Б.Р. Докладът „Доналд Тръмп: професионален и психологически профил на новия американски президент“ е изготвен в ръководения по това време от ген. Леонид Решетников Руски институт за стратегически изследвания.

Той е представен за пръв път на 18 януари тази година на така наречения „Валдайски форум“, който обединява членове на партията на Путин „Единна Русия“ и, където се провеждат аналитични и и дискусионни срещи с руски и чуждестранни анализатори.

Публикуван е на сайта „Внешная политика“.

Комуникационни навици

От края на 80-те години Доналд Тръмп постоянно е във фокуса на медиите и превърна медийния си образ в една от опорите на политическата си кариера. От екрана Тръмп излъчва доброжелателно самодоволство, което неговите привърженици интерпретират като сила и увереност, а противниците му – като слабост и комплексираност. Но така или иначе, репутацията му на пищен шоумен не само не навреди на политическата му кариера, но го направи и неуязвим за критиките – както навремето Роналд Рейгън, наричан „тефлоновият“. Дори напълно основателни обвинения не се „лепят“ за Тръмп, а засилват репутацията му на ловък и непотопяем политик.

Макар че публичните изказвания на Тръмп са пълни с фактологически грешки, груби изрази и клишета – именно те са залогът за неговата популярност. Тръмп се представя като ходещ пример на „американската мечта“ – успешен, познаващ живота и непризнаващ авторитети герой.

Силната страна на Тръмп като комуникатор стана отричането от рамките характерни за всеки публичен политик. Тръмп лично общува с медиите и не се крие зад гърбовете на помощниците си от лавината критики срещу себе си. Напротив, той майсторски парира всяка словесна атака, а неговите импровизации изваждат от равновесие опонентите му

Друга причина за успеха на Тръмп е това, че той изразява тези страни от традиционния американски манталитет, които се смятат за непрестижни и заслужаващи осъждане в модерните медии- сила, увереност, мъжественост, традиционни възгледи за семейството и т.н.

Нуждата от тези качества е обострена в американското общество, уморено от усещането за „мекотелост“ и неопределеност, които мнозина свързват с президентството на Барак Обама.

Впреки това, самодоволният стил на Доналд Тръмп силно дразни медиите , които ежедневно го критикуват. Но постига обратен ефект – вместо падане на рейтигна му, популярността на Тръмп постоянно расте.

Постоянно скандализирайки обществото, Тръмп остава успешно в центъра на вниманието, контролира дневния ред и отвлича дискусията от полето на съдържателното към емоционалното.

В това негово качество може да се крие опасност за Тръмп-президента. Ако стане глава на изпълнителната власт, той ще се сблъска с необходимостта да се подчинява на изискванията на политическия такт в отношенията си с чуждестранните лидери и влиятелните си опоненти в САЩ. Това ще го принуди да коригира комуникационния си стил, за да си създаде комфорт, докато е на тази длъжност.

Но за цялата история на наблюдението, Тръмп не е влизал в друго амплоа. Когато се сблъска с непреодолимо препятствие Тръмп по-често обвинява препятствието, на не себе си. В най-добрия случай той ще се отегчи от формалните рамки, в които действа първият човек в правителството, от време навреме ще допуска емоционални сривове и така ще разрушава конструктивните отношения с партньорите си.

Организаторски способности

Новак в политиката, Тръмп пренесе изпозлваните от него принципи на организация на бизнеса в предизборната си кампания.

Обкръжавайки се с тесен кръг верни, макар и не винаги достатъчно компетентни, съветници, той най-вероятно ще остане верен на този подход и в дейността си на президент. От гледната точка на Тръмп, липсата на компетентност се компенсира с безкористен стремеж за допринасяне на полза.

Всеки член на неговия малък екип винаги има „достъп до ухото“ на Тръмп и е свободен да изразява личното си мнение, дори то да противоречи на мнението на ръководството. Но този стил на организация отрязва достъпа до най-близкия кръг на Тръмп на хора „отвън“ – от републиканския политически елит.

Вицепрезидентът Майкъл Пенс, сенатор от щата Вирджиния, независимо от формалната му близост до Тръмп, е един политически надежден „параван“, зад който Тръмп ще се вслушва много повече във верния Крис Кристи, който до последния момент се надяваше да бъде номиниран за тази длъжност.

При това значително влияние върху Тръмп оказват неговите деца: Доналд-младши, Иванка и Ерик. Именно под тяхното влияние, например, Тръмп замени по-неопитния Кори Левандовски с Пол Манафорт за ръководител на кампанията.

На обещанията на Тръмп, че ще компенсира своята некомпетентност в политиката с делегиране на правомощия на експерти трябва да се вярва само наполовина. Несъмнено, такива хора ще се появят, но да оказват влияние върху вземането на решения едва след като спечелят доверието на Тръмп.

