28 Ноември, 2024

​Как Кунева прекара реформаторите по килима на Дража Вълчева

​Как Кунева прекара реформаторите по килима на Дража Вълчева

Христо Марков

Не пропускам избори в с. Войнягово, защото… Тежка червена крепост, родно място на др. Иван Пръмов, любима дестинация до 1990 г. на Меглена Кунева-Пръмова и словохотливи жители. Този път решавам да го посетя лично в деня на евровота.

По обяд пристигаме в карловското селце и търсим веднага политическата активност. Нея я няма около секцията, слабо посетена до 11 часа, с оклюмали членове и двойно повече наблюдатели. Представят ни на кмета Петко Пръмов, който се оказва, че е единственият кмет от 1990 г., различен от БСП в селото. Г-н Пръмов е от Герб и не без гордост отбелязва, че е разбил „червената крепост”, но замлъква, когато разбира, че сме дошли да се поинтересуваме за Иван Пръмов и снаха му Меглена Кунева: „Абе, оставете ме, имам далечна родствена връзка с него, не искам да коментирам семейството. Не, няма да стане. Ще ви запозная с бай Георги Партията, той е бил приятел с него, ще ви разказва…” Кметът ни води към близката кръчма, която е доста по-посетена от избирателното помещение и ни възправя до масата на едър мъж с малки, любопитни очички, който е строил пред себе си чашка с прозрачна течност и вечната жълта лимонада.

- Бай Георги, дошли са журналисти, интересуват се от Меглена Кунева, от Иван Пръмов, да им разкажеш… - представя ни кмета и тутакси изчезва.

Възрастният мъж се оживява и пита:

- Какво искате, той кмета му е роднина на бай Иван, ама не ще да говори, защото предаде партията, отиде при Герб и сега много-много не иска да говори. Кои сте вие? За какво ме търсите?

Представя ме се и посягаме към столовете да седнем. Но още като чува името ми събеседникът контрира:

- А, ти да не си тоя Христо Марков дето ни слагаше ликвидационните съвети, комисия някаква водеше, разбихте всичко. – И с презрение ни изгледа, но вече бяхме седнали на масата му.

Опитвам се да се представя някак си по най-благовидния начин, да изчеткам самочувствието му „търсим го, защото са ни казали, че е най-големия политикан в селото, бил много близък с Иван Пръмов, хората го уважавали, съветвали се с него…”. Съмнението у бай Георги изтлява окончателно, когато Иван поръча три ракии с три салати и лимонада – „Е, казвайте за какво сте тук. То уж днес не сервират алкохол, но тук от години няма полицай, няма нищо…” Чукваме чашките, постепенно разтапяме ледовете, внимателно пускам за какво сме дошли: „Вие сте толкова важно село в Карловска община, тук е роден Иван Пръмов, бивш министър на земеделието, член на ЦК на БКП, депутат до 1990 г., Меглена Кунева му е снаха, тя сега води Реформаторския блок, беше министър на Царя и Станишев. Разкажи, ти си го познавал.”

