Христо Марков

Не пропускам избори в с. Войнягово, защото… Тежка червена крепост, родно място на др. Иван Пръмов, любима дестинация до 1990 г. на Меглена Кунева-Пръмова и словохотливи жители. Този път решавам да го посетя лично в деня на евровота.

По обяд пристигаме в карловското селце и търсим веднага политическата активност. Нея я няма около секцията, слабо посетена до 11 часа, с оклюмали членове и двойно повече наблюдатели. Представят ни на кмета Петко Пръмов, който се оказва, че е единственият кмет от 1990 г., различен от БСП в селото. Г-н Пръмов е от Герб и не без гордост отбелязва, че е разбил „червената крепост”, но замлъква, когато разбира, че сме дошли да се поинтересуваме за Иван Пръмов и снаха му Меглена Кунева: „Абе, оставете ме, имам далечна родствена връзка с него, не искам да коментирам семейството. Не, няма да стане. Ще ви запозная с бай Георги Партията, той е бил приятел с него, ще ви разказва…” Кметът ни води към близката кръчма, която е доста по-посетена от избирателното помещение и ни възправя до масата на едър мъж с малки, любопитни очички, който е строил пред себе си чашка с прозрачна течност и вечната жълта лимонада.

- Бай Георги, дошли са журналисти, интересуват се от Меглена Кунева, от Иван Пръмов, да им разкажеш… - представя ни кмета и тутакси изчезва.

Възрастният мъж се оживява и пита:

- Какво искате, той кмета му е роднина на бай Иван, ама не ще да говори, защото предаде партията, отиде при Герб и сега много-много не иска да говори. Кои сте вие? За какво ме търсите?

Представя ме се и посягаме към столовете да седнем. Но още като чува името ми събеседникът контрира:

- А, ти да не си тоя Христо Марков дето ни слагаше ликвидационните съвети, комисия някаква водеше, разбихте всичко. – И с презрение ни изгледа, но вече бяхме седнали на масата му.

Опитвам се да се представя някак си по най-благовидния начин, да изчеткам самочувствието му „търсим го, защото са ни казали, че е най-големия политикан в селото, бил много близък с Иван Пръмов, хората го уважавали, съветвали се с него…”. Съмнението у бай Георги изтлява окончателно, когато Иван поръча три ракии с три салати и лимонада – „Е, казвайте за какво сте тук. То уж днес не сервират алкохол, но тук от години няма полицай, няма нищо…” Чукваме чашките, постепенно разтапяме ледовете, внимателно пускам за какво сме дошли: „Вие сте толкова важно село в Карловска община, тук е роден Иван Пръмов, бивш министър на земеделието, член на ЦК на БКП, депутат до 1990 г., Меглена Кунева му е снаха, тя сега води Реформаторския блок, беше министър на Царя и Станишев. Разкажи, ти си го познавал.”

И бай Георги Партията изведнъж проговаря,

даже се съгласява да го запишем: „Така е, аз бях най-близкия до бай Иван Пръмов в селото. Той е по-голям от мене, аз съм роден 1932 г., той беше 10-11 г. по-голям, но още като ученик в Карлово той ме агитира за комунистическата идея. Беше голям агитатор, ходи по митинги, говори, правеше текезесета, голям човек. Като го изтеглиха в началото на 50-те години в Пловдив, той ме уреди да започна в милицията в Карлово. Бях още ученик, когато ме взеха, бяха бурни години, а аз бях млад, силен, смел. Правехме ТКЗС-та, ръководеше ни бай Иван, много зор видяхме. Беше труден район тук. Ние, тук във Войнягово имахме стопанство още през 1946 г., но тези от съседното Дъбене не искат и не искат. Всички бяха никола-петковисти. Накрая събрахме двайсетина души, но те пък нямат земя, никаква. Бай Иван дойде и вика: „Вие намерихте най-големите голтаци и мързеливци да правите ТКЗС. Давайте по-твърдо.” Бая народ изпратихме в ТВО, за превъзпитание. Накрая се принудихме та обединихме ТКЗС от Войнягово и Дъбене в едно ТКЗС и го кръстихме „Коста Митев”, потръгна работата. Съпротива голяма ще знаете, имаше горяни, като партизаните, братята Баталови от Каравелово бяха излезли въоръжени в гората, събираха и други. Голяма битка беше тук, в Карловско, ходехме въоръжени. Идва бай Иван, събираме ги по селата, той им говори: „Това е напредъка, партията е решила да обединим земя, инвентар, всичко, да стане общо”. Такива работи, а ония уж се съгласят, а на другия ден си вземат пак животните, вършачките, земята. Айде пак. Нищо не знаете вие, какъв зор беше…”

Леко възразявам и го питам дали помни за стачката на тютюноработниците в Пловдив през 1953 г. , когато

Иван Пръмов командва разстрела на работници

Малките очички на бай Георги се разширяват и втренчено ме поглежда: „Вие откъде ги знаете тия работи?! Те се бяха вдигнали на бунт срещу партията. Бай Иван тогава ни командирова в Пловдив, да има верни, проверени хора до себе си, десет души от милицията в Карлово ни командироваха за два месеца…” Внезапно замлъква провереният другар, а на мен ми се въртят в главата съдбите на хората, осмелили се първи в Източна Европа да протестират срещу властта – убийства, лагери, изселвания…

