Иво Инджев, ivo.bg

Май отдавна сме постигнали консенсус поне за един циничен, но доказано универсален принцип, който движи света: за каквото и да говорим, винаги става дума за пари.

В този смисъл с публикуването на декларациите за финансовото и имотното състояние на политици и висши чиновници, длъжни да го направят по закон, вчера получихме едни безспорен отговор на уж толкова спорния въпрос КОЙ.

Как КОЙ, ами Николай Бареков. Той се оказа най – богатият в дългия списък. Точно така, дългият „журналист”, който е на къси позиции в политиката, оглави списъка по богатство сред „народните любимци” с цели близо 5 милиона лева, декларирани от него. В сравнение с него Пеевски, който привикваше Бареков на срещи във фоайето на х-л „Кемпински” още докато беше водещ в БТВ, е направо като пролетарий, който няма какво да губи, освен

златните си ланци

Не сте познали, ако си мислите, че ще ви занимавам с живота и делото на медийния мениджър, за какъвто Бареков се представя, обяснявайки необяснимото си богатство. Историята му в менажерията на забогатяването покрай богаташите, забавляващи се с маймунки на каишка, е известна още от битието му на пловдивско конферансие , т.е. на водещ на чалгарско шоу.

Става дума за прословутия модел КОЙ

От доста години се опитвам да обърна внимание върху премълчавания най-вече от самите медии ( по разбираеми гарвански причини) факт, че главната задкулисна битка за овладяването на България не е вече войната за банките, службите и икономиката изобщо, а подчиняването на медиите. Тяхното купено, корумпирано мълчание гарантира успешното премълчаване на безобразията във всички останали сфери на живота. Нещо повече – властта над Четвъртата власт гарантира не само спокойствието на поръчителите на това престъпление, но и замества необходимостта от употребяването на обичайните за една държава репресивни органи срещу реалните престъпници, пренасочвайки редовно вниманието на публиката към посочените от 

владетелите на медийния бич

мними или реални техни врагове.

Крилатата като досадна муха фраза от времето на печатния монопол в медийното пространство, според която политик и муха най-лесно се убиват с вестник, е мутирала днес тук до размерите на невидим за масовата аудитория слон в демократичния ни стъкларски магазин. Ама наистина, а не като да е „от мухата слон”.

В рамките на този неестествен подбор бяха селектирани явления, като Бареков. Днес това вече е видно и по документи по възможно най-изразителния начин: чрез неговото първонахално натрупване на капитала.