Васил Василев

С наближаването на президентските избори кукловодите отново пуснаха фабриката за политически ГМО-та в България. Започна създаването на нови комбинации, които даже и човек с голяма фантазия трудно ще си представи.

АБВ, Народен съюз и Гергьовден първи дадоха тон за политическото инженерство, след като направиха социал-демократичен съюз, но той се сгромоляса само за дни, под напора на лични облаги и бонуси.

Волен Сидеров пък подаде ръка на бившия си кум и опонент в парламента Валери Симеонов, пак в името на някакви интереси на гражданите.

Нов екзотичен, но десен миш-маш забърка тази седмица проваленият Николай Бареков. Той събра Огнян Герджиков, Соломон Паси и бившите служебни премиери Ренета Инджова и Стефан Софиянски в общ проект, който има амбицията да издигне собствен кандидат-президент.

Този път кукловодите са решили да експериментират като присламчат към компрометирания с лъжи и популизъм Бареков тотално забравени от обществото лица. Опасното е, че това са лица, които смениха през годините по няколко партии и идеологии. Бившите служебни премиери Ренета Инджова и Стефан Софиянски имат богата политическа биография. Инджова стана служебен министър-председател, назначена от Желю Желев с подкрепата на десницата. През 1995 г. тя вече е кандидат за столичен кмет на БЗНС и Демократическа партия. След неуспеха си се кандидатира за президент през 1996 г., но ЦИК отказва регистрацията й. През цялото това време Инджова не спираше да говори колко хубав е либерализмът. 6 години по-късно отново се пробва за държавен глава, но вече подкрепена от ДПС, която се определя за либерална формация.

Другите либерали, които искат

да се „покръстят” и да станат консерватори

в проекта на Бареков, са бившият председател на парламента Огнян Герджиков и бившият външен министър Соломон Паси. Двамата все още величаят „негово величество” Симеон Сакскобургготски в тотално фалиралия политически проект на НДСВ. Движението още тогава напомняше за поредното политическо ГМО, за което имаше съмнения, че е провокирано и създадено от Кремъл. Подобни подозрения за НДСВ най-ярко лъснаха при втория мандат на тройната коалиция, в която се съюзиха с БСП и ДПС. Тогава и Герджиков, и Паси са депутати от царската партия. Политическата кариера на бившия външен министър започва от „Зелената партия”, която е част от СДС през 1991 г. Но напоследък и двамата започна да залита към левите идеи и лидери, подкрепяйки Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.

Другият кандидат-консерватор на Бареков и на кукловодите е бившият столичен кмет и служебен премиер Стефан Софиянски. След като напусна СДС непосредствено преди президентските избори през 2001 г. и обяви любовта си към царското движение, той създаде своята формация - Съюз на свободните демократи (ССД). Но и тя се оказа поредната файтонна парти и бързо потъна в политическото небитие.

След провала на местните избори през 2003 г., кандидат-консерваторът Софиянски се коалира със земеделците от БЗНС и с патриотите от ВМРО. Така се промушиха в Народното събрание, но след изтичането на мандата на парламента коалицията се разпада. През 2011 г. Софиянски отново е издигнат за столичен кмет от новосформираното ОДС, в което влизат Съюзът на свободните демократи, Демократическата партия, Движение "Гергьовден", Съюз "Радикали", БЗНС, Сдружение "Земеделско движение" и клуб "Сенатор", но успява да стигне единствено до общински съветник.

Партийната биография на Николай Бареков не е толкова шарена, както на неговите съмишленици, но през годините той също рязко сменя политическите си убеждения, обслужвайки от екрана различни централи. Журналистът твърдеше, че е тръгнал от синята идея, после стана известен със симпатиите си към ГЕРБ, след което се обърна срещу партията на Борисов и с помощта на Цветан Василев и Делян Пеевски, които по това време бяха съдружници създаде „България без цензура”. За изборите за евродепутати през 2014 г., ББЦ се коалира с ВМРО–БНД на Красимир Каракачанов, земеделците от ЗНС на Стефан Личев и Гергьовден. След като хората на Бареков обаче влязоха в народното събрание през същата година, го изоставиха и преформулираха партията в коалиция БДЦ.