И бай Георги Партията изведнъж проговаря,

даже се съгласява да го запишем: „Така е, аз бях най-близкия до бай Иван Пръмов в селото. Той е по-голям от мене, аз съм роден 1932 г., той беше 10-11 г. по-голям, но още като ученик в Карлово той ме агитира за комунистическата идея. Беше голям агитатор, ходи по митинги, говори, правеше текезесета, голям човек. Като го изтеглиха в началото на 50-те години в Пловдив, той ме уреди да започна в милицията в Карлово. Бях още ученик, когато ме взеха, бяха бурни години, а аз бях млад, силен, смел. Правехме ТКЗС-та, ръководеше ни бай Иван, много зор видяхме. Беше труден район тук. Ние, тук във Войнягово имахме стопанство още през 1946 г., но тези от съседното Дъбене не искат и не искат. Всички бяха никола-петковисти. Накрая събрахме двайсетина души, но те пък нямат земя, никаква. Бай Иван дойде и вика: „Вие намерихте най-големите голтаци и мързеливци да правите ТКЗС. Давайте по-твърдо.” Бая народ изпратихме в ТВО, за превъзпитание. Накрая се принудихме та обединихме ТКЗС от Войнягово и Дъбене в едно ТКЗС и го кръстихме „Коста Митев”, потръгна работата. Съпротива голяма ще знаете, имаше горяни, като партизаните, братята Баталови от Каравелово бяха излезли въоръжени в гората, събираха и други. Голяма битка беше тук, в Карловско, ходехме въоръжени. Идва бай Иван, събираме ги по селата, той им говори: „Това е напредъка, партията е решила да обединим земя, инвентар, всичко, да стане общо”. Такива работи, а ония уж се съгласят, а на другия ден си вземат пак животните, вършачките, земята. Айде пак. Нищо не знаете вие, какъв зор беше…”

Леко възразявам и го питам дали помни за стачката на тютюноработниците в Пловдив през 1953 г. , когато

Иван Пръмов командва разстрела на работници

Малките очички на бай Георги се разширяват и втренчено ме поглежда: „Вие откъде ги знаете тия работи?! Те се бяха вдигнали на бунт срещу партията. Бай Иван тогава ни командирова в Пловдив, да има верни, проверени хора до себе си, десет души от милицията в Карлово ни командироваха за два месеца…” Внезапно замлъква провереният другар, а на мен ми се въртят в главата съдбите на хората, осмелили се първи в Източна Европа да протестират срещу властта – убийства, лагери, изселвания…

Опитваме се да докараме разговора до снаха му Меглена Кунева и пак подхвърляме колко е важна за България, а Партията отсича: „Абе всичко е благодарение на бай Иван. Той уреди и тримата си сина много добре, все с големи апартаменти, луксозни. С Маша/жена му/ последните години се пренесоха в Бояна. Кой щеше да я знае тая Кунева, ако не беше бай Иван? Аз съм ходил много пъти на гости в София. Той помогна и на дъщеря ми да си вземе хубав апартамент, цял живот ще съм му благодарен. А тая Меглена Кунева да знаете, че е предателка. Бай Иван най-много се хвалеше от нея. Казваше, че от трите му снахи тя била най-добра, все „татко” му викала, уважавала го, почитала го, била много кротка и разбрана. Казваше, че на Климент Уляна била много урсуз, дръпната, ама и на тях помогна да се уредят, а за говорителката /Лили Ванкова, бележка моя/ избягваше да говори, радваше се на внука си от нея, ама той май умря, нещо мътно имаше там. После Райчин се разведе с говорителката , май пак се ожени, но не знам подробности. Най-много се хвалеше с жената на Андрей, тая Кунева.”

Прекъсваме го и питаме дали тя е идвала тук, във Войнягово, сватбата тук ли са я правили? Почесва се бай Георги, поглежда празната чаша и ние веднага поръчаме втора: „Сватба правиха в София, после дойдоха и тук във Войнягово да представят булката, след седмица-две. То беше една подготовка, зер най-важния човек в селото женеше сина си. Направихме голяма трапеза, оркестър свиреше. Май беше 1984 г., някъде пролетта-лятото. Ние, партийната организация в селото събирахме пари и им купихме нещо, не помня какво, нещо за кухнята беше – пералня, хладилник ли, телевизор ли, не помня вече. Той бай Иван много ги обичаше тия работи – да го уважиш, да му дадеш някой подарък… Обичаше много „Карловски мискет”, с цели каси сме му носили в София, да не забрави родния край, а от Месокомбината ще се представят и те добре – 