Опитваме се да докараме разговора до снаха му Меглена Кунева и пак подхвърляме колко е важна за България, а Партията отсича: „Абе всичко е благодарение на бай Иван. Той уреди и тримата си сина много добре, все с големи апартаменти, луксозни. С Маша/жена му/ последните години се пренесоха в Бояна. Кой щеше да я знае тая Кунева, ако не беше бай Иван? Аз съм ходил много пъти на гости в София. Той помогна и на дъщеря ми да си вземе хубав апартамент, цял живот ще съм му благодарен. А тая Меглена Кунева да знаете, че е предателка. Бай Иван най-много се хвалеше от нея. Казваше, че от трите му снахи тя била най-добра, все „татко” му викала, уважавала го, почитала го, била много кротка и разбрана. Казваше, че на Климент Уляна била много урсуз, дръпната, ама и на тях помогна да се уредят, а за говорителката /Лили Ванкова, бележка моя/ избягваше да говори, радваше се на внука си от нея, ама той май умря, нещо мътно имаше там. После Райчин се разведе с говорителката , май пак се ожени, но не знам подробности. Най-много се хвалеше с жената на Андрей, тая Кунева.”

Прекъсваме го и питаме дали тя е идвала тук, във Войнягово, сватбата тук ли са я правили? Почесва се бай Георги, поглежда празната чаша и ние веднага поръчаме втора: „Сватба правиха в София, после дойдоха и тук във Войнягово да представят булката, след седмица-две. То беше една подготовка, зер най-важния човек в селото женеше сина си. Направихме голяма трапеза, оркестър свиреше. Май беше 1984 г., някъде пролетта-лятото. Ние, партийната организация в селото събирахме пари и им купихме нещо, не помня какво, нещо за кухнята беше – пералня, хладилник ли, телевизор ли, не помня вече. Той бай Иван много ги обичаше тия работи – да го уважиш, да му дадеш някой подарък… Обичаше много „Карловски мискет”, с цели каси сме му носили в София, да не забрави родния край, а от Месокомбината ще се представят и те добре – 

луканки, суджуци, филета

Така беше тогава – имаше всичко по много…” Иска ми се да добавя и безплатно, безплатно – взимаш колкото душа ти иска за партията, но предвидливо замълчавам, а разказът продължава: „Тогава в земята с подаръците ни удари Дража Вълчева. Тя дойде тук, в село за сватбата. Тя е от Горна Махала, съседно село, наш човек. Говореха, че имала нещо с Тошо, по-близка била така де… Тогава беше голям човек и дойде да уважи бай Иван. Идва тя с една голяма, черна кола, охрана около нея и две от момчетата свалят един килим. Ама килим да видиш! Огромен, двама души го носят, за цял апартамент, по поръчка правен. Страшна работа. Удари ни всички в земята тогава. Ама как за какво бе?! За подарък на младоженците, даде го на Андрейчо и жена му, ей така, пред хората. И реч държа… Жените го поразгърнаха и цъкат с език: по поръчка правен, страшна работа, с едни големи гюлове… Направо ни заби с този килим, сигурно струваше колкото едно „Жигули”, абе да му се ненагледаш…”

Питам бай Георги откъде ли го е купувала, а той отсича:

- А, купувала. Кой ще вземе пари на Дража Вълчева и то за подарък на Иван Пръмов. Хората ни обичаха…

Поглеждам го със съмнение, той също, но запазваме примирие, защото подхвърлям, че сега Кунева е лидер на нова партия, сигурно тук ще гласуват за нея, все пак – местна снаха, помнят я хората. Този път бай Георги повишава тон: „Тя е предател, бе. Получи всичко от бай Иван, а сега се пише много важна. 

Забрави и за апартамента, и за килима на Дража,

отиде първо при Симеон, после се върна при Станишев, сега се била съюзила със СДС-то… Ама как така, бе, как може такова нещо? Язък за всичко! Тук си гласуваме за БСП-то, няма начин. Този Бареков е от Баня може и за него да пускат нашите хора, че е местен. Дядо му, Кольо Лайното идваше често в село на лов, на трапези, уважавахме се. Ама тая, снахата на бай Иван, да не я чуем, продажна работа. Всичко се обърна в политиката. Айде, стига толкова.”

Допиваме чашките и се разделяме със събеседника. Изпраща ни с дежурното „И да се обадите пак!”.

На другия ден проверявам резултатите във Войнягово: БСП – 104 гласа, ББЦ – 81, Герб – 60 и Реформаторски блок/Кунева/ - 6. Бай Георги Партията позна, не може да му се отрече. Но този килим не ми излизаше от главата. Дража Вълчева, килим, подаръци, сватба, Иван Пръмов и правата линия. За едни други хора, в едно друго време, но Снахата си е същата, само леко е обърнала резбата, за да потвърди, че България е осъдена на тежък комунизъм – неизтребим и вечен. Сигурно още стъпва по същия килим на Дража Вълчева и сега, когато кани другарите си от Реформаторския блок на кафенце, за да обсъдят като как ще се борят за демокрацията, Европа и новите биографии. Килим, килим с гюлове, Дража Вълчева, Иван Пръмов, партията и Пръмова, ах, Кунева вече…