Невян Гаврилов, Вирджиния, САЩ, специално за Faktor.bg

Доналд Тръмп се опитва да върне републиканската партия и ако стане президент - Съединените щати - в една забравена епоха - епохата на изолационизма. А това ще има трагични последици за България. На среща преди три дни с редакционния съвет на вестник 'Вашингтон поуст" строителният предприемач изложи своите идеи за ограничаване на американското участие в НАТО. Лишеният от всякакъв външно-политически опит републикански кандидат дори стигна дотам да постави под въпрос изобщо американското участие в Алианса. Двамата му конкуренти за републиканската номинация, Тед Круз и Джон Кейсик, както и водещият кандидат на демократите, Хилъри Клинтън, остро се противопоставиха на подобни идеи. А Круз пряко обвини Тръмп, че така

ще поднeсе на Путин Европа на тепсия

Някогашната политика на "Голямата стара партия", както наричат републиканците, отхвърляше американската намеса по света. Подобни бяха и тезите на Демократическата партия, макар и не толкова категорични. Политиката на ненамеса се характеризира като въздържане от участие в съюзи с други държави, които не са свързани с пряката отбрана на собствените територии, за да се избегне въвличането във войни. Тази политика има дълга история, често е била много популярна както за американките правителства, така и сред хората в Съединените щати в различни периоди.

Въпреки участието на Америка в двете световни войни, чак в края на 40-те години на миналия век беше формулирана новата американска политика за активно участие в световен мащаб. Това направиха демократите, но тази политика се превърна в основа и на републиканските доктрини. Планът "Маршъл" за възстановяване на следвоенна Европа и подобни планове за победената Япония и други азиатски държави (възстановяването на Япония се нарича "Японското следвоенно икономическо чудо) бяха дело на правителството на демократа Хари Труман. По времето на същия президент беше създаден и отбранителният съюз НАТО. Но мозъчният тръст, който формулира новата американска външна политика, беше от хора, които добиват опит и високи позиции още при Франклин Делано Рузвелт. Те са група съмишленици и приятели, американски дипломати, наричани днес "шестимата мъдреци". За един от тях, Дийн Ачесън, държавен секретар(външен министър) на Хари Труман, се смята, че има по-голяма заслуга за Доктрината "Труман" от самия президент Труман и за плана "Маршал" от генерал Джордж Маршал. Джордж Кенън е друг от шестимата мъдреци. Неговата „ Дълга телеграма “ от Москва през 1946 година и публикуваната година по-късно статия „Причини за съветското поведение“ налагат тезата, че съветският режим е в същността си експанзионистичен, поради което влиянието му трябва да бъде „удържано“ в сферите от жизненоважно стратегическо значение за САЩ. Третият е Аверел(Аверил) Хариман, който още по времето на войната е специален пратеник на Рузвелт и прави дипломатически совалки между Чърчил и Сталин. Хариман е бил също министър на търговията, посланик в Лондон и Москва и губернатор на Ню Йорк. Един от двамата републиканци в тази група, които работят за демократически правителства, е Роберт Ловет, който достига до поста министър на отбраната, а другият е банкерът Джон МакКлой, който след войната ръководи Световната банка. Шестият е посланикът в Москва след Джордж Кенън, Чарлз Боулън. Той е баща на американската посланичка в България през 90-те години, Ейвис Боулън.

Тези шестима души са сред главните архитекти на Северноатлантическия отбранителен договор НАТО. И не напразно ги наричат

МЪДРЕЦИТЕ

У нас ширещият се напоследък анти-американизъм идва за съжаление от две посоки. Едната е ясна - левите медии и особено финансираните от Русия чрез собствениците си вестници, сайтове и телевизии, които правят всичко възможно, за да представят в лоша светлина Съединените щати. Сега е модерен терминът "хибридна война". Но за съжаление има крайна, макар и неволна дезинформация или неразбиране и от някои десни коментатори. Те атакуват по същия безогледен начин политиката на Демократическата партия или на умерените републиканци. Едно, достойно за учебник хибридно отношение на "полезните идиоти", както ги наричаше Ленин. Вчера ми беше трудно да повярвам с каква злост бяха хокани авторитетни хора във 'Фейсбук", защото си позволиха да заявят, че предпочитат Хилъри Клинтън пред Доналд Тръмп. И тъй като няма нито един обективен и информиран американист сред водещите автори у нас - образът на Америка и на американската външна политика се свежда до очерняне и от ляво, и от дясно. Чудесен коктейл за стопанина на Кремъл.