Христо Марков

Отдавна се каня да драсна няколко реда за т. нар. „съдебна реформа”, която повече от година е ретуширано алиби за реформаторите и непомерния им престой във властта. Поредицата от „гейтове” в съдебната система вече се приема като нещо нормално, забравят се бързо и обществото просто не очаква нищо добро от тази власт. Решението по казуса „Бисеров” наскоро е удачен пример. На този фон напъните на реформаторите изглеждат предварително обречени на провал по следните причини: 1. Те нямат капацитета, нито политически, нито интелектуален да свършат тази работа и 2. Поредицата от компромиси, които се правят доведоха „реформата” до съвсем символични, дори козметични промени, ако се стигне до заветното конституционно мнозинство. Така че „историческия компромис” не е нищо повече от поредната манкирана промяна и оправдание за деятелност. На всичко отгоре флагманът на съдебните промени Радан Кънев се оказа твърде лесен за атаки, независимо измислени или реални, но той и тук видя ръката на всемогъщия диригент на атаките срещу него и ДСБ.

От самото начало на този дебат съм убеден, че посоката на намерението за реформи е сбъркана, ама напълно сбъркана – НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ РАДИКАЛНА РЕФОРМА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА БЕЗ ДА СЕ ПРОМЕНИ КОСТИТУЦИЯТА, БЕЗ НОВА КОНСТИТУЦИЯ! И това трябва да го знаят всички.Има и решение на Конституционния съд по въпроса, ако не се лъжа от 2003 год.

Досега промените в Конституцията се направиха няколко и всички бяха в главата за съдебната власт, но не се постигна никакъв резултат, абсолютно никакъв, защото проблемът е системен, а когато е такъв се търси промяна в САМАТА системата /Конституцията/, а не се правят промени на парче – те дифинитивно са обречени на провал. Нашата съдебна система е устроена така, че се възпроизвежда, редуцира си кадрите и Системата остава същата. И това е така като се започне от дознателския апарат та се стигне до висшите съдии и прокурори.

Значи – усилието трябваше и трябва да се насочи към 

свикване на ново Велико народно събрание,

което да приеме нова Конституция с адекватни на времето текстове, защото сегашната доказа пълната си непригодност и така или иначе разговорите винаги стигат до основните текстове на най-важния закон в страната, от който зависи цялата обществена плетка на общото ни живеене. Настоящата Конституция е приета от Седмото Велико народно събрание след едни доказано фалшифицирани избори и без окончателен доклад на Мандатната комисия, а от парламентарните групи в него тя не бе подписана от СДС-движение, част от ДПС и БЗНС-Н. Петков, както и от няколко независими депутати. Легитимността и` бе поставена на сериозно обсъждане и обструкции още тогава, но така или иначе, включително с явни користни действия бяха в крайна сметка намерени тези 267 гласа, които да я подпишат. Спасяването на държавността ни минава само и единствено през свикване на ново Велико народно събрание и е въпрос на воля от депутатите да бъде направено. Ако има желание може да се приеме един закон за избирането на ВНС, може включително то да работи само за приемане на нова Конституция, а действащото НС да остане в мандата си. Несъвършенствата на Конституцията от 1991 год. са видима част от блокадата на държавната машина, тя е най-силна в съдебната власт. За доминиращата във ВНС БСП, новата Конституция трябваше да изиграе ролята на щит и убежище срещу вълната на голямата промяна, заплашваща да отстрани социалистите от сцената на политиката и историята. Затова и в нея бяха приети текстове, които да играят роля на „охранителни мини” и ще пазят позициите на БСП – безконтролният статут на главния прокурор, механичното разделение на властите без инструменти за взаимен контрол/checks and balances/, противоречив статут на президента, неуреден въпрос със статута на служебните правителства, баланса на властите, неуредените въпроси с миналото, с лустрацията, с отговорността – това са само част от заложените капани, за които грижливо се погрижиха хората на БСП през 1991 год. Изключително зле е разбрана и още по-зле е формулирана независимостта на съдебната власт – тя е извън институционален и обществен контрол – това превърна нашенският преход в същинска джунгла на безнаказания грабеж и насилие, както и на откровени криминални „присвоявания”. Примерите с Цв. Василев и Бисеров наскоро са достатъчни, да не се връщаме към това, че не бе осъден нито един банкер за кризата през 1996-7 год. И така „политическият елит” и сменящите се управници бяха винаги загрижени какво могат да спечелят от несъвършенствата на системата, отколкото да я променят ири подобрят радикално. Най-лесно се намериха пробойните в съдебната система, където стана царство на задкулисието и далаверките – като се започне от кариерното развитие и се стигне до изборите във ВСС. Затова и винаги всяко ново управление плашеше предшествениците си със съд и наказание за грабежа и не се стигаше до никъде. Май само виси някакво разследване срещу Станишка за някакви документи, които получил от бдителния гражданин Алексей Петров. С помощта на съдебната система управляващите ни изработиха един непоклатим принцип – ти пазиш предишните, следващите пазят теб! Край, всичко е вече пито-платено на гърба на онези дето гласуват. Съществуването на тази омерта ерозира всичко в държавата, защото само тя се оказа най-устойчиво спазваната тайна в политиката ни.