Този път кукловодите предлагат на избирателите 

стари муцуни, опаковани като десни

Интересното е, че тези „десни консерватори“ не обелват и думичка за прекъсване на руските зависимости, за лустрация, за осветляване на комунистическото минало и нов прочит на историята ни. В крайна сметка гражданите сами трябва да поемат отговорност за избора си. Както ГМО-продуктите са вредни, така и политическите им аналози са доказали непригодност за обществото. 

Ета как политолозите видяха новия проект:

Татяна Буруджиева: До края на август чакайте още безпринципни коалиции

Нямам представа какво цели и доколко ще бъде осъществен подобен дясно-консерватитен проект. Президентските избори са добра ситуация за излагането на национално равнище на какъвто и да е политически проект. С наближаването на вота за държавен глава ще видим още подобни опити за различен тип представителство, защото партиите, които в момента са в парламента, не представляват интересите на хората като цяло. Има доста пространство, в което да възникнат нови политически проекти. До август месец ще бъдат създадени още подобни коалиции между леви и десни партии, какъвто е случаят с АБВ, Гергьовден и Народен съюз. Тези коалиции не предполагат някакво съюзяване на базата на някакви политики или ценности. Избирателите биха понесли обединения, които на национални избори трудно биха одобрили, защото президентският вот е между личностите, които ще бъдат номинирани. Възможно е подобни коалиции да се правят и под чуждо влияние, но то е твърде малко вероятно. България не е толкова интересна на по-големите държави, които определят международната политика.

Антоний Гълъбов: Стари лица с политическо минало се страхуват да не бъдат забравени след президентския вот

Между създаването на коалицията на АБВ, Гергьовден и Национален съюз, и тази идея за нов десен проект има една обща предпоставка, свързана със състоянието на партийната система, която е в пълен фалит. Партиите масово не се възприемат от българското общество като представители на гражданските интереси, като групи от хора с общи идеологически виждания, принципи и ценности. Масовото отношение към тях е изключително негативно. В тази ситуация никой не си прави илюзии, че до края на тази година могат да бъдат предизвикани предсрочни парламентарни избори, тъй като видимо партиите не са готови още дори за президентските. Онова, което безпокои една доста широка периферия от родни политици и хора с минало, е тяхно бъдеще. След като минат президентските избори, може да се окаже, че подобни лица могат да бъдат напълно забравени и оставени встрани. Това са центростремителни процеси, в които ще виждаме все по-странни комбинации на коалиции на оцеляващите. Същественият проблем е, че в България няма достатъчно авторитетна и влиятелна консервативна формация. Няма съмнение, че нито една от фигурите, които ще участват в новия проект на Николай Бареков няма връзка с консервативните ценности. Част от тях намериха политическо убежище в един доста съмнително либерален проект. Колко и на пръв поглед това да е непозната материя за българските граждани, дори и в нашите ширини либерално и консервативно могат да бъдат събрани на едно място. Очевидно е, че има нужда от силен субект, но той няма да възникне нито през тази, нито през следващата година. По абсолютно същия начин е сигурно, че БСП никога повече няма да има влиянието и ролята, която е имала, както и ДПС. Това е новината от последната половин година – ДПС вече никога няма да е това, което беше.Имаме дълбок процес на пренареждане на политическите зависимости и на политическото представителство. Поне аз така си обяснявам тези доста лековати заявления в публичното пространство. Много важно е да дали някой финансира бъдещия още проект. В момента като че ли се движат финансови потоци около провокациите с референдума. Там има ясна изразена амбиция не толкова да бъдат питани българските граждани за каквото и да е, колкото до урните да бъдат изведени избиратели, които иначе не биха гласували. Цели се да се увеличи степента на неопределеност на предстоящите президентски избори. Точно затова бяхме свързани с ексцесии, свързани с едно не знам до колко популярно шоу. Очевидно е, че тук не става дума за някакво желание за народно допитване. В референдума въпросите не са формулирани в резултат на граждански дебат. Общото между референдумите на Слави Трифонов и на Веселин Марешки е, че политиците питат гражданите, а не ние тях. От „Шоуто на Слави” и Марешки си играят на управляващи, които се допитват до поданиците си. Това е дизайнът, който няма връзка с пряката демокрация. За съжаление отново няма да имаме сериозен дебат около това, което се постигна и което предстои.

