложи неизбежната си намеса. Възможно е да го направи пак. А може би не.

Милозливата Българска национална телевизия обърна специално внимание на украинец от български произход, отклонил се от мобилизация и дошъл в България. Освен милозлива, и поетична – нарича човека „прелетна птица”, нежелаеща да воюва със славянските си братя. Съвършено вярно. Правото да воюват с други славянски или неславянски братя принадлежи именно на тези първи славянски братя, с които на останалите славянски братя е забранено да воюват, а е единствено приемливо да възхваляват и защитават намерението на тези първите да воюват. С когото и както преценят. Дори всъщност изобщо да не водят война, а по-скоро да са загрижени за спазване на споразуменията от Минск на ента степен.

Войната е ужасно и гадно нещо. Но, ако си представим, че дойде и при нас, къде тогава ще отлети „прелетната птица”. Къде ще отлетим ние. Ако се случи, надявам се

да останем шепа спартанци поне

Дали ще ни наблюдават съпричастно давенето, или по силата на чл. 5 от договора на Алианса, е избор, който по-добре да не се налага.

Но представяше ли си някой, че 70 години след края на Втората световна война един разярен победител ще тръгне този път срещу привиделия му се фашизъм.

Дали не смята да възстанови сферите си на влияние в Източна Европа и да я дръпне отвъд нова желязна завеса или зад нова светла страна отвъд Стената – това знае само той. Независимо дали не променя плановете си в движение. Защото, казват – апетитът идвал с яденето. Или с анорексията и демократичните скрупули на не толкова любимите нему сътрапезници.

А гладът изглежда неутолен. Насищане няма.

Или Втората световна война изобщо не е свършила.

В противовес на този глад – ето един друг:

Б.Р. Заглавието е на редакцията

Последвайте Faktor.bg в