Игор Ейдман, Kasparov.ru

Путин, страдащ от жестоките комплекси на слабото и бедно дете, става чекист, за да почувства причастност към могъщата корпорация, способна да го направи силен и неуязвим, да го защити от страха да бъде унизен. В СССР, трябва да го признаем на тази умряла страна, социалните асансьори работеха добре. Хора от бедни семейства, подобни на Путин, имаха възможност да направят кариера, да получат добро образование, добре платени и престижни професии. Тогава имаше два варианта за радикално социално издигане, така че да имаш висок статус и материално благополучие: творческа работа в науката или изкуството или кариера в парийния апарат, армията или спецслужбите. Първият вариант избираха творчески ориентираните хора. Вторият, избран и от Путин, е за не толкова креативни, но затова пък по-прагматични и властни хора.

И Путин, навлизайки в съзнателна възраст, започва да си „заработва успеваемост“. Както пише неговата учителка Вера Гуревич, до шести клас той обръщал малко внимание на ученето, а след това „рязко се стегнал“. Видимо, измъкнат от комуналната нищета и забвение. С времето той избира не просто кариера, а

пътят на „жокер“ 

на системата, да служи в КГБ.

За кариера или даже просто за работата в тази организация е нужно да не се гнусиш от нищо, да си готов на всякаква подлост. За да оправдаят себе си в собствените си очи, служителите на „органите“ бяха решили, че целият свят е такъв, че никой не е по-добър, че всички наоколо са к...ви, заслужаващи само да ги мамят и използват.

Чекистите в СССР и техните наследници в Русия-това не са просто служители на спецслужбите, това е привилегирована каста със свой кастов морал, поделящ света на „свои и чужди“. Чекисткият морал е близък до бандитския. Целият свят и на едните, и на другите се дели на свои и чужди: крадци и ченгета, чекисти и предатели. И чекистите, и бандитите използват криминални средства за постигане на целите си: лъжи, провокации, убийства. Само че, чекистите оправдават всичко това с „интересите на отечеството“ (като често ги бъркат със своите лични цели). А бандидите са по-честни, те не се оправдават.

Путин е попил чекистко-бандитското отношение към хората като средство за постигане на целите си. 

Той не уважава гражданите и е готов да жертва техните интереси, 

дори живота им, заради решаването на своите „високи“ задачи. Анна Политковска, убита на рождения ден на Путин, и, както мнозина смятат, от путиновите агенти, които са искали да направят „подарък“ на шефа си, беше писала: "Путин, който случайно получи огромна власт в ръцете си, се разпорежда с нея с катастрофални последици за Русия. И аз не го обичам, защото той не обича хората. Той не може да ни понася. Той ни презира. Той смята, че ние сме средство, и толкова. Средство за постигането на неговите лични властови цели. И затова той може да направи всичко, да си игаре с нас както му хрумне. Че може да ни унищожи както му се прииска. Ние сме никои, а той-макар и случайно изплувал на върха, но сега е цар и бог, на който трябва да се покланяме и да се боим от него".

КГБ дава на своите служители сили, но за това, като Мефистофел им взема душата. В младостта си Путин е сключил договор с дявола на спецслужбите и му е верен досега.

Превод: Faktor.bg