Александър Йорданов

На този ден през 1992 г. президентът д-р Желю Желев – избран със "синята бюлетина" от гласоподавателите на СДС, подложи на остра и несправедлива критика правителството на СДС и лично неговият премиер Филип Димитров. Твърденията му бяха в смисъл, че правителството на СДС е обявило "война" на медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извън парламентарните политически формации. Истината бе точно обратната.

През октомври 1991 г., за първи път от близо половин век, демократична политическа сила спечели избори в България. Дотогава изборите се печелиха от антидемократичната партия БКП/БСП. Включително БСП "спечели" и изборите за Седмото Велико народно събрание. Защо му бе на д-р Желев тази лъжа? Защо не застана до истината, а прие лъжата повтаряна от ръководените от агенти на ДС медии? Защо не видя, че наистина Българската православна църква е пълна с висши офицери на ДС и естествено – агенти и това я правеше богохулна църква, антихристова църква? Защо д-р Желев не разбра простата истина, че т.нар. смяна на системата не може да стане без лустрация, без натиск върху крепителите на старата система? Логиката му, че комунистите веднага ще заработят за демократичната промяна, звучеше странно на фона на това, което реално се случваше в страната. Вътре в СДС ние също критикувахме понякога правителството на Филип Димитров за недостатъчна твърдост и активност в осъществяването на промените. Но отлично разбирахме, че това е НАШЕТО ПРАВИТЕЛСТВО и че то не е изкарало и една година. Още повече, че Ф. Димитров много често на нашите "революционни" тези противопоставяше аргументите на правото, на морала. И това му прави чест. Всъщност, в СДС имаше много по-крайно десни, и много по-антикомунистически настроени политици и партии, отколкото бе самият Ф. Димитров членувал до премиерството си в Зелената партия. Той по-скоро бе един умерен, разумен политик. Защо тогава бе атакуван от д-р Ж. Желев? Защо му изградиха образа на крайно десен и го наричаха дори "фашист"? И до днес смислен отговор на този въпрос никой не е дал. Моето обяснение е едно от възможните. И то е следното: д-р Ж. Желев сгреши като прие

да стане президент с подкрепата на мнозинството на БСП

Това бе нарушение на демократичните правила при които спечелилите изборите имат право да издигнат свой кандидат за президент. Българската демокрация в този смисъл проходи с нарушение на нормалната демократична процедура. След като "загуби" изборите СДС нямаше моралното право да издига кандидат за президент, а още по-малко това да бъде неговият лидер – в случая д-р Ж. Желев. Но тогава тези неща се решаваха за съжаление в тесен приятелски кръг. Формално СДС бе коалиция, но много често решенията се вземаха от няколко личности с пренебрегване на коалиционната воля. И се налагаше в името на "единството" да се преглъщат решения, които по-скоро обслужваха позиции на нашите политически противници. Защото е факт, че именно БСП имаше интерес от "изхвърлянето" на Желев в президентската институция. Затова и казвам, че решението Желев да стане президент по време ВНС бе грешно. А още по-грешно бе и съгласието му негов вицепрезидент да стане ген.Атанас Семерджиев –основен виновник за унищожаването на досиетата на Шесто у-ние на ДС – политическата милиция. Срещу това решение тогава на парламента гласуваха само народните представители от Радикалдемократическата партия. След това последва и натиск от страна на Желев на всяка цена да се приеме заедно с комунистите настоящата конституция, която и днес е капан пред реформите. Впрочем, малко преди смъртта си пред мен д-р Желев призна, че тогава може би е сгрешил, че се е предоверил на своите съветници и че теоретично е вярвал в промяната на комунистите. Като ирония на съдбата водехме този разговор пред храм "Св. Александър Невски" там откъдето с многохилядни митинги 

започна българската демокрация

През есента на 1991 г. гражданите с вота си решиха, че подкрепят това СДС, което не гласува заедно с комунистите конституцията. Негов председател бе Ф. Димитров и логично той бе единодушно избран за премиер. Нароиха се и още СДС-та, както ги наричаха – с тирета. Те бяха водени от политици, които обслужиха БСП при приемането на конституцията, обслужиха сценария на комунистите. Защо това направиха политици като д-р Дертлиев, Ал. Каракачанов, Д. Луджев, П. Симеонов, С. Паси и да не изреждам всички, историята вече даде отговор. Но отлично си спомням, че нашите избиратели и симпатизанти тогава просто ни умоляваха да не играем по свирката на комунистите, да не се водим по техния акъл, защото тръгнем ли по този път ще бъдем разбити. Както и стана. Д-р Ж. Желев участваше за съжаление – волно или неволно, в това разбиване на демократичните сили тогава. И след това демокрацията вместо да стане истинска се превърна в мутродемокрация – хора с престъпни намерения овладяха за дълго властта. И като се поогледам насам натам и досега ги срещам в или около коридорите на властта. Грешката на д-р Желев на "Боянските ливади" имаше тежки последици за България. Закъсняхме с реформите, отново се върнаха на власт комунистите, последва ограбването на банките, кредитните милионери и всичко, което живяхме и което е нашият жив живот. Но нека връщайки се към това време да не тръгваме по пътя отново на разцепленията, на охулванията, а да гледаме на това минало като на безценен опит от който трябва да извлечем поуки, за да не повтаряме грешките.