Скандалите около българският кандидат за ООН Ирина Бокова продължават да разделят нацията, а проблемът вече е ценностен, изтъкват анализатори и дипломати. Най-точно определение на случая „Бокова“ даде червеният социолог Андрей Райчев. Само преди дни по Нова ТВ, бранейки кандидатурата й като Матросов на амбразурата от горещите въпроси на кинорежисьора Евгений Михайлов, той се изпусна и каза зловещата истина, която не обединява, а отвращава хората: „Нейната кандидатура е дюшеш за България. Комунист - фашист това е дюшеш за страната“, агитира разпалено Райчев. 

Така лобито на Бокова направи публично самопризнанието, че няма значение каква е – комунист или фашист, че те не се гнусят от тези човеконенавистни идеологии, причинили през 20-ти век трагедии на милиони по света, че не различават „добро“ от „зло“. За тях важното е „нашият кучи син“ да бъде пробутан и да заеме важния пост в ООН – това е дюшеш или образно казано - две шестици със заровете. 

За разлика от социолога, известен като един от изкусните манипулатори на прехода, обслужващ комунистическата номенклатура и обкръжението, свързано с ДС, милиони българи са категорично убедени, че новият генерален секретар на ООН в никакъв случай не трябва да е нито фашист, нито комунист, пък дори и да е от български произход. Точно и в това е съпротивата на голяма част от българите - срещу наложената номенклатурно кандидатура на Бокова. Те са убедени, че след 26 години демокрация е нормално страната ни да се представи с човек, който е убеден демократ и не е зависим от стереотипите на миналото. Такива сънародници безспорно има, но в постоталитарна България те продължават да нямат равен шанс, защото бившите комунисти и наследниците им мислят, че право за реализация имат единствено децата на червената номенклатура.

Големият проблем в случая е, че Бокова не направи и най-дребно усилие да се разграничи от този образ – дете и кадър на номенклатурата, да осъди престъпленията на комунизма и пагубните за България 45 години под съветски ботуш. Вместо това тя нескрито демонстрираше привързаност към тоталитарната система и репресивния й апарат, допускайки повече от половината съветници в екипа й да бъдат лица, свързани с Държавна сигурност, а зад кандидатурата и да се подредят предимно хора на службите, бивши комунисти и вечни московци.

Ирина Бокова се провали и по отношение на Русия и връзките си с Кремъл. Тя не успя да се разграничи от режима в Москва. Световните медии винаги я представяха като човека на Путин.Това не криеха дори и кремълските медии. Още в началото на кампанията й през пролетта руското издание „Руская планета“ обяви, че първата жена президент на ООН може да стане човекът на Русия Ирина Бокова. В статията категорично се твърди, че най-голям шанс от всички има Ирина Бокова, но чуждите медии се опитвали да я компрометират като я сочат за човек на руския президент Владимир Путин. Изданието обаче не крие: „Ако все пак бъде избрана за шеф на ООН, заемайки една по-разумна позиция по отношение на Русия, разбирайки нейната конструктивна роля в света, Бокова може да промени имиджа на ООН в положителна светлина и увеличи ефективността в работата на организацията при решаването на важни световни проблеми“.

Статия за Бокова публикува и британското издание „Дейли Мейл“, в което също се посочва, че най-голям шанс за високия пост в ООН има българската кандидатура Ирина Бокова. В нея обаче не са спестени и подробности, свързани със компрометиращи я секретни документи на ЮНЕСКО, чийто гененерален директор е Бокова.

Представителят на Русия в ООН Виталий Чуркин гледа на избора по-философски. Според него смяната на генералния секретар няма да се отрази сериозно на целите на организацията и нейната работа.

"Генералният секретар може да има известно влияние върху работата на ООН, но водещата роля в това отношение ще играят държавите-членки, по-специално най-влиятелните, една от които е и Русия", заявява Чуркин пред медиите. Той уверява, че Русия ще използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, ако най-голяма подкрепа не получи кандидат от Източна Европа. В същото време, представителят на Руската федерация в ООН потвърди позицията на Москва, че е "дошъл ред на представител от Източна Европа " да заеме поста на генерален секретар. По подобен начин преди време говори и външния министър Сергей Лавров.

