​Каква е връзката: евроизбори-енергиен популизъм?

Ако се стигне до предсрочен вот, операцията "Изтупване на енергочували" ще се отложи

проф. Кръстьо Петков

Коментарът е по повод интервю на Румен Овчаров, бивш министър на енергетиката , публикувано във в. "Преса"- 16.4.2014 г. под надслов "Кой прави избори, за да губи?"

Позволявам си настоящия коментар на интервюто на бившия министър на енергетиката поради неговата актуалност и внимателно дозирана откровеност. Вторият аргумент поражда въпрос, който бих задал в упор:

"Румене, защо чак сега?" 

Имам предвид няколко истини, които опитният политик от БСП споделя публично едва днес, на петата година от икономическата криза и в навечерието на съдбоносните европейски избори:

Първо, за стратегически неизгодните договори с американските инвеститори. Бидейки живата история на постсоциалистическата енергетика, Румен Овчаров би трябвало да знае, че принос за тяхното сключване и услужлива подкрепа имат не само сегашното и бившото правителство, но и три предходни кабинета, в т.ч. и политици от БСП /която държеше ключови позиции - на премиер, вицепремиер и министър - при управлението на тройната коалиция през периода 2005-2009 г./. Премълчаването на този факт не е в полза на търсачите на истината- на цялата истина за многострадалната българска енергетика.

Второ, и частната търговия с тока не е от вчера. Нерегламентираният политически лобизъм в този свръхпечеливш бизнес - също! Така че т.нар. оптимизация на отрасъла, за която с основание апелира Овчаров, можеше спокойно да стане през мандата на тройната коалиция. Тогава държавата, т.е. данъкоплатците щяха да се обогатяват от свръхпроизводството на еленергия у нас, а не близки до партийните централи частни търговци;

Трето, Овчаров е прав и за предизборната шумотевица, която се вдига около ЕРП-тата и ултиматумите за отнемане на лицензите. Само че истината за енергоразпределителните дружества има и предистория, която не се споменава във въпросното интервю. Те бяха приватизирани още през 2004 г. от кабинета "Кобургготски", с подкрепата на депутати от БСП /независимо, че тогава тази партия беше в опозиция!/.Защо приватизацията стартира с разпределителната мрежа, а не с производството на еленергия е друг въпрос, на който не се дава отговор. Може би защото в продължение на години в бордовете на ЕРП-тата намираха подслон и препитание висши политици от всички партийни цветове, вкл. и от социалистическата левица;

Ексминитърът на енерегитиката Румен Овчаров изнася потресаващи данни за финансовото състояние на държавните дружества в електроенергетиката. Натрупаните загуби са над 4 милиарда лева, което означава технически фалит /фактическият, счетоводният фалит, е въпрос на време/. В професионалната информираност на Румен Овчаров не бива да се съмняваме. Той внася яснота по една активно дебатирана тема в публичното пространство: 

кога ще рухне финансово електроенергетиката, 

вкарана в дълговия капан още в края на 90-те години - до или след евроизборите! Отговорът очевидно е: след тях! Но до сакралната дата остават по-малко от 35 дни...

Данните за натрупаните загуби като размер и скорост, изнесени от опитния политик и вещ познавач на българския енергиен сектор, вещаят още един възможен сценарий, пряко свързан с очертаващия се фалит. Декапитализацията на енергийните дружества е логична предпоставка за тяхната легитимна и евтина приватизация.

Възможен ли е такъв вариант на приватизация: хем да е без пари, хем да е законна?

Възможен е и още как! Справка - кримиприватизациите в близкото минало на Кремиковци, Химко, Горубсо, Нефтохим, и още десетки други промишлени предприятия, чиито материални активи бяха подарени на частни и/или чуждестранни "инвеститори"-прекупвачи.

Така че Румен Овчаров е прав, когато съзира опасност от "последно изтупване на чувала" . Само че примерът с ЕРП-тата, който дава той, се отнася до малкия чувал, който е нарочен за изтупване / ако съдът и организираната съпротива на бизнеса не парират спецакцията/; големият чувал е НЕК, с неговите милиардни активи.

Дали ще се случи операцията "Изтупване на енергочували", ще разберем след броени месеци. Ако се стигне до предсрочни избори, акцията може и да се отложи.

Апропо, бившият "Втори" в БСП задава логичния въпрос: "Кой отива на избори, за да ги загуби!" Отговорът е: по принцип- никой! Но от 17 години насам социалистите все губят парламентарните избори, независимо че два пъти излъчиха премиер, но с мандатодател ДПС. Ключът към предсрочни избори и сега е у двамата лидери на Движението: почетният Ахмед Доган и фронтменът Лютви Местан.