И сега си спомням, че за несъвършенствата в съдебната ни система предупреди не някой мастит юрист, а един препатил човек по комунистическите лагери и затвори. Казваше се Димитър Куманов и бе социалдемократ във Великото народно събрание, а след репресиите бе работил като обикновен шлосер. Та на едно събиране на групата на 39-те този човек каза, че никога няма да подпише Конституция , в която е разписана така главата за съдебна власт. Думите му бяха: „Не виждате ли, че

моделът на Вишински е претворен и в новите текстове,

че комунистическите съдии и прокурори стават незаменими и ще се редуцират непрекъснато?!” Чак по-късно се намесиха големите имена в правото, но бяхме малко, за да спрем приемането на настоящата Конституция. Пред очите ми са Сашо Сталийски и Сашо Джеров, когато ме питаха да кажа името поне на един главен прокурор до 1944 год. Чак като прочетох внимателно Търновската конституция можех да отговоря. Ами просто няма главен прокурор и държавата е функционирала перфектно. Формално длъжността на най-важния сред прокурорите е изпълнявал министърът на правосъдието, само формално. Върховенството и непоклатимостта на главния прокурор, пирамидалната структура на прокуратурата, методическите указания при това задължителни на гл. прокурор са комунистическа измишльотина, това е „моделът Вишински”, който е приет в нашенските предели. И в Конституцията.

И сега поради невъзможността да направят нещо наистина съществено в преформулиране на държавния организъм Радан Кънев и министър Иванов сякаш казват на магистратите: „Вие не може да реформирате властта, но ние ще ви пореформираме малко”. Толкова, това е т. нар „исторически компромис”.

И да не изглежда напънът на реформаторите съвсем като прани гащи на простора, ако наистина има мнозинство от 2/3 то според глава 9 от Конституцията да предложат произвеждането на избори за Велико народно събрание. Ако има такова президентът в срок от 3 месеца трябва да насрочи изборите за ВНС и да се върви наистина към радикализация на обществения живот, а това може да стане само с нова Конституция. Това е.

Няма и не може да има друг модус. Сегашните опити за промени са предварително обречени, дори да се случат, просто са половинчати и няма да доведат до същинска реформа. Нима разделянето на ВСС на две колегии ще реши проблема в съдебната власт? Нима ще ограничи магистратите да се договарят и решават „правилно” определени дела? Нима явното гласуване ще ги изплаши и те няма да се съобразят с предварително одобрените от тях кандидатури или вече взети решения? А големият проблем е и късата ни памет за скандалите, които ражда всеки ден тази власт.

Някой да си спомня скандала с заместничката на Цацаров Галина Тонева?! Той бе съизмерим с „Красьо Черния”, ако ли не и по-голям. Ставаше дума за покриването на корупционни схеми за над 500 мил. лв. в НЕК, ДКВЕР и АЕЦ „Белене”. За неправомерни заповеди за разпределение на делата срещу енергийната мафия, срещу енергийните олигарси, източвали безогледно големите производители на ток. По нейни инструкции са прекратени цели 12 дела срещу обирджийте. Съответно тя става от най-заможните в системата. И какво мислите направи ВСС? Ами просто я преназначи за прокурор във Върховна касационна прокуратура. И всичко се забрави много скоро. Някой сега да си спомня за Галина Тонева? Тя си остана приказно богата прокурорка.

И си мисля защо сегашните реформатори не погледнат Закона за устройство на съдилищата, който действа повече от 50 год. до 1944 год., но пък там няма 

измишльотината на болшевиките главен прокурор

Пак ще опрем до нова Конституция. Но нито министърът Христо Иванов, нито реформаторите с Пръмова и Кънев имат бекграунда, пък и подготовката да извършат нещо съществено по въпроса. Скандалите в съдебната система ще продължат да се веят като прани гащи на простора на България, независимо от напъните за промяна. Просто така няма да стане, но пък това ни е политическото ниво, за съжаление. И ще се подвизават Янева и Ченалова дали със записи, дали без тях – все тая.

Мъничката ни надежда остава все някога гражданското общество да се светне, че го лъжат и пак, и пак, докато не дойде някой с наистина истински радикални идеи и воля да ги осъществи. Дотогава не ни остава нищо друго освен да се надяваме. Докога ли?