Виталий Чуркин обяви и официалната позиция: Русия, за разлика от своите чуждестранни партньори, не възнамерява да влиза в задкулисни игри, понякога безскрупулни, а ще се опитва да лобира за лоялен кандидат за поста генерален секретар.

Ирина Бокова в това отношение вече има един много добър шанс и назначаването й като шеф на ООН ще бъде бонус за Русия, но това не е самоцел. Шумът, който се вдига около Бокова, предвид факта, че е възпитаничка на МГИМО (ковачницата за кадри на КГБ, б.р.) и топлата връзка с Руската федерация, са повод да се мисли за по-важни неща в стратегически план. Днес Русия се нуждае, чрез различни образователни програми, да бъде обучено ново поколение политици от Източна Европа и нещо повече - да се подготви почвата за продуктивни международни отношения в бъдеще.“

Руската пропаганда стигна дори до директни обвинения, че Западът е изпаднал в тиха истери, защото „приятел на Путин се пребори и е сред лидерите за високия пост на ООН, а друг по-съвършен кандидат просто няма“. Това се изтъква в коментар на Яндекс Директ в eer.ru, след първото гласуване, когато българската попадна в челната тройка. Руската медия цитира френското списание Le Nouvel Observateur: „Ирина Бокова е идеалният кандидат, първо защото Общото събрание препоръча поста на генерален секретар на ООН да се заеме от жена, Франция я предпочете защото говори френски, а Рускя поиска новият шеф на Организацията на обединените нации да е представител на най-новата част на света, каквато е Източна Европа и чийто представител е Ирина Бокова. Така Ирина се оказа перфектният кандидат за високия пост“.

„Но има едно НО, върху което акцентират някои западни издания – че Ирина Бокова е съюзник на Путин и вербувана от КГБ във времето, когато е студентка в МГИМО в Москва, за което пише британското издание „Дейли Мейл“.

"Тя не се страхува да изрази своята подкрепа за Путин и дори не обръща внимание на това, както повечето западни лидери,  участвали на Парада на победата в Москва през 2015 г.  Но борбата за поста генерален секретар на ООН тепърва предстои. За зла участ, обаче, след като в политиката влизат все повече жени, може да се каже, че Ирина Бокова, "съюзникът на Путин", има всички шансове да спечели битката за ООН“, допълва откровено eer.ru, което показва истинското лице на руската пропаганда, непосочваща кои са тези западни лидери.

И докато руската дипломация и пропагандистите й открито говорят, че Бокова е техният човек в надпреварата, българката направи и няколко неубедителни опита да се разграничи от руската връзка. За да докаже, че в сърцето й САЩ е по-близо от Русия, Бокова намеси дори и децата си като защитен механизъм. Ето какво пише Trudy Rubin, колумнист в The Philadelphia Inquirer: „Ако жена стане лидер на ООН, това ще бъде искра за организацията.

Дали опитът на Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО и бивш и.д. външен минитър на България, е достатъчен за да управлява, да не говорим за реформи и за огромният екип от 44 000 човека в ООН – това е големият въпрос. Освен това тя трябва да се справи със слуховете, които категорично отрича – че е близък човек на президента Владимир Путин. Тя изтъква също, че и двамата й сина живеят в Америка, а единият от тях е и американски гражданин. Що се отнася до кратките и срещи с Путин – тя обяснява, че са били част от официални посещения на делегации, в които тя е участвала“.

Къде сме ние българите в цялата тази „игра на тронове“? Нормално е да се запитаме - след като Бокова се представя за американка, децата и са такива, а руската дипломация я сочи за техен човек - къде са допирните й точки с България? Явно страната ни имаше само задължението да я номинира за свой кандидат, за да се включи в надпреварата за ООН. Инак едва ли някой ще разбере конкретно какво е свършила до сега Ирина Бокова за родината си, с какво е била полезна? Но когато става дума за „нашите кучи синове“, такива "тъпи" въпроси не се задават, а няма и значение дали е фашист или комунист – важното е, че е дюшеш, но не за гражданите и демокрацията.

Източници:

http://rusplt.ru/society/nash-chelovek-vo-glave-oon-23583.html

http://eer.ru/a/article/u123259/22-07-2016/53159

http://www.philly.com/philly/opinion/commentary/20160715_Worldview__Time_for_a_woman_to_lead_U_N_.html