​Изучаването на тоталитарното зло е въпрос за бъдещето на България

Георги Боздуганов

Народното събрание не прие текста за задължително преподаване на истината за престъпленията на комунистическия режим в новия образователен закон. Това решение предизвика изненада, подозрения и възмущение у всички онези, които живеят с разбирането, че всеки акт на омаловажаване на престъпни деяния е опит за тяхното прикриване. Отхвърлянето на комунистическата диктаура през 1989-90 г. е без аналог по своето значение за съдбата на цяла Източна Европа през втората половина на миналия век. В България, която бе най-верният

сателит на Съветския съюз и основен проводник на кремълската болшевишка идеология и практика, изучаването на тоталитарното зло е въпрос за нейното бъдеще. Недопустимо е мирогледът на младите хора, които ще управляват държавата утре, да бъде моделиран с невежество и лъжи за миналото. Техният път към истината за отминалите зловещи събития трябва да бъде гарантиран със закон по следните причини:

Политически - категорично трябва да се покаже необратимостта на 

избрания демократичен проевропейски път за развитие

Епистемологични - недопустимо е знанията да бъдат игнорирани, ограничавани или преподавани извратено, особено когато се касае за натрапен престъпен режим, премазал живота на няколко поколения българи.

Институционални - законите, приети от българския парламент, са задължителни за изпълнение и тяхното нарушаване подлежи на санкции от съдебната власт. Инструкциите издадени от едно министерство по правило подлежат само на административен контрол, който е предимно субективен, и за тяхното неспазване от недобросъвестни лица се предвиждат второстепенни наказания. Иначе казано - в първия случай нарушаващият закона държавен служител, училищен инспектор, директор или преподавател ще бъде съден за деянието си, докато във

втория - евнтуално смъмрен. Разликата между двете наказания е, че няма прилика и всеки учител с комунистически убеждения може да пълни главите на младежите с произволни глупости, без да се страхува от последиците.

Необходимостта от включване на антикомунистическия текст би следвало да е ясна на мнозинството народни представители и логично може да се зададе въпросът: с каква цел 

депутатите кастрираха образователния закон?

Освен политически съображения, свързани с предстоящите местни избори, има поне още две причини за приетото решение: вниманието на учениците да не се фиксира върху престъпления, извършени от техните дядовци и роднини, и второ - да не задават “провокативни” въпроси относно произхода на богатството на номенклатурно обвързани с БКП лица. Всички тези съображения обаче са конюнктурни, лишават младите хора от исторически знания и ги обричат на манипулиране с предвидим опасен резултат.

Осъждането и изучаването на комунистическите безчинства е най-важният дълг на обществото към паметта на милионите страдалци и към политическия разум на новите поколения, които трябва да знаят истината за тоталитарното бедствие, владяло страната ни в течение на 45 години. Поуките са задължителни, ако искаме да живеем в нормална държава.