Тръмп има намерение да „прочисти“ правителствената администрация от политически назначения и да опрости достъпа на хора от бизнеса до управлението на страната. Самият Тръмп обяснява този подход с необходимостта да се вслушва в хората, които познават проблемите на страната от личен опит. Неговите критици, на свой ред, предупреждават, че неизбежно ще възникне конфликт на интереси и шуробаджаначество.

Способност за политически маневри

Отсътствието на какъвто и да било политически опит създава широко поле за спекулации, за това как ще функционира Тръмп вътре в американската политическа система. До момента неговите изявления показват два напълно различни подхода.

От една страна, Тръмп много пъти е заявявал, че „прекрасно ще се справи“ със своите президентски задължения като използва своята способност да се договаря и като направи свой вицепрезидент човек, който познава всички тънкости на „вашингтонската кухня“.

Но привичните за Тръмп бизнес-преговори, където провал просто означава просто търсене на нов партньор, в политиката преговорите изискват много по-голяма адаптивност. Нерядко от това зависи работоспособността на целия държавен апарат.

Засега Тръмп не е показал способност (или желание) да отстъпи на опонентите си в каквото и да било, дори ако подобна неотстъпчивост го заплашва с политически загуби.

Няма съмнение, че Трамп-президентът ще се сблъска с предимно враждебен Конгрес, който ще се съпротивлява на неговия ултимативен стил.

От друга страна, един от постулатите на предизборната кампания на Тръмп стана борбата с корупцията сред управляващите кръгове. С други думи, Тръмп говори не за сътрудничество с Конгреса, а за необходимостта да го „разтърси“, както и целия политически елит.

Този подход допада на широките маси избиратели – включително демократите, недоволни от кандидатурата на Хилари Клинтън.

Избирателите очакват от Тръмп конфронтационен стил на поведение във Вашингтон.

Не е изключено, обаче, че победата на Тръмп ще накара по-голямата част от конгресмените, които се съобразяват с мнението на избирателите си, за да останат на Капитолийския хълм, да сменят гнева с приятелство.

Тъй като няма да искат да загубят подкрепата на електората на следващите президентски избори, някои политици ще трябва внимателно да балансират между отрицанието и подкрепата към Тръмп.

Наличие на политическо визионерство

Избирателната кампания на Тръмп беше подчинена на два основни лозунга: Да върнем величието на Америка и Америка преди всичко. «Вернем Америке ее величие» и «Америка прежде всего».

Първият „описва“ възгледите на Тръмп на текущото състояние на страната, вторият – на начина да бъде постигнато това величие. Заедно, те позволяват да се определят контурите на политическата визия на Тръмп за мястото на САЩ в света.

Съгласно междупартийния консенсус от последните 70 години, процъфтяването на САЩ е пряко свързано с построяването на глобален световен ред на основата на либералните и демократични ценности.

Нарушавайки този консенсус, Тръмп твърди, че този подход е довел до отслабването на страната. Ако Барак Обама предлагаше „да се оседлае вълната на глобализацията“, то Тръмп смята, че САЩ трябва да бъдат спасени от тази вълна.

Заличаването на границите, според него, е провокирало ръст на нелегалната миграция и е облекчило проникването на терористи на американска територия. Либерализацията на икономиката чрез мащабни търговски споразумения, смята Тръмп, е довела до бягство на американския капитал и, съответно, до ръст на безработицата. Многостранните военни съюзи са довели до претоварване на бюджета на страната, и без това страдащ от дълговото бреме. А развитието на съвременните технологии е направило САЩ уязвима пред по-малко мощни във военно отношение страни и терористични групировки.

Изходът от тази ситуация, според Тръмп, се състои в необходимостта навреме да се „превключи“ от създаването на световен ред към въвеждане на ред вътре в страната, а към световните да се подхожда строго от гледна точка на националния интерес.

При това, крайъгълният камък в концепцията на Тръмп е икономиката. Затова Китай, който краде американски технологии и използва „нечестни“ прийоми в търговията, за Тръмп е по-голямо зло отколкото Русия, която би могла да поеме част от отговорността за Близкия Изток.

Верността на военните съюзници Тръмп измерва с готовността им да плащат за услугите за гарантиране на сигурност.

Според него, Америка няма „моралното“ право да проповядва демокрация, докато не „поправи“ демокрацията вътре в страната.

Стремежът на Тръмп към прагматизъм и национален егоизъм ще се сблъска с две големи препятствия – изградените възгледи на бюрократичния апарат във Вашингтон и последиците от радикална смяна на външно и вътрешнополитическия курс, които е трудно да бъдат предвидени.

