Васил Василев

Новината, че Слави Трифонов за пореден път ще се пробва да влезе в политиката и слуховете, че ще прави собствена партия почти не предизвикаха обществена изненада. Водещият е на път да се превърне в поредния шоумен, който обещава да оправи държавата. Подобни опити датират от зората на демокрацията у нас, чрез политически шутове, които забавляваха народа, мамейки го със светли надежди. През годините тактиката на шоумените в политиката и на кукловодите, които стоят зад тях, претърпя преориентация. Докато през 90-те години подобни ГМО-та омайваха народа само с популистки слова и патос по площадите, от няколко години плавно промениха стратегията си с модерното течение да се гласува в знак на протест срещу традиционните партии, под лозунга – „да разбием статуквото“.

Подписите, които започва да събира Слави Трифонов за нов референдум, приличат повече на поредния му устрем към политиката. Досега шоуменът е правил 

няколко неуспешни опита да се докосне до властта 

или поне да вкара свои хора в нея. Още през 2009 г. премиерът Бойко Борисов разкри в интервю пред Сашо Диков, че Трифонов е поискал 50% от ГЕРБ. По думите на министър-председателя Дългия искал да избира кои да бъдат и половината министри в кабинета. Шоуменът разбира се отрече това и започна още по-мощна офанзива срещу ГЕРБ чрез шоуто си. Политическите мераци на Трифонов обаче започнаха да изплуват ярко от екрана, когато през 2009 г. той подкрепи и опита да промоцира варненката Валерия Петрова за мажоритарен кандидат, издигнат от „Шоуто на Слави”, разчитайки на телевизионната си популярност. Идеята му не сработи и кандидатурата им претърпя пълно фиаско на парламентарния вот. През 2011 г. пък Слави реши да подкрепи публично Меглена Кунева на президентските избори, направи го от студиото. След краха на Кунева на вота, шоуменът и екипът му се дистанцираха от настоящия съпредседател на Реформаторския блок и се обърнаха даже срещу нея.

През годините шоуто постепенно започна да се превръща често в предаване за 

политическа пропаганда и манипулация,

пробутвайки на зрителите дискредитирани гости, които самият Трифонов преди това е заклеймявал през годините. Знакови примери са Ахмед Доган и Георги Първанов. Сокола хвърли предизборната си бомба за обръчите от фирми чрез предаването на Слави, и тя стана нарицателен израз за мафиотизираната българска политика. Бившият агент Гоце, срещу когото Трифонов протестираше през 90-те години, стана негов чест гост, даже ходели и на лов заедно. А по незнайни причини миналото и омразата срещу БСП бяха забравени. Самият Слави по времето на Жан-Виденовата криза показа в „Каналето” пътен знак „завоят на ляво е забранен”. Това обаче не му попречи години след това да потегли тотално в тази измамна посока, канейки Сергей Станишев, Румен Петков и още куп социалисти, за да им задава (не)удобни въпроси. В политическите интервюта в предаването именно въпросите на водещия и сценаристите му правят впечатление за двойния аршин, когато гостуват хора от десницата и ГЕРБ - те са разкостени с питания от периоди, в които дори не са били в част от управлението и активната политика. И задължително – връщане на лентата чак към управлението на Костов, където са заровени всички грехове на прехода. Всъщност за Трифонов Командира и Борисов са най-големите му врагове и той съвсем не крие войната си с тях.

Новата идея за политическа кариера на Слави Трифонов все повече заприличва на поредния опит да се създаде

ГМО, тип "мюре" или "месия", 

което да цепи гласове от традиционните политически формации. Без съмнение на прицел ще са ГЕРБ и Реформаторския блок – тоест десните и центъра, които Трифонов громи.

На предишните евроизбори и на вота за българския парламент подобна роля изигра злополучният проект на Николай Бареков, станал печално известен като Цензурата. Парламентарна му група се разпадна набързо малко, след като влезе в Народното събрание. Трифонов очевидно е човекът, който трябва да замести бившия журналист и като него вероятно ще зареже телевизията, за да се потопи в бездънното политическо блато.

Подобни проекти в политиката се появиха още в зората на прехода. Веднага след падането на Тодор Живков изникна вечният протестиращ Йоло Денев. Още неизстинали страстите около 10-и ноември 1989 г., поклонникът на Тангра на 1-и юли 1990 година създаде Българска демократическа партия, като спекулираше с идеалите на Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски. Денев участва на президентските избори през 1992 г., когато събра едва 10 769 гласа. Днес обаче журналистите по-скоро се шегуват с него, когато го срещнат на поредния протест, без значение на каква тема и каква кауза се защитава.

Най-впечатляващ обаче ще остане споменът в политиката за шоумена и народен трибун Жорж Ганчев. Той все пак успя да омагьоса 854 000 гласа, благодарение на шутовското си поведение и крилати фрази, с които забавляваше народа. Сходствата му със Слави са най-големи - Жорж с китара, Дългия с виола. Пеят и творят - единият в стил "наивистичен патриотизъм", а другият долна чалга. И двамата са нарциси, осъзнали собствената си значимост и ненавиждат обществото, което не ги оценява.

След глътка въздух в политическия взвод на артистите и писателите се включи в политиката и Любен Дилов-син, още докато беше сценарист при Дългия. През 2001 г. създаде партия „Гергьовден”, подкрепена и от Трифонов и „Ку-ку бенд“ . Творецът получи минимално доверие сред хората, но все пак успя да се прикачи с последния влак към ОДС и да се вмъкне в парламента през задния вход. После Дилов се превъртя през един куп партии и съюзи, та даже се разписа и в Цензурата на Бареков.

Друг приятел и сценарист на Слави също го напусна и предпочета парламента пред шоуто. Росен Петров, който

щеше да арестува Бойко Борисов

и да става шеф на МВР по мъдрото ръководство на Бареков, днес явно се е отказал от тези мераци и чинно като ученичка гласува в пленарната зала за повечето от законите, които предлагат от ГЕРБ и управляващите. Бившият водещ, който се пъчеше и призоваваше за революции, сега се е снишил и е неузнаваем. Петров е започнал да говори пунктуално, извън познатия си стил, вече не се смее като изпуснат, но за сметка на това предизвиква смях сред избирателите, които за пореден път се убедиха, че са заложили на много куц кон.

Александър Йорданов, който остана в историята с крилатата си фраза „днес е един добър ден за българската демокрация”, коментира новия мерак на Слави Трифонов в политиката. Бившият председател на парламента написа в социалната мрежа: „Щом Слави Трифонов влиза в политиката, значи правилно аз съм излязъл”.