Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, САЩ

специално за Faktor.bg

Политиците заговориха за предсрочни избори и настъпи всеобщо въодушевление. Започна една лавина от коментари, преди всичко по екзотиките на Сергей Дмитриевич за задължително гласуване и избори през юли, така че не остана място за въпроси като защо така изведнъж пребиваващите в парламента партии заговориха за ограничена легитимност на кабинета и за необходимостта от нов народен вот. На мода излезе определението „политическа криза“, но ако човек се обърне назад, то кога ли за последния четвърт век България не е била в това състояние, а отнесено към мнозинството в сегашния парламент, това е битието му от самото му избиране. Изведнъж всички концентрираха своето внимание на последната пресконференция на ДПС. Впрочем, в историята на тази партия се наблюдава едни много любопитен факт - тя винаги е съкращавала живота на коалицията, в която участва я с депесарски шут, я с разсъждения за нова реалност. Между другото, пресконференциите на ръководството на ДПС в последно време бяха две с период от само 11 дни между тях. При това с пирует от 180 градуса. От декларации за предвидим и коректен партньор, както и че промените в политиката на движението, по думите на Местан, се вземат от Националния съвет, се стигна до изброяване на варианти, от които единствено темата нови избори беше реална за осъществяване. Понеже никой не е чул за заседание на Националния съвет на ДПС, нещо все пак трябва да се е случило в този кратък период, за да се промени мнението на основния стожер на кабинета Орешарски. И независимо, че по темата „Южен поток“ се стигна до олигавяне до невъзможност, може би там би следвало да се търсят някои от отговорите за новата реалност. Би могло да се определи като изненада изявлението на премиера в компанията на трима американски сенатори за спиране работата по газопровода, след близо година увъртане и всевъзможни хитринки. Но темата, която българските медии пропуснаха да коментират, е че след този ход, при българската реалност, дните на този кабинет, с този министър-председател са вече преброени. Причината за промяната в поведението на Орешарски съвсем не е в присъствието на членовете на Сената на САЩ по време на неговото изявление, както много коментатори се опитват да внушат, а в едно скромно изявление на Негово Превъзходителство Посланика на Съединените Щати в София Марси Рийс, че във връзка със строежа могат да бъдат наложени санкции на фирми и лица, свързани с него. При това, естеството на санкциите е преди всичко замразяване на банкови авоари, а като се има предвид, че изнесените от страната капитали са в западни банки, явно някой много се е уплашил да не бъде блокирано имането му, произходът на което едва ли е тайна за населението на страната. В подобна ситуация, както казва народът, за да е вълкът сит и агнето цяло (все пак контактите на Изток са фактор), най-доброто решение е 

да се печели време посредством хаоса

на предсрочните избори. Следва служебен кабинет с ограничени пълномощия, неясно мнозинство и така годината би отминала във вътрешни неразбории, а през това време много неща може да се променят. А дотогава, Бойко Борисов, в ролята на новото лице, обещава във Вашингтон всичко, за което американците могат да си помислят.

