Едвин Сугарев,Svobodata.com

Двамата млатещи се олигарси, кукловодили правителството на Орешарски през краткия период от неговото управление, дадоха нов принос към налудния спектакъл, с който забавляват България вече седмици наред. В интервю от дълбоката и потайна чужбина, където се е приютил, банкерът Цветан Василев определи Делян “Кой” Пеевски като самозабравил се тип, който се изживява като “властелин на България”. Пеевски на свой ред му отвърна със знаменателно лично признание, според което “явно г-н Василев не може да приеме, че отказах да го подкрепя и да бъда до него в амбицията му да стане министър-председател”.

Последва, разбира се, ново връщане на топката – според Цветан Василев няколко марионетки на Пеевски говорели от името на държавата – и си разпределяли всички строителни проекти и обекти. Една от тези марионетки е посочена поименно: собственикът на “Водстрой” Иван Мирински.

Което впрочем показва къде е заровено кучето. “Водстрой” е една от петте компании, подизпълнители по проекта “Южен поток”. Точно на тази компания КТБ отказа да даде банкова гаранция, за да участва в този проект – още когато конфликтът между двамата олигарси не беше избуял на публичната сцена.

Вероятно страничен ефект от този конфликт са обиските в “Бромакс” и други компании на Цветан Василев, както и обвинението срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев, повдигнато от прокуратурата за това, че не бил предприел мерки срещу отпускането на съмнителни кредити от КТБ на свързани фирми. В своето интервю Цветан Василев подчертава, че “формално Делян Пеевски не е длъжник на Корпоративна търговска банка, но има набор от фирми, обслужвани от нея, със скрит краен собственик, който бойкотираха банката и не обслужват задълженията си” – и от думите му става ясно, че 

въпросният “скрит собственик” е тъкмо Делян Пеевски

Стават ясни и други, дълго отричани подробности. Въпреки твърдението, че техния тандем е мит, банкерът все пак признава отдавна известното – че неговата банка е кредитирала купуването на медии от медийната империя на Делян Пеевски и неговата майка Ирен Кръстева. При това се измъква от ролята си на политиочески кукловод с наистина забележителна наглост– забележете само това изречение: “Никога не ми е харесвало, че вестниците на семейството на Делян Пеевски се използват за политическа саморазправа”.

Дребна подробност е, че същите тези медии са използвани, за да се уреждат негови персонални икономически интереси – например за да се отстранят конкурентите на неговата застрахователна компания “Виктория” при търгове за десетки милиони. И че същите тези медии подържат вече повече от година

медийната война срещу българския президент,

който си позволи да въведе правила в най-чувствителната за Цветан Василев област – като неговия служебен кабинет забрани държавните предприятия да държат повече от 25% от авоарите си в една и съща банка.

Тази размяна на реплики между двамата олигарси, под чиито пръсти танцуваше управляващото и до днес правителство, затъва все по-дълбоко в някакъв сюрреалистичен абсурд. Циркът безспорно е на ниво, но нека го оставим на зяпачите. Изводите, които можем да си направим обаче, са повече от тъжни.

Първо: страната ни е управлявана не от политици и партии, а от олигарси, върху чийто сговор се крепят правителства и парламентарни мнозинства. Когато този сговор бъде разтрогнат, мнозинствата изчезват, а марионетните правителства се катурват. Партиите и политиците не са нищо друго освен представителство на съответните олигархични структури, осигураващо източването на държавни активи в тяхна полза.

Второ: целите на тези олигархични структури нямат нищо общо с националния интерес. Напротив – те имат интерес от националните предателства, които много добре се котират в двора на Путин, тъй като съвпадат с имперските интереси на неговата сатрапия. Справка: “Южен поток”, “Белене” и други такива.

Трето: България е член на ЕС, но не е европейска страна. Хората, които я управляват, се идентифицират с европейските ценности само за камуфлаж – и само докато тези ценности не засегнат техните икономически и идеологически интереси. Справка: отново “Южен поток”; изгореното знаме на Европа пред паметника на армията, окупирала страната ни; поздравленията към Путин за победата му във “втората кримска война” – и прочее, и тъй нататък.

Четвърто: няма ефективни институции, които да бъдат спирачка по отношение на алчността на мафиотско-олигархичните структури, превърнали държавата в своя придатък. Нека вземем например прокуратурата: тя участва съвсем пряко в тяхното заграбване на властта – сега пък участва и в разправата помежду им.

Пето: медиите в България не информират обществеността и не следват нужните за националния прогрес принципи и ценности. Те създават паралелни реалности, които обслужват политическото задкулисие, 

олигарсите и свързаните с тях мафиотски структури

Звучи доста безрадостно, нали? Но е така само ако и докато вярваме, че този цирк е реалността, която не можем да променим. Напротив, можем. Странните уроди от типа на Пеевски и Цветан Василев паразитират върху нашето внимание, върху нашите собствени митове за тяхната значимост и недосегаемост. И както в антракта на една бездарна пиеса публиката опразва залата, така и ние можем да обезсилим този малоумен скеч, като му обърнем гръб.

Антрактът в случая са предсрочните парламентарни избори. Не ходете за гъби в съответната неделя. Не гласувайте за поредния национален спасител, само защото още не ви е излъгал. Представете си изборите като инструмент, с който градите не само бъдещето на страната си, но и собствената си, лична съдба. Говорете с приятелите си и ги убедете да направят същото. Превъзпитайте баба си. В отказа да го правите в течение на вече четвърт век е заровено кучето.