Момчил Дойчев: Целят да окепазят крайно дясното у нас

Съобщението, че Бареков, Герджиков, Паси и Софиянски обсъждат нова дясна партия не е изненада. По принцип създаването на десни ментета не е спирало от началото на прехода. Особено активни обаче са политтехнолозите на криминалния преход от 2001 г. насам. Уж революционните демократични промени според левите идеолози трябва да се осъществяват само от леви партии, а то все „десни“ проекти ни скалъпват, особено през последните 15 години! Уж целият български народ рони сълзи по социализма, а в същото време вместо леви, все десни партии се опитват да ни пробутат! Уж 99% от българите харесват Русия и режима на Путин, а никой русофил не е емигрирал в Русия – все САЩ, Германия, Англия, Франция, Канада, Швейцария ги привличат – все в най-гнилите империалистически страни на експлоатацията и робството! Идете да се радвате на свободата в Русия и КНДР – там е осъществен вашият социален идеал - не щат! „В България започва усилена работа по нов десен консервативен проект под егидата на Европейския парламент, стана ясно по време на тридневна конференция на тема „Завой на дясно“, организирана от евродепутата от групата на Европейските консерватори и реформисти Николай Бареков“. Това колко Бареков е „десен“ е без коментар. Но за пръв път явно се прави опит за рециклиране на стар псевдодесен проект – този на безцензурната простотия, която има общо с „дясното“ толкова, колкото компартиите имат нещо общо с интересите на пролетариата. В събитието са участвали видни представители от европейски консервативни партии, както и български общественици, анализатори и политици от консервативното дясно семейство. Явно острието на атаката против евроатлантическия ни избор сега се насочва към най-дясното от демократично дясното – консерватизма, защото само то като че остана неокепазено от политтехнолозите на посткомунистическата мафия. От друга страна те желаят да изпреварят с този проект неизбежния обединителен проект на раждащата се мъчително българска десница – като поднесат на избирателите поредното менте. И да отвратят още хората от дясното – този път и от консервативното. „След разгорещена дискусия възможен ли е консерватизмът в България като политическо течение, проект и визия за бъдещето и настоящето на държавата, всички се обединиха около тезата, че модерен консервативен проект в България е възможен стига политиците да се хванат здраво за работа и да бъдат обединени, а не разцепени“. Това вече сме го гледали – все за единство ни говорят, а са разцепени като зряла диня – отвънка зелена, жълта, синя, сега морава, а отвътре все се оказва червена. Та като се появи истинската десница всички да мислят, че това е поредното менте. „Либералът“ досега Соломон Паси е посочил конкретни личности, които да обединят „дясното“. Като най-подходящи той е определил кандидатурите на Симеон Сакскобургготски, Петър Стоянов и проф. Огнян Герджиков. Шансът точно тези личности да обединят дясното поединично или заедно е точно нулев. Не че Паси не знае това – прекрасно го знае. Но пък що да не заглавичка овцете? По думите на Паси „Голямото призвание на съвременното ляво и съвременното дясно е да успеят с обединени усилия да преборят популизма.“ Начело с Бареков сигурно ще успеят. Що се отнася до Софиянски, със заявлението си, че България трябва да напусне Европейския съюз, той ясно очертава профила на поредния „консервативен“ проект. Всъщност той е реакционен, антиевропейски и антидемократичен – откъдето и да го погледнем.