В тайно писмо до Путин Ханс-Дитрих Геншер намеква, че това доведе някои от западните лидери на Олимпийските игри и дава обещание от името на Ходорковски, че той няма да се бори за връщането на „Юкос”.

Едва когато самолетът Чесна с най-известният затворник на Путин напуска руското въздушно пространство, Антон Дрел изпитал облекчение. До последния момент адвокатът постоянно поглеждал смартфона си, на който с помощта на специално приложение наблюдавал полета на частния самолет, който трябвало да заведе в Германия Михаил Ходорковски след десет години затвор.

Освен адвокатът, на 20 септември 2013 година на берлинското летище „Шьонефелд” го очаквали бившият министър на външните работи на Германия Ханс-Дитрих Геншер и известният политолог Александър Рар.

Това било последното действие от продължилата две години и половина тайна дипломатическа операция. Толкова дълго тези трима мъже водели битка за освобождаването на бившия нефтен магнат Михаил Ходорковски. За това нищо не знаела съпругата му Ина, нито смъртно болната му майка, нито баща му.

И сега, на самия финал, нервите и на тримата били опънати до скъсване. Дрел се страхувал , че привържениците на твърдата линия в Кремъл, които биха предпочели да видят Ходорковски осъден на доживотен затвор, тъй като те спечелили от разрушаването на нефтената му империя. Той очаквал от тях всичко-покушение, по време на тричасовия път от колонията до летището в Петрозаводск, или опит да се попречи на самолета по един или друг начин да напусне руското въздушно пространство.

Но нищо подобно не се случило.

Година след този полет към свободата все още остава без отговор въпросът: защо президентът Путин пусна на свобода своя заклет враг-Михаил Ходорковски?

Разговорите с участниците в тези събития позволяват да бъде възстановен този блестящ образец на германската тайна дипломация. В центъра на вниманието е тайното писмо, което Геншер изпраща на Путин през есента на 2013 година.

Неговото съдържание позволява да се направят изводи за мотивите на Путин: той се надявал така да подобри имиджа на Русия и, едновременно с това и отношенията с Германия.

За пръв път Геншер се среща с Дрел, Рар и още един от адвокатите на Ходорковски в Берлин на 17 май 2011 година. Директорът на Музея на Берлинската стена Александра Хилдебрандт била посредник на срещата.

Преди Геншер безуспешно се опитвали да постигнат успех известни политици, включително бившият премиер на Канада Жак Кретиен, който се срещнал с Путин през юни 2004 година, но така и не получил отговор на предложенията, които направил в замяна на освобождаването на Ходорковски.

Бившият френски президент Жак Ширак говорил с Путин на тази тема по време на празненството за рождения ден на руския президент в Кремъл на 7 октомври 2007 година. Но присъстващият на срещата бивш канцлер на Германия Герхард Шрьодер се притекъл на помощ на приятеля си Путин и обсипал с критики Ширак: темата не била подходяща за обсъждане на рожден ден и, освен това, Ходорковски е един от тези хора, които били ограбили Русия.

Геншер се ползвал с голямо уважение в Кремъл, доколкото той поддържал политиката на разведряване по време на Студената война и се застъпвал за установяване на отношение на взаимно разбирателство с Москва.

Своите посреднически опит той подробно съгласувал с Ангела Меркел, която по това време постоянно се обръщала към Путин по повод присъдата и съдбата на Ходорковски.

Меркел взела участие в организирането на първото посещение на Геншер при Путин, който по това време бил премиер, но, въпреки това, както и преди бил най-влиятелният човек в Русия. На 5 октомври 2011 година Путин го приел в правителствената резиденция на брега на Москва-река. На 1 юни 2012 година те се срещнали отново-този път на летището „Тегел” в Берлин по време на кратко посещение на Путин в Берлин.

