Андон Михайлов*

През октомври ще има общински избори и още отсега се очертава парламентарно представените партии да водят ожесточена борба за местните органи на властта. Ще бъдат пуснати в ход всички стари трикове – подкупване на по-бедните избиратели, най-вече от ромски произход, елементарни популистки обещания за нови работни места, допълнителни помощи, строителство на детски градини, асфалтиране на улици и пр. Най-вероятно в столицата и големите градове кметските места ще бъдат спечелени от ГЕРБ; по провинцията тук-там БСП и РБ може да имат кметове, ДПС ще си вземат техните традиционни градове и паланки. Според анализатори е възможно ГЕРБ да спечели над половината от кметските места в страната, заради поддръжката на регионално ниво от структури на РБ, на Патриотичния Фронт и др.

Какво обаче ще спечели страната от тези избори? Нищо! Нищо, защото гражданите не са представени в парламента. От 1990 г. страната ни е въведена в егалитарен политически модел : 

„елити правят политика – гражданите само избират“

Част от хората смятат, че другояче просто не може и да бъде; който е крайно недоволен да не гласува, останалите да избират от подадените им елити, пък каквото излезе. Налице е една формална демокрация, гражданите наистина могат да гласуват свободно, но единствено за удобно подадените им елити; други на голямата национална сцена няма, затворени са подстъпите!

Това явление не е чисто българско, както някои си мислят. Формалната демокрация е детската болест на всяка страна, тръгнала по пътя на политическия плурализъм. Винаги, когато се е установявал един що-годе демократичен модел на управление в дадена страна, старите елити са успявали да „продуцират“ нови, послушни на тях елити и чрез тях са защитавали икономическите си интереси. След време обикновените граждани, придобили достатъчно опит, успяват да очистят старите партии и да ги овладеят или да създадат свои автентични партии и чрез тях да качат на националната сцена собствени елити.

Как се стигна до този порочен политически модел на неавтентични партии в България? Олигархията, която си присвои имуществото, наследено от социализма, успя още в началото на прехода да установи почти пълен контрол върху целия национален информационен поток! През годините бяха създадени няколко огромни медийни и разпространителски компании, с неясни капитали /да не кажем направо с мръсни или крадени пари!/ и чрез тях се пускаха в употреба подходящи политици и партии. Лявото пространство от самото начало беше оставено за БСП, но всички останали партии, били някога в парламента и във властта са удобно подадени през медиите проекти на олигархията. След шест месеца активна медийна кампания и десетки телевизионни изяви дори един глупав, недоучен, некултурен човек можеше да бъде направен „сериозен политик“.

Заради установеният контрол над информационния поток най-важните теми, касаещи цялата нация, никога не бяха допуснати до сериозна дискусия в телевизиите или пресата. Примерно, никога не е имало свободна гражданска дискусия за приватизацията, за пенсионната реформа, за здравната реформа, за жилищната стратегия, за транспорта и пр. В замяна на това непрекъснато се подаваха сензационни, жълти, дребни, съчинени теми с цел да се отвлича вниманието на публиката. Накрая елитите приемаха незнайно от кого направени закони в тяхна полза. Неслучайно България са намира на едно от последните места в света по свобода на словото и пресата! Край нас в класацията са страни като Уганда и Парагвай!

България е световен феномен! 

Родният преход в бъдеще ще бъде изучаван от останалите народи като пример за тотално зобмиране на общественото съзнание през медиите в условията на демокрация. Без да бъде осъщесствяван никакъв натиск или репресии върху гражданите, само с „медийно баламосване“ нацията беше превърната в послушно стадо, което следва безропотно своя елит, колкото и той да я ограбва. За 25 години гражданите доброволно се разделиха с имуществото наследено от социализма, със спестяванията си и с печалбите от икономиката. Историята не знае друг подобен случай на тотално ограбване на една нация при доброволното съучастие на обикновените хора!

Станалото – станало. Възможно ли е гражданите да „пробият“ порочния егалитерен модел? Мисия, почти невъзможна, политик става онзи, който го пускат по телевизиите. Партия, без добро телевизионно представяне през цялата година, няма шансове да направи нещо сериозно на каквито и да е избори. Последният изход е ...