Стил на мислене

Тръмп обича да казва и повтаря за себе си: „Аз съм много умен“. Това не му пречи да извършва множество фактологични грешки: 86% от неговите изказвания варират по степен на правдивост от „наполовина правдиви“ до откровена лъжа“. Затова и истината е някъде по-средата:

Тръмп не е толкова умен, колкото твърди, но е по-умен отколкото изглежда.

Той е получил образование в елитния Пенсилвански университет, но е съвместявал следването и работата във фирмата на баща си и се ограничава само със степен бакалавър, предпочитайки практическите пред теоретичните знания.

Създавайки „Тръмп тръст“ той едва не фалира, но след това попада в книгата на Гинес за най-успешно възстановяване на лично финансово състояние. Бъркайки столиците на европейските държави, в същото време той демонстрира удивително познаване на юридически и финансови детайли, когато стане дума за строителство и за неговата собствена компания. Подобно несъответствие може да има няколко обяснения едновременно.

Първо, Тръмп мисли мащабно, оставяйки детайлите за реализирането им за по-късно. Не случайно в книгата си „Искуството да сключваш сделки“ той съветва да си поставяме високи цели и да не се страхуваме да вземаме кардинални решения за постигането им.

Второ, Преди Тръмп не се е занимавал с политика, затова не е изключено, че той бързо ще „усвои материала“. През 2016 година добре се наблюдаваше нарастването на неговата компетентност: неговите изявления станаха по-грамотни и една степен по-предпазливи.

Трето, той следва още един от собствените си съвети – добре изучавай аудиторията си. Ярките, интелектуално несложни и емоционални послания и изяви на Тръмп пълнеха стадионите, основно с мъже със средни доходи.

И накрая, самият Тръмп не винаги взема решенията си на принципа на рационализма, а по-често, ръководен от интуицията си. През цялата си кампания той само веднъж отстъпи от този принцип избирайки си за вицепрезидент Майкъл Пенс и веднага съжали за това.

Емоционална зрялост

По време на предизборната кампания най-успешните атаки срещу Тръмп бяха адресирани именно към емоционалната му неуравновесеност. „На такъв човек не трябва да се поверяват ядрените кодове“, твърдяха привържениците на Клинтън.

По думите на подчинените на Тръмп, основна негова черта е непредсказуемостта. Днес той педантично се рови във всички детайли на даден проект, а утре вече е ръководител, когото не трябва да безпокоят за дреболии.

Повече от всичко на света той цени верността на служителите си и затова, ако се усъмни по някаква причина в тази преданост бързо се разправя с „провинилия“ се. При това разправата има характера на публично линчуване.

Неуравновесеност, съчетана с необичайна трудоспособност (спи само няколко часа в денонощие) и граничеща с маниакалност дисциплинираност (бои се от микроби, перфекционист): тези качества Тръмп развива по време на обучението си в училището-интернат „Ню Йоркска военна академия“, където го изпратил баща му, за да насочи енергията на своя непослушен и агресивен син в конструктивно русло.

Там Тръмп не просто се убеждава в това, което му внушава непрекъснато баща му – че животът е постоянна борба (в академията са се използвали телесни наказания), но и се научава да излиза победител от тази борба, съумявайки да си създаде „правилните отношения“ с началството.

Той си спомня: „Дадох им да разберат, че уважавам техния авторитет, но, че няма да успеят да ме сплашат“.

След като завършва академията и униеверситета в Пенсилвания, Тръмп решава да надмине постиженията на баща си, който е собственик на комплекси с апартаменти в Куинс и Бруклин. След като помолил баща си за стартов капитал, той заминава за Манхатън.

Донякъде има късмет: незначителната инвестиция в недвижимост в криминалния Манхатън се изплаща напълно, доколкото той се превръща в глобален бизнес център. Донякъде му помага и неговата прицеленост към успех, а не към богатство: Парите са просто начин да се водят сметки, казва той.

Преломът идва в началото на 90-те години, когато на фона на проблеми в семейството редица такива проекти се провалят и Тръмп се изправя на границата на банкрута. Оттогава той става много по-предпазлив, практически приключва със строителния бизнес, започва да се замисля за политическа кариера и започва да печели пари, като продава правата за ползването на бренда „Тръмп“.

Оттук нататък успехът му е свързан не толкова с неговия бизнес, колкото с популярността на публичния му образ: жесток, авторитарен ръководител, натрупал състоянието си със собствения си труд.

Именно за този Тръмп гласуваха американците, но и именно този Тръмп „не притежава необходимите квалификации, за да бъде президент“.

Забележително е, че същата формулировка е използвана от противниците на Андрю Джексън (1829-1837), известен със своята избухливост и бурен обществен живот, но и един от най-успешните американски президенти.

Превод:Faktor.bg