Faktor.bg ще публикува в три чести анализ за реализирането на тайния план на Юрий Андропов. Той предвижда пълномащабни реформи в СССР, но преди всичко навлизането на служители на спецслужбите в управлението на руската икономика. 

30-години по-късно в него се оглежда режимът на Путин и днешното състояние на Русия. Без съмнения този план е трябвало да бъде мултиплициран и в останалите страни - сателити на СССР. Ще останете поразени, колко много замисленото и случило се в Съветския съюз и Русия съвпада с болезнения Преход на България.

Дмитрий Карцев, списание „Русский репортер“

Днес, 30 години след като на власт в СССР идва Юрий Андропов, присъствието на служители на спецслужбите в управлението на руската икономика е впечатляващо. Хората с пагони са проникнали едва ли не във всички сфери на руския капитализъм, който смело може да бъде наречен „чекистки“. И това идеално пасва на прословутия „План Андропов“.

Преди близо 30 години, на 12 ноември 1982 година, шефът на КГБ Юрий Андропов става генерален секретар на ЦК на КПСС. Той остава начело на страната малко повече от година, но оставя след себе си въпроси, легенди и нереализирани надежди едва ли не повече, отколкото останалите лидери на XX век.

Според една популярна версия, Андропов имал пълномащабен план за реформи, влошената версия на които била перестройката. Освен това се твърди, че по негово време в недрата на КГБ е разработен, а след това и уж, осъществен план за преразпределяне на собствеността, чрез който чекистите вземат под контрола си цялата икономика на страната, прикривайки се с имената на „олигарсите“.

— „Според мен, днешната руска опозиция не разбира, че тяхната утопия, имам предвид, либералната и част, вече е реализирана. Те искат честни избори, но когато изборите бяха честни и побеждаваха комунистите, те се развикаха: „Искаме Пиночет“! И им го дадоха“, казва събеседникът ни от близкото обкръжение на Владимир Крючков (шеф на КГБ от 1988 до1991 година, б.р.), като се усмихва спокойно, сякаш говорим за най-обикновени неща.

Говорих с различни чекисти: и с тези, които са на власт, и с такива, които вече са извън нея, с такива, които са „за Путин“, и с тези, които са „за опозицията“, но логиката и начинът им на мислене са удивително близки.

От двете страни се забелязват отчетливи следи на либерално-чекистки съюз. И работата не е в популярната теория на заговора и на любимия на интелигенцията мит за всесилността на КГБ, а в сложните и противоречиви исторически корени на нова Русия, нейната родилна травма.

За начална точка на най-новата ни история е прието да се смята април 1985 година, когато Михаил Горбачов обяви началото на Перестройката. Но в по-дългосрочна историческа перспектива, може би много по-важни ще се окажат думите на човека, на когото Горбачов е задължен за своето стремително политическо издигане: Юрий Андропов.

„Ако говорим откровено, ние и досега не сме изучили в необходима степен обществото, в което живеем и се трудим, не сме разкрили присъщите му закономерности, особено икономическите. Затова понякога сме принудени да действаме така да се каже емпирично, по твърде нерационалния метод на „пробата и грешката“, признава Андропов през юни 1983 година.

От устата на лидера на съветската държава това е не просто посочване на „отделни недостатъци“ и дори не констатация на недостатъчната компетентност на ръководството на страната. Това е директно указание за необходимостта от осъзната и пълноценна програма за действие. Преди всичко в икономиката. Впрочем, генералният секретар премълчава детайлите на плана си, замъглявайки го в ритуални фрази за необходимостта от „социалистическо строителство“ и т.н. Всичко направено по чекистки - с полунамеци.

—„Андропов имаше план за преобразования още през 1965 година. При това доста радикален за онези времена. Тогава той не беше приет, избраха по-мек вариант. Навярно, за 20 години той го е усъвършенствал, още повече начело на КГБ“, смята Генадий Гудков, бивш депутат, пламенен опозиционер, а в предишния си живот, както и Владимир Путин, офицер от КГБ.

Сталинизъм с човешко лице

Планът на Андропов: ликвидиране на националното деление в страната, диктатура и разпускане на КПСС

За проекта на Андропов за радикалната реформа на съветската систума отдавна се разказват легенди. Повечето хора, които по един или друг начин са започнати с този план или с части от него, мълчат и до ден днешен. С редки изключения. Единственият високопоставен чиновник, работил с генсека Андропов, Аркадий Волски разказва за отделни детайли на големия реформаторски замисъл.

„Той имаше фикс идея - да ликвидира структурата на СССР, построена на национален принцип. В СССР се подтискаше междунационалната вражда, тя тлееше през цялото време, без да е така злобна като сега, но я имаше. Веднъж генсекът ме извика и казва: Дайте да приключим с националното деление на страната. Представете ми съображения за организацията в СССР на „щати“ на основата на броя на населението, производствената целесъобразност, но така че образуващата нация да бъде „угасена“. Нарисувайте нова карта на СССР”. Направих му 15 варианта! Андропов не хареса нито един от тях. Каквото и да предложа-недоволен“, разказва малко преди смъртта си Волски.