И понеже в България вече 25 години се говори за европейска ориентация, ценности, гражданско общество и реформи с премълчавана цел, а и допуснатите в политиката са едни и същи, и за да не би някой в страната да пожелае да говори за политика с реален и краткосрочен резултат, предизборно медийното пространство целенасочено се запълва с информационни боклуци. То не са абсурдите на Станишев и вечната тема за единство на БСП, то не е недоразумението Бареков, истериите на Волен, проверките в КТБ и подготвяното убийство на Пеевски. Последното наистина е най-смешно, особено на фона на стотиците поръчкови убийства в България от началото на прехода до наши дни. При това всичките останали неразкрити, с малки изключения на някои по-дребни риби. Въпреки опита по темата, журналистическата гилдия с учудваща настойчивост се хваща за подхвърлената информация и гордо съобщава за арестувани, при това трима! А те имали и пистолет! По подобен начин публиката се концентрира върху сагата „Пеевски“ и никой не обръща внимание на това, което се канят да извършат управляващите в периода на междуцарствието. От президента до представените в парламента политически партии, всички вкупом изведнъж заговориха за няколко много важни реформи, които трябва да бъдат осъществени преди разпускането на събранието и насрочването на извънредните избори. Впрочем, ако българинът имаше добра памет, би се сетил, че евфемизма „реформи“ винаги се използва, когато законодателно се създават по-негативни, а може би по-мизерни условия за съществуването на нацията. Сега, в навечерието на евентуални извънредни избори се заговори за „социална реформа“, за „пенсионна реформа“, разбира се отново аргументирани с европейските стандарти и вечната тема, че държавата няма пари за поддържане на сегашната схема. Интересно в тази насока е например да погледнем какво искат да наложат управляващите в сферата на пенсинирането. Предлага се възраст за пенсиониране на мъжете на 65 години, а на жените на 62, по подобие на развитите европейски държави. Цинизмът е в това, че никой в България не анализира предложените промени във връзка с продължителността на живота в страната. А там цифрите са доста обезпокояващи. Средната продължителност при мъжете е 69,2 години, а при жените-76,2. Една елементарна аритметика показва, че чрез реформата, партиите в парламента планират да плащат пенсии на мъжете в страната за не повече от 5 години, ако разбира се, се достигне средната продължителност на живота, а за жените - малко повече от 12 години. А това вече е отвратително и аргументът за липсата на пари не работи, особено когато се лансират идеи за увеличаване на военния бюджет и превъоръжаване на някои родове войски. Просто кратка илюстрация какво искат да направят парламентарните партии преди да се явят на избори. За да не се обърне внимание на подобни планове, по изпитана технология се бърза и 

медиите са засипани със скандали

Впрочем, бързането към избори има и една друга причина. В сегашната политическа ситуация в България, перспективата за предсрочни избори поражда и два взаимно свързани въпроса. Първият от тях е - ще се различава ли избирателната активност от тази на изборите за европарламент. Тъй като участие на изборите с малко над 30% е направо отрицателен вот за политическите субекти в цялата им съвкупност. Като отговор, политиците заплашиха избирателите с въвеждане на задължително гласуване. Или казано по друг начин, харесвате ли ни или не, ще отидете да гласувате за едни от нас, иначе санкция.

На второ място е проблемът с отчуждението, а може би и отвращението на избирателя от сега съществуващите политически партии. В краткото време до предстоящите избори е невъзможно да се създаде каквато и да е алтернативна партия, която да е атрактивна за гласоподавателите и да е алтернатива на статуквото. Още повече, че темата беше компрометирана с проекта „Бареков“ и обезкуражаването на протестиращите, отговорност за което носят както „моникоидите“ така и „соросоидите“ в допълнение с безпрецедентното използване на силите на МВР за охрана на избраниците на народа от самия народ. В подобна безперспективна ситуация направо звучат комично оценките, че независимо, че протестите не са родили политическа структура, участието в тях е допринесло за развитието на гражданското общество и е постигната победа в полето на ценностите и насоките. Това е интересно твърдение, но с ценности не се променя политическата система, особено когато 

изборът е между същите партии, от които гражданите са отвратени

Понеже реалността за отчуждаването на населението и компрометирането на политическите партии не би могла да избегне от вниманието на властимащите, за това мъглата допълнително се сгъстява с представянето на идеите за нова Конституция и мажоритарен вот като панацея за излизане от ситуацията. И разбира се, като оптимистична перспектива се внушава, че след изборите ще има дълго и спокойно коалиционно управление, разбира се, по европейски образец. Само че за съжаление, проблемите са български и изискват политическо решение а не размиване на отговорността. Страната е видяла тройна, двойна, или със срамежлива подкрепа коалиции. Защо след изборите да няма четворна коалиция например?