Захари Майдър, bloomberg.com

В края на март републиканецът Доналд Тръмп посочи за свой съветник по външна политика Картър Пейдж - американски банкер, който се занимава с инвестиции в цял свят, но гради кариерата си благодарение на връзките си с Русия и нейната държавна газова компания.

Може би това не е изненада, като имаме предвид, че по време на своята кампания Тръмп отправя често противоречиви послания по отношение на Русия, лансирайки, например, идеята за намаляване присъствието на САЩ в НАТО, сочейки в същото време руския президент Владимир Путин за „силен лидер“.

Аз мисля, че мога да имам много добри отношения с Путин, каза Тръмп още миналата година. Така той остави усещането, че ще избере именно Пейдж в своя екип, отговарящ за външната политика.

От публикации, излязли в социалната мрежа, става ясно, че Пейдж е надежден защитник на руските намерения, олицетворяващ онези американски политици, обърнали гръб на „остарялото“ мислене от 

времето на Студената война

Американският банкер, който не крие симпатиите си към Русия, казва, че неговият бизнес страда изключително много от икономическите санкции, наложение на Москва след ексалиращата агресивна политика на Русия в Украйна.

Толкова много хора, които познавам и с които съм работил, са силно засегнати от политиката на сакции към Русия, споделя Пейдж в двучасово интервю за Ню Йорк Таймс.

След като Доналд Тръмп го посочи за негов съветник по външна политика, банкерът споделя, че електранната му поща се е препълнила със положителни съобщения от руски партньори. И това за него е знак, че ситуацията със сигурност може да бъде променена.

Изглежда, че кариерата на Пейдж се вписва също така и във философията на Тръмп. Милиардерът - предприемач и шоумен, който няма никакъв опит в държавното управление, не се съобразява с типичната Вашингтонска политика, предвид амбициите му да бъде номиниран за президентските избори от Републиканската партия. Вместо това, той си избира за съветници, както казва един от неговите служители пред Ню Йорк Таймс, хора с „житейски опит“.

Подобна квалификация обаче крие риск, който 44-годишният Пейдж приема с лекота. Пейдж казва, че неговата паралелна кариера на експерт по международна политика понякога се сблъсква със скептицизъм заради тесните му бизнес контакти с Русия и неговото благосклонно отношение към нейните лидери.

„Твърде често ми задават въпроса за тесните ми връзки с Москва – отдавна съм забравил техния брой. Много хора имат негативно отношение и смятат, че

там всички са мошеници и лоши момчета

Но опитът ми да съветвам руски компании и сключвам сделки на такива места като Тюркменистан, ми позволяват да предложа на Тръмп една по-практична гледна точка в сравнение с тази, която ще му предложат „хората, които са далече от него, отпуснати комфортно в своите мозъчни тръстове във Вашингтон“, убеден е Пейдж.

Той споделя, че на този етап не би искал да обсъжда в конкретност своите политически виждания, предвид факта, че кампанията на Тръмп е в самото начало. Не желае да коментира и дали е имал вече среща с бъдещия кандидат-президент. Затова пък представя подробно своята професионална кариера, не криейки удовлетвореност от контактите си в Русия и централна Азия, и решимост да привлича към този бизнес дори своите най-големи опоненти.

Освен това Пейдж не крие желанието си за по-голяма ангажираност с Русия и това съвсем не е случайно. Интересът му към тази страна датира от времето, когато като млад прекарва във долината на Хъдсън в Ню Йорк. Гледайки различни телевизионни програми, посветени на преговорите за контрол над въоръженията, забелязва, че съветникът, който стои точно зад Роналд Рейгън, носи военна униформа. Няколко години по-късно Пейдж записва Военоморската академия на САЩ, след това работи като експерт по контрола на въоръженията към Пентагона, печели стипендия към Съвета за външни отношения в Ню Йорк и прави три независими магистратури, една от които в Лондонския университет.

През 2000 г. Пейдж започва да се занимава с инвестиционно банкиране и става част от групата Мери Лънч в Лондон, известна на фондовата борса. След като впечатлил свой колега с връзките, които вече имал с Виктор Пинчук, украински милиардер, той е изпратен в Русия, където му съдействат да отвори офис на фирмата в Москва през 2004 година. Тук успява да влезе

в тесни контакти с шефовете на „Газпром“,

държавно дружество, частично приватизирано още през 90-те години на миналия век. Точно по това време Путин слага под свой контрол цялата икономика на страната и през 2005 година правителството увеличава своя дял, ставайки на практика отново мажоритарен собственик. Самият Пейдж казва, че той лично е съветвал шефовете на Газпром в едни от най-големите им сделки, свързани със закупуването на дялове в петролените и газови полета на Сахалин в Охотско море. Също така е подпомогнал с юридически съвети контактите на компанията с западни инвеститори, съдействал е в организирането на първите срещи с акционерите в Ню Йорк и Лондон. А преди да се върне в Ню Йорк през 2007 година много от висшите служители на компания са го уважили на прощалното му парти, организирано в ресторант близо до Кремъл.

В същото време обаче Пейдж получава доста противоречиви оценки от своите шефове в Лондон. Bernie Sucher, който оглавява Мери Лънч, казва за него: „Пейдж има твърде нюансиран и коварно растящ интерес към политиката и енергетиката“. А Сергей Алексашенко, друг топ изпилнител във фирмата в Русия по онова време, а днес един от най-яростните критици на Кремъл, го описва като младши банкер, който малко познава и разбира от Русия. „ Аз се чудя какъв съветник по външна политика може да бъде Картър…Това наистина е изненадващо“.

През 2008, когато се връща в Ню Йорк, Пейдж се опитва да направи собствена фирма, известна като Global Energy Capital LLC. Пътува до Туркменистан, с идеята да купи активи в бившата съветска република за един милион долара, където се среща с важни правителствени служители. Но създаването на фонд, за какъвто мечтае, се оказва пълен провал – удря го глобалната финансова криза. От тогава Пейдж се концентрира върху извършването на консултански услуги, свързани със закупуването на активи в Русия. В някои от сделките участва и Сергей Ятценко, бивш заместник финансов директор в Газпром, а тогава вече официален съветник във фирмата на Пейдж. Още тогава той споделя, че Пейдж не е предприел тогава нито една сериозна сделка, защото добре е разбирал 

какво се случва в Русия

Следва налагане на санкции на Русия през 2014, след като Путин анексира Крим и руски военни части навлязоха в територията на Украйна. Освен, че са блокирани някои от възможностите за сделки, санкциите засягат Пейдж и по друг начин – търговските ограничения са причина да падне цената на акциите му, въпреки че продължава да твърди, че е инвеститор в Газпром.

В началото на март Пейдж посети Аризона, за да наблюдава на живо публичната изява на Тръмп. Според някои медии там е имало протести, които са се опитали да блокират пътя, но Пейдж твърди, че не е видял подобно нещо. Това, което той е видял, били тълпи от ентусиазирани поддръжници, много от тях възрастни граждани, готови да стоят в горещината, за да чуят речта на кандидата за президент. По думите му, в това той виждат особен дисонанс, който му напомня за работата му с Русия.

„Трима протестиращи се опитаха да блокират пътя, докато 20 000 човека бяха настроени позитивно и ентусиазирани“, казва Пейдж. „Има доста погрешни схващания в общественото разбиране на нещата“ .

Превод: Faktor.bg

В галерия: Картър Пейдж