МРЕЖАТА! Освен интернет, обикновените граждани нямат друга своя трибуна. Защо да не я използват, за да се обединят в името на една единствена цел – да бламират на предстоящите общински избори неавтентичните партии на олигархията? Чисто теоретически – това не е невъзможно. Чисто технически също е напълно осъществимо: дори и само през ФБ голям брой български граждани могат да се обединят, да разпространят идеята си до останалите ползуватели на социалната мрежа и всички те да гласуват само за една партия, но различна от представените днес в парламента.

Да си представим че една група умни хора изкарат добра базисна програма, валидна за столицата и всички големи общини. След това през няколко сайта с добра посещаемост започнат да презентират програмата си. Постепенно тя бива копирана в почти всички независими сайтове с антиолигархична насоченост и за седмици става известна на десетки хиляди души. В същото време тече представяне на идеята и програмата на „групата на умните“ и във ФБ. Основното им мото е - „да разкараме олигархията на предстоящите общински избори!“ Групата набъбва до сто хиляди души...

Това ще бъде повратната точка

Малко са сайтовете, които се харесват от по над сто хиляди души. Но ФБ група с политически намерения да има толкова членове – това означава много! Спокойно може да се премине към провеждането на конференции в столицата и всички големи градове. Медиите вече няма как да игнорират „умните“, ще трябва да ги отразяват по някакъв начин. Ако не им бъдат наложени „медийни щори“, те трябва да бъдат канени в най-гледаните предавания.

Какво следва по-нататък? Ако „умните“ наистина са такива и имат една кратка, семпла, но пределно ясна и точна програма, която дава отговор на базисно ниво на най-важните въпроси на общините, то тя може да привлече „разумните“ хора, а те без да са особено активни политически, когато дойде момента да пуснат гласа си за нея. Общият брой на умните и разумните може в крайна сметка да бъде от няколкостотин хиляди до няколко милиона гласа. При втория вариант с олигархията е свършено! Моделът ѝ ще бъде тотално бламиран ако парламентарно представените партии изгубят столицата и големите градове. Резонно е да се отиде и на парламентарни избори...

Тук вече някои няма да издържат и ще попитат каква може да е тази „умна програма“, за която да гласуват по съвест два милиона души, примерно, въпреки, че ще им се предлагат пари /50 лв. все пак са си пари, нали?/ , ще им се обещават небивалици, медиите ще бият на етнически или псевдо идеологически чувства...

Ето ги най-важни точки, всеки сам да прецени доколко са „умни“.

1 – Трябва да се бламират олигархията и нейните партии на всяка цена!

2 – Трябва да бъдат направени нови градоустройствени планове на столицата и големите градове с квартали за ниско жилищно строителство, а парцели от по 300 м2 за еднофамилни жилища да се продават на обикновените граждани на цени като за дъщеричка или бабичка на член на ВСС, тоест, по 2 -3 лв на м2.

3 – Трябва да се приведат общините в дигитален формат чрез специални сайтове, където седмично да бъде изнасяна най-важната информация – търгове, цени, кадри, заплати, движение на финансовите средства и пр.

4 – Трябва да бъдат предавани директно по местните кабелни телевизии /срещу заплащане ако е необходимо/ в столицата и големите градове всички сесии на общинските съвети. Евентуално да бъдат предавани и търговете за над един милион лв.

Чисто технически въпрос е програмата на „умните“ и нейните кандидати за кметове и общински съветници да стигнат до избори чрез коалиция от няколко малки партии /къде ли е днес Любка Качакова?!/ .

И най-накрая: моля всички, които ще си дадат мнението по-долу, да сдържат първоначалния си гняв или объркване, да пият едно кафе, кола или бира, да прочетат материала още веднъж и едва тогава да пишат!

*Текстът е част от изследването на Андон Михайлов „Българският преход – обяснението и спасението“. Книгата вече е на пазара. Авторът е завършил философ в СУ "Климент Охридски". Изследователят разкрива схемата на ограбването на имуществото, наследено от социализма. Изложена е и една особена идея за излизане на България от финансовата и икономическа криза. Премиерата на книгата ще бъде на 25 март, от 18.30 ч в сградата на ФНТС на "Раковски" 108 в София.