Но след завръщането на Путин на президентския пост, което беше помрачено от масови протести и обвинения във 

фалшифициране на изборите,

руско-германските отношения се обтягат. През ноември 2012 година Бундестагът приема резолюция, в която остро се критикува репресивната вътрешна политика на Путин, а стопанинът на Кремъл и Ангела Меркел остро спорят в Москва по повод ареста на участничките в пънк групата Pussy Riot. Освен това, Путин все по жестоко се разправя с лидерите на опозицията. В Москва по това време се готви третия процес срещу Ходорковски, на който трябва да се разгледат обвинения в убийство и престъпления с насилствен характер.

Затова през есента на 2013 година адвокатите на Ходорковски почти престават да се надяват, че техният подзащитен ще бъде освободен. Но точно сериозната болест на майката на Ходорковски променя ситуацията. Нейните берлински лекари съобщават на адвокатите, че и остава да живее не повече от година.

Геншер се възползвал от последния шанс: заедно с Антон Дрел той пише писмо на Путин. Дрел пристига специално за това от Лондон в Берлин, където Геншер също е приет в болница. Двамата подозирали, че телефоните им се подслушват и, затова важните разговори винаги водели само по време на лични срещи.

„За съжаление, прогнозите оставят малко надежда, че майката на Ходорковски ще доживее края на присъдата на сина си”, пише в писмото си Геншер, като по този начин дава възможност на Путин да освободи олигарха по хумантитарни причин, но му предлага и още един мотив: „Все още съществува възможност за това освобождаването на Ходорковски да съвпадне по време със зимните Олимпийски игри в Сочи или дори още по-рано. Предимствата на подобно развитие е трудно да бъдат оценени”.

Зимните Олимпийски игри са любимото дете Путина. Той инвестира над 30 милиарда евро, за да покаже на света съвременна Русия. Макар че кризата в Украйна вече заплашва да хвърли сянка върху спортния празник, Путин, въпреки всичко продължава да се надява в Сочи да пристигнат лидери от целия свят.

„Тогава съществуваше само този тесен времеви прозорец. През февруари, след Олимпийските игри, вече нямаше да мога да изляза на свобода”, разказва сега Ходорковски.

В писмото на Геншер са назовани и условия, и, съдейки по всичко, той ги е обсъждал с Путин по време на втората им среща.

В писмото се казва: „Както Ви съобщих по време на последната ни среща, господин 

Ходорковски е готов да напусне Русия веднага

От само себе си се разбира, че в такъв случай той се отказва от участие в политическа дейност и приема съществуващата реалност по отношение на това, което засяга неговите бивши активи”.

Ходорковски също написал писмо на Путин, в което го моли за освобождаването си, и то е близко до формулировките на Геншер. Какви изрази е използвал-засега това остава тайна между него и Путин. По този начин Ходорковски, позовавайки се на състоянието на майка си е можел да помоли да бъде освободен, без да признава вина.

А Путин можел да удовлетвори молбата без да загуби достойнство.

И досега Ходорковски твърди, че не иска да се бори за отнетия му нефтен концерн „Юкос”. Но що се отнася до обещанието да не участва в политическа дейност, то той го интерпретира, че се е отнасяло само до края на присъдата му, тоест до август 2014 година.

Появяването на Ходорковски на Майдана в Киев през март 2014-та предизвика силното недоволство на Кремъл. По този начин бившият олигарх веднага даде да се разбере: той няма да се задоволи с ролята на отказал се от активна дейност изгнаник. Но, във всеки случай, Кремъл иска да държи бившият нефтен магнат по-далеч от руската политика.

Това можеше да се разбере много ясно в началото на декември по време на организирана от негови привърженици в Санкт-Петербург видеоконференция на тема „Изборите-бойкот или участие”.

Ходорковски трябваше да се включи онлайн. Руските власти прибягнаха до обичайните за такива ситуации техники: обискираха техниците, които уж притежавали наркотици, включиха се сирени, в залата угасна осветлението. След това в целия хотел, където се провеждаше видеоконференцията беше спряно електричеството.

„Скъпи приятели, този режим в края на краищата ще падне”, каза Ходорковски. Малко след това екранът угасна.

Превод: Анелия Димитрова, Faktor.bg