За разлика от тях в голямата си част хората в България избираха да бъдат зрители, а не участници в промените. Това ни спести жертвите, но платихме цената на протяжния и мъчителен преход, който беляза живота на няколко поколения. Това казва в интервю за 24 часа социалният антрополог Харалан Александров.

По думите му този факт се дължи на традициите и политическата култура на различните общности, които избират различни стратегии да постигнат промяна. И ако в Украйна се стигна до революционни сътресения за постигане на целта, то българите са се поизнежили, за да се занимават с революции и все още не са развили механизми за гражданско обновление и затова живеем с усещане за безпътица и неудовлетвореност.

Александров посочи, че правителството полага трогателни усилия да създаде усещане за благополучие и оптимизъм, но успява само отчасти.

За късмет на управляващите зимата се случи необикновено мека, сметките за ток са поносими, скоро ще се запролети и пак ще оцелеем. Освен това възходът на протеста съвпадна с период на политическа депресия, а сега страстта се върна в политиката, обществото се поляризира, партийното инженерство е в подем, медиите преливат от обвинения и люти закани между лидерите. Публиката се отегчи от протестния спектакъл и отново се обърна към политическия цирк, където наред със старите клоуни подскачат и няколко талантливи дебютанти, коментира антропологът.

Според него в момента тече процес на преливане на подкрепа от партиите на статуквото към новите напористи формации: вляво към АБВ, вдясно към Реформаторския блок, в центъра към коалицията около Бареков, при националистическия вот към НФСБ. Съответно губещите са БСП, доста по-слабо ГЕРБ и най-драматично "Атака". Дори ДПС бавно губи електорат.

В същото време той вижда в битката между Станишев и Първанов проява на едипов конфликт - детронираният баща се връща да накаже своя непослушен наследник. Този сюжет не вещае щастлива развръзка. Но в България истинската битка

за бъдещето на лявото предстои.

Що се отнася до “възхода на “България без цензура”, Александров обяснява, че нейният лидер Николай Бареков е особено уязвими от онази заблуда, характерна за много журналисти, които по правило са нарцистични и склонни да приемат желаното за действително.

Според Харалан Александров с най-големи шансове за успех на Европейските избори са БСП, ДПС и ГЕРБ.

Успех ще имат партиите с функционираща организация и силни местни структури. Такава беше БСП преди разкола, такива сега са ДПС и ГЕРБ. Машината за избори на ДПС продължава да работи безотказно, макар че няколко важни чарка се счупиха. ГЕРБ под ронливото си парламентарно покритие има желязна организационна конструкция, изградена от Цветанов, който заслужено бе преизбран за зам.-председател на партията. От своя стана Борисов, този неизтощим политически шампион, видимо е в добра кондиция и далеч не е загубил фаталния си чар за своите многобройни почитатели. При това ГЕРБ се радва на безусловната подкрепа на ЕНП, тъй че не бих се изненадал, ако през май за пореден път спечели изборите.

За това дали у нас ще има предсрочни избори, Александров смята, че това зависи от това чий интерес ще надделее - олигархическият или чисто политическият. Защото конфликтът вече не е само между гражданите и политическата класа или между гражданите и олигархията, а и между политическата класа и олигархията. А развръзката отново е в ръцете на политическите играчи.

Развръзката на драмата отново е в ръцете на политическите актьори, а ние оставаме зрители. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е, че тези актьори ще претърпят развитие. Индикаторът за еволюция на политическото лидерство в български условия е способността му да се еманципира от скритите олигархични обвързаности. Надеждата това да случи е малка, но както се казва, тя умира последна.