Кольо Парамов, специално за Faktor.bg

"Ако ти се наложи някога да пишеш за разузнаване или контраразузнаване, постоянно ще се оглеждаш настрани" - така мe съветваше бившият заместник-командващ Гранични войски полковник Лазар Лазаров през юни 1985 г. Тогава бях написал лично един тежък сигнал до Тодор Живков - цели 18 страници, след консултация с бившия вътрешен министър Христозов.

Попитах началството - полк. Лазар Лазаров, защо е нужно да се оглеждам?" "Защото ще пропуснеш най-важното!!!" Думите му ме вцепениха. Усещах настоятелното му искане да ме убеди, че принципът за "другата" нравственост в специалните служби е основополагащ. За човек, който е учил и завършил философия, дори и сравнителният прочит на Фьодор Михайлович Достоевски му пречи. А когато той се занимава с разузнаване, връзката на понятията е съществена. Бях направил повече от 10 години служба в разузнаването, с едно кратко междинно изключване за прехвърляне по документи в Москва. А не бях осъзнал, че съм толкова дребен, та трябва да се "оглеждам дори при писането". На границата при отделни задачи се бях уморил да се оглеждам наоколо за всичко и всички.

Вчера на Витошка ми спря часовникът. Закъснях за среща. Отивам при моя маестро - часовникаря Осканян. Още с влизането в магазина на бул. "Патриарх Евтимий" маестрото повдигна силно вежди. На поздрава ми: "За много години!", часовникарят Осканян отговори: "Най-накрая се успокоих, г-н Парамов!" "За какво?", попитах аз. "За Петко Сертов. Жена му го е прибрала в България. Тази вечер ще спя спокойно от един месец насам." Блокирах за миг. От къде на къде часовникарят арменец се тревожи за Сертов, до там ли я докарахме? Това бе уникално, показателно състояние за един човек, който всяка минута през деня се занимава с абсолютната точност като занаят и работа! Веднага разбрах едно от подозренията си. Щом разузнавачът Сертов, който трябва да бъде завинаги признат като шеф на безименните "часовникари" - разузнавачите, то за какво става дума? Със загубването си Петко бе впечатлил толкова сериозно душевния мир на истинския часовникар Осканян, че просто се стъписах от реалностите. За това става дума от началото на този разказ?

За българските специални служби

Навремето, преди 70 години в царска България, шефовете на отделенията в полицията и разузнаването са знаели всичко за всеки. И големият Гешев, и подполковник Никола Костов - шеф на военното разузнаване, а впоследствие и шефовете на РО-1 и РО-2, са обслужвали властта, но само в името на България. И то така, че никой да не бъде пропуснат. А днес, омотани в политическия миманс разни момчета, като Сергей, Вигенин и Петко, обърнаха понятията ни за сигурност в държавата. Няма ги вече личности, като Гешев и подполк. Костов, които могат да събудят по всяко време на денонощието царя заради сигурността на България. Няма ги и по-новите, които изграждаха наложени ни отвън утопии, но не се разделиха с професионализма си. Вместо тях днес имаме модела „Петко“ и за пореден път се задушихме от срама и позора.

Днес за унилата ни жалост ние сме един реално разграден двор като държава. 

Шпионите на турската МИТ управляват българските масони,

както бейовете от 1872 г. в Татар-Пазарджишката кааза. Пият шампанско в "Шератон" и ни се чудят "на акъла" как една изградена елитна, перфектна и структурирана система за придобиване и анализиране на информация е толкова вече притъпена и пробита. Вместо да търсим отговор на въпроса как се стигна до този разпад в специалните служби, ние търсим самозагубил се Петко! Къде е той? Не знам! Плащаме и се заблуждаваме. Плащаме и си градим въздушни кули. А Петко... Петко си живее неговия си живот - това е другият му живот - скритият, не на обществото и на държавата България, защото той никога не е живял живота на България. Петко е огледалото на двусмислието. Представи ни го Станишев с менче в ръка, откривайки ДАНС. Представи ни го като съдържателен образ на възможностите и перспективата като антипод на Румен Петков, като отрицание на Държавна сигурност. А той – Петко, не е бил никога нещо качествено различно, а образец за истинската, но в другия план - туристическата Държавна сигурност. Тази ДС беше по-специалната, в нея шанс да пробият и обикалят по света, когато за другите имаше Желязна завеса имаха единици, но избрани по други критерии, като наши момчета и деца. Те бяха така подготвени – консумираха, но никога не рискуваха себе си за България. Те ползваха за себе си работата на такива като мен, които трябваше да работят за бъдещето на правилните деца, 

на червените принцове

Да отчиташ дейност и да живееш тогава и сега в своя двоен огледален образ на лъжата и безвремието, заради силата на старото си наследствено обкръжение, е сериозно качество, но може да бъде диагностицирано и като болест. А бившият шеф на ДАНС се оказа, че добре владее тази техника.

Петко, видимо външно, е добър човек, но гарантът му за реанимиране в европейска и натовска България - Станишев, бе много лош министър-председател. Изборът на Сергей за лице, което да оглави българското ФБР днес се оказа без съдържание, излиза ни през очите като мъка и огромно унижение. Некадърността в избора на Станишев, неговото болно разбиране за мъж на държавна служба, е другото начало за България, което я тласка към провал. Несъмнено то не е моето. Аз съм български гражданин от 60 години, а Сергей Дмитриевич - само от 14. Той е човек на света и на едни други географски ширини. Днес е шеф на ПЕС, вчера беше шеф на БСП, преди това беше министър-председател на България. Жалка и парадоксална ситуация. Сергей ни пробута Петко да управлява най-значимите информационно осигурени хора в държавата, за да ни притъпи усещането за преценка, за да убие усещането ни за реалност. Предлага ни и сега подобни тарикатлъци и се гаври с нас, показвайки се от камбанарията на Европейския парламент. А 36 дни, когато неговият Петко ни опозори пред света самозагубил се в гръцко, Сергей мълча, сякаш никога не е чувал за този човек. Ало, Сергей! Какво става с България? С онази, която ти я дадоха и ти обезобрази и употреби заради личните си мании и амбиции... С кадровите назначения на Станишев бе 

опозорена държавността,

унизени бяха службите - разузнаване, контраразузнаване, военно разузнаване. Унижението бе постигнато и чрез избирателната мултипликация на закона "Коритаров". Втъканата в него бездържавност тепърва в следващите 25 години ще угнетява България. А когато олигархията, покровителствана от Станишев, преяде с власт и пари, ще се възроди втората мултипликация - тази на отмъщението.

С цялата си наглост днес в България Станишев и компания се стремят да възстановят своя образ и подобие, да ни го пробутат пак, но опакован в някакви нови, лъскави и цветни хартийки. Това е страшно за държавата, а реваншът на Димитриевич може да предизвика само разрушителна сила. Комично-трагичната ситуация с Петко Сертов през последните седмици, която сега ни пробутват като лична, е най-доброто доказателство за качеството на кадровия заряд, с който кликата на Станишев блокира държавата, а после отказва да носи отговорност. Видяхме унижението с Петко Сертов, видяхме безпомощното му състояние, в бдение да изследваме всичките причини. И ако изобщо коментирам тази неприятна тема, то не е заради политиката, която е променима, а заради държавните устои на нова България, които трябва да носят на плещите си само хора, които се самозагубват.