луканки, суджуци, филета

Така беше тогава – имаше всичко по много…” Иска ми се да добавя и безплатно, безплатно – взимаш колкото душа ти иска за партията, но предвидливо замълчавам, а разказът продължава: „Тогава в земята с подаръците ни удари Дража Вълчева. Тя дойде тук, в село за сватбата. Тя е от Горна Махала, съседно село, наш човек. Говореха, че имала нещо с Тошо, по-близка била така де… Тогава беше голям човек и дойде да уважи бай Иван. Идва тя с една голяма, черна кола, охрана около нея и две от момчетата свалят един килим. Ама килим да видиш! Огромен, двама души го носят, за цял апартамент, по поръчка правен. Страшна работа. Удари ни всички в земята тогава. Ама как за какво бе?! За подарък на младоженците, даде го на Андрейчо и жена му, ей така, пред хората. И реч държа… Жените го поразгърнаха и цъкат с език: по поръчка правен, страшна работа, с едни големи гюлове… Направо ни заби с този килим, сигурно струваше колкото едно „Жигули”, абе да му се ненагледаш…”

Питам бай Георги откъде ли го е купувала, а той отсича:

- А, купувала. Кой ще вземе пари на Дража Вълчева и то за подарък на Иван Пръмов. Хората ни обичаха…

Поглеждам го със съмнение, той също, но запазваме примирие, защото подхвърлям, че сега Кунева е лидер на нова партия, сигурно тук ще гласуват за нея, все пак – местна снаха, помнят я хората. Този път бай Георги повишава тон: „Тя е предател, бе. Получи всичко от бай Иван, а сега се пише много важна. 

Забрави и за апартамента, и за килима на Дража,

отиде първо при Симеон, после се върна при Станишев, сега се била съюзила със СДС-то… Ама как така, бе, как може такова нещо? Язък за всичко! Тук си гласуваме за БСП-то, няма начин. Този Бареков е от Баня може и за него да пускат нашите хора, че е местен. Дядо му, Кольо Лайното идваше често в село на лов, на трапези, уважавахме се. Ама тая, снахата на бай Иван, да не я чуем, продажна работа. Всичко се обърна в политиката. Айде, стига толкова.”

Допиваме чашките и се разделяме със събеседника. Изпраща ни с дежурното „И да се обадите пак!”.

На другия ден проверявам резултатите във Войнягово: БСП – 104 гласа, ББЦ – 81, Герб – 60 и Реформаторски блок/Кунева/ - 6. Бай Георги Партията позна, не може да му се отрече. Но този килим не ми излизаше от главата. Дража Вълчева, килим, подаръци, сватба, Иван Пръмов и правата линия. За едни други хора, в едно друго време, но Снахата си е същата, само леко е обърнала резбата, за да потвърди, че България е осъдена на тежък комунизъм – неизтребим и вечен. Сигурно още стъпва по същия килим на Дража Вълчева и сега, когато кани другарите си от Реформаторския блок на кафенце, за да обсъдят като как ще се борят за демокрацията, Европа и новите биографии. Килим, килим с гюлове, Дража Вълчева, Иван Пръмов, партията и Пръмова, ах, Кунева вече…

Сподели:
 Новата партия „България може“ ще връща доверието на гражданите с… „МАЙСТОРА“ от ДС

Новата партия „България може“ ще връща доверието на гражданите с… „МАЙСТОРА“ от ДС

Бившият съдържател на явочна квартира на ДС и някогашна влиятелна фигура в БКП от средата на 90-те години Александър Маринов и „стратег“ на президента Румен Радев допреди две години стана учредител на новата партия

Часът е 12 без пет - България е заплашена от евразийска диктатура

Часът е 12 без пет - България е заплашена от евразийска диктатура

Франция даде важен урок на демократичните общества в криза - ако трябва да избираш между мошеник и фашист, избираш мошеника

Хиляда дни мъченичество. Хиляда дни героизъм

Хиляда дни мъченичество. Хиляда дни героизъм

Предателствата над Украйна ще тежат на съвестта на няколко „световни лидери“, чиито имена историята едва ли ще запомни с нещо значимо