В плана на генсека влизало въвеждането за няколко години на жестока, почти сталинска диктатура, която Андропов искал да насочи, преди всичко, против партийната номенклатура, която не без основания смятал за източник на корупционната и бюрократичната язва, заразила СССР.

 „Дейността на всички партии в страната щеше да бъде забранена. „Всички“ в онези условия означаваше само КПСС. Като цяло се предвиждаше да се отмени член 6 на Конституцията за ръководната роля на КПСС. Не знам как точно това щеше да бъде съчетано със запазването на марксистко ленинската идеология, но знам, че Андропов не беше догматик и някак щеше да намери начин да ги съвмести. В края на краищата щеше да каже, че партията се е изродила и вече не защитава интересите на трудещите се. Още повече така си и беше. Естествено, по принцип не можеше и да става дума за свобода на словото или независима преса в страна, където се предполага извършването на пълномащабни чистки и възраждане в някаква степен на системата на лагерите. Това не биха били популярни реформи. Не биваше да допуснем консерваторите да ги удавят в своята демагогия“, разказва генерал от КГБ в оставка.

Гайдар и Чубайс под крилото на КГБ?

Планът на Андропов: Да се откриват хора, които могат да излязат извън парадигмата на социализма, да бъдат стимулирани да създават идеи, да им се помага да се образоват

За осъществяването на каквито и да било икономически реформи на първо място са били нужни професионалисти. Андропов търсел нови хора и, както твърдят някои чекисти, ги намерил. Вярно, страната научила имената им едва след десет години: много от андроповските кадри влязоха в правителството на Егор Гайдар.

„В СССР нямаше собствена икономическа наука. Андропов беше наясно с това. За реформите трябваше да бъдат отгледани реформатори. И, най-вече, да им се даде възможност да се запознаят с най-новите тенденции на западната икономическа наука. Доколкото съм чувал от колеги, които са работили с бъдещи министри от правителството на Гайдар, някои просто не са разбрали, че са в плътен контакт със службите“, разказва високопоставен офицер от КГБ, работил с Владимир Крючков.

Именно с това, много от нашите събеседници обясняват и спокойното отношение на службите към антисъветизма на хората, които впоследствие застават начело на първото либерално руско правителство.

„Съдете сами: по онова време можеше да те арестуват, че четеш Солженицин за събития с 40 годишна давност, а пък обсъждането на реформи, тоест, по същността си демонтаж на съветската система, се случваше в академичните институции съвсем открито. Това случайност ли е?“ пита Алексей Кондауров, генерал от КГБ и ­бивш главен аналитик на ЮКОС.

„Нека не използваме израза вербовани. Икономистите си вършеха тяхната работа, службите-тяхната. Даже не мисля, че тогава, в началото на 80-те, всички тези бъдещи министри разбираха, че службите се интересуват от работата им. Но те бяха на по 20 - 30 години, интелигентни момчета, даваш им работа и те са щастливи. Момчетата се увличаха по неолиберализма, не можехме да им кажем: „Абе я стига, увлечете се от нещо друго“. При това мисленето на това либералено академично крило, което беше наглеждано от КГБ, в някои свои аспекти напълно съответстваше на възгледите на самия Андропов. Това стана ясно малко по-късно от публикуваните през пролетта на 1990 година фрагменти от „Аналитични записки по концепцията за преминаването към пазарна икономика в СССР“, казва бившият помощник на Крючков.

Статията, за която говори той се нарича „Твърдият преход“ и е подготвена от група икономисти, ръководени от почти неизвестния по това време Анатолий Чубайс.

„Съпротивата срещу реформата на широките маси е свързана с необходимостта тя да бъде реализирана чрез тежки и непопулярни мерки и неизбежните последици като снижаване на жизненото ниво, но и рязък ръст, а главното-легализиране на социално-икономическата диференциация, гигантски мащаби на легалната спекулация, а също така, свързаното с нея „неправомерно“ обогатяване на отделни лица и социални слоеве, пране на пари от сенчестата икономика, предизвикателно поведение от новобогаташите и пр“, пишат авторите на статията.

За борба с антиреформаторските тенденции те препоръчват следните мерки: разпускане на профсъюзите в случай, че се противопоставят на правителствените мерки, извънредно законодателство против стачките, контрол върху всечки централни средства за масова информация, мерки за пряк натиск по отношение на представителите на партийния актив.

Сходството им с плановете на Андропов е налице. И едва ли е случайно, като вземем предвид големия интерес на КГБ към младите и перспективни икономисти, към които се отнася и Чубайс.

Смъртта на Юрий Андропов

и досега остава загадка. В кръговете на чекистите и досега много се говори, че е бил убит и дори назовават убиеца - Светлана Щелокова, чийто мъж Андропов уличил в многочислени престъпления и уволнил от поста министър на вътрешните работи. Следват краткото управление на стареца Черненко, Горбачов, априлският пленум, Перестройката, разпада на СССР…

Либералната идея придобива материална сила и първоначално е насочена срещу партийната номенклатура, но в крайна сметка се оказва, че прекрасно обслужва същата тази номенклатура.

Превод:Faktor.bg

Снимки в галерия: 1. Ген. Владимир Крючков

 2. Ген. Алексей Кондауров 

 3. Полковник Владимир Путин

Очаквайте в петък Втора част - Раждането на чекисткия капитализъм.