Андрей Пионтковский

С какво толкова се хареса Тъмп на руските властимащи?Човекът, който обеща рязко да увеличи американските военни разходи, да премахне ограниченията за добив на нефт и шистов газ на територията на САЩ, което ще срине световните цени на енергоносителите, рейгънист във своите икономически възгледи.

Ами с това, че искрено, убедено и с ентусиазма на новопокръстен повтаряше любимия мит на кремълската пропаганда за войната с тероризма. Вярно, с него плътно работеха двама подставени и, фактически, кремълски агенти Пол Манафорт и Картър Пейдж.

За пореден път тези дни Тръмп привично повтори заветната мантра в интервю пред Wall Street Journal: "Ислямска държава" е най-опасният враг на Запада, а Путин се бори с тях, следователно трябва да отхвърлим всички несъществени разногласия, разделящи ни с путинова Русия, и да се съсредоточим върху съвместната борба с общия враг".

Тази доста популярна на Запад теза е чудовищно струпване от лъжи и глупост. Има маса доказателства за стратегическото сътрудничество между Кремъл и "Ислямска държава", за съзнателното изпращане от ФСС на кавказки терористи в редовете на ИД, за използването на терористите от Москва като инструмент за отслабване и разрушение на Запада.

Все по-откровен става

циничният шантаж на клемълската „дипломация“

срещу населението и лидерите на Европа и САЩ след всекимащабен терористичен акт на ислямистите: сваляйте санкциите и започвайте сътрудничество с нас, иначе ще продължат да ви взривяват.

Кремъл почти в прав текст предлага на Европа „чадър“ срещу следващи терористични атаки, но разбира се, срещу твърди условия: „нова Ялта“ и пълен контрол на Москва над постсъветското пространство, като минимум.

Но как днес Запада си представя борбата с ислямския тероризъм, какви са успехите и неуспехите в тази война? Какви задачи ще може да реши, ако обедини своите усилия с путинова Русия?

Ислямският тероризъм не може да бъде победен чрез физическото ликвидиране на неговите лидери и последователи в един или друг регион на света. Ако тероризмът не бъде победен идеологически в умовете и сърцата на мюсюлманите, чумата незабавно ще изтръгне от себе си още повече нови бойци.

Нека си спомним как беше победена „Ал Кайда“ в Ирак: тогава водачите на сунитите се обединиха с американските войски, защото терористите бяха станали нетърпими дори на ненавиждащите Запада местни мюсюлмани със своята невероятна жестокост към мирното население, религиозния фанатизъм, средновековните норми на шериата, отвличането на жени за сексуални робини на „воините на Аллаха“-с всичко, което наричаме ислямофашизъм.

И правоверните сунити, които нямаха никакви основания да симпатизират на американците, отхъврълиха този ислямофашизъм. С подкрепата на американците сунитските отряди за самоотбрана "Сахва" прогониха бойците на Осама бин Ладен и Ирак започна постепенно, повече или по-малко, да се превръща в нормална страна.

Ислямският разикализъм,

ислямофашизмът може да бъде победен само отвътре, от мюсюлманите отхвърлящи програмата за връщане в средновековието. Такива хора в ислямския свят всъщност са мнозинство и европейската цивилизация, органична част, от която е Русия, трябва да намери конструктивна и уважителна форма за сътрудничество с тях.

Но тези ценни уроци от Ирак се оказаха не просто ненаучени, но и съзнателно отхвърлени от американската администрация, като противоречащи на идеологическите и принципи.

Обама пренебрегна препоръките на военните и гражданските експерти, които предлагаха в Ирак да остане символичен брой, няколко хиляди, американски военни, които да поддържат връзка със сунитските отряди и да им оказват политическа подкрепа. Но Обама правеше всичко възможно, за да се разграничи от предшественика си и, понеже Джордж Буш въведе войските в Ирак, той, като последователен анти-Буш политик се чувстваше длъжен да изведе и последния войник от там.

И се случи неизбежното, щиитите започнаха репресии срещу сунитите и в качеството на техни защитници отново се появиха джихадистите, този път от „Ислямска държава“. Лишените от всякаква политическа, военна и икономическа подкрепа сунитски племена бяха принудени да се примирят с терористите, като единствена защита срещу произвола на правителството в Багдад.

Същата логика на събитията се повтаря в Сирия, където по същото време, както и в Ирак, възникна второ крило на „Ислямска държава“.

През 2011 година съпротивата на сунитското мнозинство, започнало като мирен протест срещу Башар Асад, беше предимно светска. Пълната дипломатическа изолация на Асад щеше да го принуди да търси път за мирна трансформация на режима, защото секта, представляваща 10% от населението, така или иначе не би могла да управлява вечно.

Но победи лукавата теза на руската пропаганда, която с удоволствие поде и западното обществено мнение: да не помагаме на опозицията, защото ще доведем на власт джихадистите. Тезата е напълно погрешна и именно равнодушието на световната общност към унищожаването от страна на въоръжената до зъби с руско оръжие алевитска секта на сунитите в Сирия доведе до тяхната радикализация и до нарастналото влияние на ислямистите-интернационалисти, което се появиха като единствените им защитници.

