Иво Инджев,ivo.bg

БСП се опитва да оправдава ( пред съветофилския си електорат и пред Москва) предишния и предизвестения си следващ изборен провал с грешката да допусне прекалена близост със западната позиция в подкрепа на Украйна. Защото мрънкането при изразяване на половинчато съгласие със санкциите срещу Русия се таксува като „предателство” към Русия от троянски галопиращата пета колона на Путин в България.

Но тази позиция на разни говорители на партията, включително и на бившия външен министър Вигенин, който се самобичува за посещението си в окървавения Киев тази пролет, вече не е достатъчна за паникьосаната традиционна опора на Кремъл в България.

В изпълнение на предизборната задача да се демонстрира възможно най-голяма твърдост срещу мъждукащите острови на прозападна ориентация в управлението на България, партийният в. „Дума” разпространява днес пълзящата вече и в други присъдружни медии глупава лъжа, че президентът Плевнелиев и не по-малко омразният на путлеристите у нас военен министър Шаламанов, обещали на американците България да изпрати цяла сухопътна бригада срещу Ислямска държава в Близкия изток.

От една страна говорителите на петата колона се подиграват, че националната ни сигурност е разбита в услуга на американските господари, които ни желаят злото и поради тази причина си нямаме боеспособна армия. От друга сега съзират цяла бригада боеспособни български войници, готови за изпращане там, където самите САЩ, нито която и да е друга западна държава, не са готови да пращат войски. Съответно българският президент обещал тази несъществуваща бригада да извърши световна сензация, отивайки да се бие на терена на терористите, смятани в момента за най-страховитата подобна военна сила, съставена от десетки хиляди отчаяни главорези.

Направих си труда, за разлика от в. „Дума”, да се поинтересувам от мнението на набедените и неофициалният им отговор за ivo.bg, изпреварващ спрямо очакваното официално изявление по въпроса, беше очакван и кратък: 

„глупости”!

Очакван е, пак да обясня, поради простата причина, че България действително не разполага с въпросната бригада, готова да свърши работата на възмутената от безчинствата на Ислямска държава част от човечеството.

Човечетата, които съчиняват въпросните глупости, нямат нищо против „зелените човечета” на Путин, които с необозначени униформи и тежки оръжия окупираха цял украински полуостров. Тукашните човечета няма ли да се запитат защо храбреците от путлеристката армия не проявят същата доблест срещу терористите, потресли с жестокостите си целия свят, а пращат хипотетично там нищо неподозиращи български войници.

Докато тукашната му пропагандна банда разпространява тъпизми, самият Путин навъсено мълчи. Нали искаше да го уважават в целия свят заради военната му сила? Или е готов да я хвърля само в акции, които му гарантират с вероломството си безнаказан успех, както окупацията на Крим в момент, когато централната власт в Киев беше парализирана?

Същевременно със зле прикрито злорадство дежурните коментатори на американските главоболия философстват за невъзможността

с въздушни удари да се победи Ислямска държава

Това са същите коментатори, които твърдяха, че не е възможно Хизбуллах да е извършила атентата в Бургас и че позоваването на американското, израелското и британското становище за обратното било подмазване. Същите бяха принудени да млъкнат, когато разследването потвърди правдоподобността на данните на съответните три разузнавания и тяхната мълниеносна оценка стана две години по-късно официална позиция на Европейския съюз.

Това са също така говорителите, които до прегракване предричаха провал на НАТО в усмиряването на Милошевич през 1999 г. в бивша Югославия и на коалицията срещу Сааддам Хюсеин през 2003г. И в двата случаи тези говорители се басираха, че двете военни кампания ще завършат с военен провал след като към САЩ и други държави потекат конвейрите с ковчези.

Югославската кампания на НАТО обаче приключи без нито една жертва от американска страна. А в Залива американските военни смазаха за броени дни една от най-напомпаните с жива сила и техника армии в света с цената на жертви от страна на САЩ, които се оказаха по-малко от убитите в някоя квартална престрелка в американски град ( каквито, за ужас на самите американци, се случват често).

Войната срещу Милошевич не само беше спечелена от НАТО, въпреки черните руско-български прогнози за „балкански Виетнам”, но и беше спечелена именно с удари от въздуха.

Ако това беше възможно да бъде постигнато в гористия планински терен на Балканите със средствата на тогавашната американска авиация и ракетите от онова поколение, срещу които стоеше редовна войска, въоръжена с всичко най-съвременно за противодействие ( предимно от съветско-руски произход, включително чрез градени с десетилетия подземни летища и хангари), то какви ли са 15 години по-късно възможностите на същата тази авиация и ракети да се справят с главорезите в пустинния Близък изток?

Намекът ми не е прогноза, макар да не бягам от обосновани предположения. Правил съм ги и по трите споменати по-горе примера с Ирак, Югославия и Хизбуллах – и в трите случая се оказах прав срещу 

армията от пропагандни наемници

Онова, на което искам преди всичко да обърна внимание, е как троянските коне на Кремъл тук за пореден път цвилят изпреварващо пред руските си господари. Още след първите въздушни удари на американската авиация, извършени през август на територията на Ирак срещу настъплението на Ислямска държава, тук се обадиха от пропагандния троянски коневръз възмутените от американската намеса гласове.

Оказа се, че българските путлеристи застават в позата на защитници на ислямските терористи. Чак месец по-късно дочухме Москва, изпаднала в неудобното положение да закриля с мълчанието си Ислямска държава, да 

ръмжи антиамерикански по познатия мечешки начин

Правоверният обслужващ персонал на путлеристката пропаганда в България се бори да се хареса не само навън и на изток, но и сред бетонираните мозъци на избирателите в България, които ухажват на примитивно ниво с антиамерикански примитивизъм, изпадайки в противоречие с със собственото си плашило на антиислямското говорене, експлоатирано ту под формата на смътния спомен за турското робство, ту с подклаждане на носталгията по „възродителния процес”, а напоследък и с осъзната спешна необходимост от разграничаване от досегашното дългогодишно дружене с Ахмед Доган и неговата ДПС.

Това е техният цвилизационен избор!