При минимална подкрепа отвън светската опозиция обединена в „Армията на свободна Сирия“ сама щеше да изгони от Сирия ментално чуждите им средновековни фанатици. Още през лятото на 2013 година започнаха въоръжените сблъсъци на сунитите с джихадистите, които се опитваха да наложат на населението своите варварски шериатски закони.

Но пакта „Кери – Лавров“, който си затваряше очите за всички

престъпления на режима на Асад

заради химерата за някакво „химическо разоръжаване“, доведе до най-негативния сценарий. Оцелелите срещу чудовищните кланета и бомбардировки на Асад и Русия сунити нямат друг изход освен да попълнят редовете на екстремистите. Още тогава лишените от всякаква подкрепа отвън, деморализирани от реакцията на Запада на химическата атака на Асад и Путин на 21 август същата година, много бойци от „Армията на свободна Сирия“, се присъединиха към джихадистите, с които воюваха преди това.

Реализацията на този катастрофален сценарий рязко се ускори след появата на кремълската военна машина в Близкия Изток. Собствено, тя се появи там именно с тази цел.

Повече от година Москва последователно унищожава физически прозапазната сунитска опозиция. За да останат в Сирия само два субекта: кремълският клиент Асад и кремълският „Ледоразбивач-2“- джихадистите, използвани от Москва като инструмент за натиск крещу ненавистния Запад.

С какво да си обясним това удивително угодничество на американците пред Кремъл в Сирия? Те не може да не виждат фактите и да не разбират

who is Mr. Putin

и с какво се занимава той в Сирия. Те демонстрираха способност адекватно да реагират срещу путиновата хибридна агресия в Украйна и Прибалтика, но в Близкия Изток САЩ се оказаха жертва и заложник на своите грешки, които ги водят към нови капитулации.

В края на своя мандат Обама се опита да прикрие своя провал с пакта „Кери-Лавров“, за уж мирното регулиране на конфликта в Сирия за съвместна борба с Русия срещу „Ислямска държава“.

Продължаващата пред очите на целия свят трагедия в Алепо превръща глупостта на отиващата си администрация в престъпление. Москва обявява всеки противник на Асад за терорист, издавайки си „лиценз“ за тяхното унищожение заедно с цивилното население. И тя го прави открито и демонстративно – в сътрудничество с Асад, с терористите от „Хизбулла“ и иранския „Корпус на стражите на ислямската революция“. "Преговорите" Кери – Лавров фактически легитимираха този геноцид, обвързвайки американците с кръвопролитията и съвместните военни престъпления.

Като цинична насмешка над стотиците хиляди сирийци, унищожени от Асад и неговия съюзник и покровител, прозвуча „прощалната“ реч на Обама и неговите постижения в борбата срещу тероризма. Той не призна нито една своя грешка и отново обвини за всички беди предшествениците си в Белия дом.

Но мълчанието на Тръмп е не по-малко красноречиво от мрънкането на Кери и Обама. От 8 януари, началото на предизборната му кампания,

Тръмп не е произнесъл нито веднъж думата "Алепо"

Но пък по време на цялата кампания той неведнъж доброжелателно се произнасяше за „дейността“ на Путин в Сирия и не само за него, но и за „бореца срещу тероримза Асад“.

Но вече в екипа на Тръмп се появиха нови хора. Дали той продължава да смята, че „за победата над ИД са ни необходими руснаците“? Обяснили ли са му вече, че не руските клиптократи са нужни на САЩ за победата над ИД, този изключително полезен за Кремъл инструмент в хибридната война срещу Запада?

На 21 януари 2017 година Тръмп ще бъде принуден да прекрати мълчанието си, но дотогава Алепо и жителите му, най-вероятно, ще бъдат вече унищожени. Ако се окаже, че Тръмп ще остане верен на предизборната си концепция за борба с ислямския тероризъм съвместно с Путин и Асад, то той ще ги благослови за по-нататъшен геноцид над сунитското население на Сирия. А може и заедно с тях да бомбардира някакви неизвестни „туркомани“, за да скрепи съюзническите отношение.

Именно към такава конфигурация се стреми Кремъл. Ако това се случи, то ще бъде колосална политическа грешка.

Във Вашингтон, видимо, не знаят какво вършат. Но затова пък в Москва разбират прекрасно. Да, организацията-наследник на Ал Кайда и ИД и вдъхновените от тях местни фанатици ще извършат нови терористични атаки, включително и в Русия. Но това напълно устройва чекистките управници на Русия: след всеки терористичен акт тяхната власт се увеличава, както се случи и през 1999 година.

Във Вашингтон трябва най-после да разберат веднъж и завинаги, че Путин не се бори заедно със САЩ срещу тероризма. Путин води тотална хибридна война срещу Запада, срещу САЩ, използвайки всички достъпни ресурси и инструменти. И един от най-ефективните инструменти е манипулацията с ислямския тероризъм.

kasparov.ru

Превод: Faktor.bg