Христо Марков, специално за Faktor.bg

Четете, драги анализатори великият овчар от Медвен Захари Стоянов, който преди около 150 год. пише: „Руската баришня винаги мисли нам, българите, за подчинени нему, но няма силици и акъл да ни командори, защото сме индивидуалисти и непокорни. Айде холан.” Та и сега така. Русия и Путин твърде дълго използваха като бухалка един газов проект и едно „Белене”. Вече се сгромолясаха, но този път съвсем не са си направили сметката. Така че – спокойно, ама много спокойно. Не се връзвайте на глаголенето на онези дето отдавна са разположили комисионни и подкупи на масата на енергийните сметки. Оглушително писнаха хората на Гоце с вечния Румен Петков, съименника му Овчаров и разбира се Волен Сидеров и ония с блесналите погледи около него. Ще отминат няколко седмици и нещата ще се урегулират, даже ми се струва, че и руснаците ще дадат назад и потърсят нови рубладжии в родната политика.

Разрових се доста подробно в публичната информация за „Южен поток” и без да съм експерт мога да попитам няколко неща, ама много явни. Това е проект за транзитиране на газ и няма никаква, ама наистина никаква гаранция, че ще получим в обозримо бъдеще някакви пари. Милиони, че даже милиарди. Може да са платени комисионни за лобиране, раздадени подкупи, но видима полза за България аз не видях. Няма договорени ползи за страната, има обещания от „експерти” и приказки за разни шлемове на Гоце. Пет, десет, двадесет години и… може и да получим нещо, но не е сигурно, защото светът се развива към други енергоизточници. Да не стане така, че и газа да ни излезе като тока дето плащаме за „Мариците”, т.е. – далавераджийско високи, непосилни.

Има и една безспорна за държавата печалба от спирането на „Южен поток” и тя е в

спасението на хиляди декари плодородна българска земя,

която ударно започна да се изкупува с цел строителство – отчуждения, заграждения и т.н. Тази земя може да дава пшеница, чушки и домати, продукти, които братята руснаци нямат и плащат добри цени за тях. На второ място – ами газта за битови нужди излиза доста скъпо на хората. Направете справка в газоснабдените райони на страната, например Пазарджик и Първомай. Битовите абонати, потребителите на газ за битови нужди са съвсем минимален брой, защото инсталацията излиза бая парички за средния българин. Направих справка за предприятията, които работят на газ. Ами съвсем малко са останали с някаква печалба. Големи потребители на природен газ са топлофикациите, а всички без изключение са пред фалит, изкуствено дотирани от държавата и общините. На газ работят и големите фурни в страната, но и те не са в завидно положение, защото хлябът, изпечен на газ отстъпва категорично пред този, произведен в малките фурни дето технологията е естествена. Какво толкова ще работи на газ в България след 20 години? Пък и дотогава пак ще има доставчици на газ и ще можем да избираме. Достатъчно скъпо плащаме газа на Русия в момента, така че ще се оправим и без „Южен поток”.

Разгледах внимателно в руски сайтове всичко, което е публикувано за този проект и още от самото начало личи, че е създаден с плиткото намерение да бъде изнудвана Украйна. И май през цялото време Русия е блъфирала, за да изнудва съседката си и присвои нейната газопреносна мрежа. България в този пъзел съвсем не е основен играч, на нея се е гледало от съветските друзя като на удобен и подчинен транзитьор на намерения, нищо повече. Съвсем директно го е заявила Юлия Тимошенко преди доста години:

„Русия прави всичко възможно да ни рекетира с „Южен поток”

Иска да присвои националното богатство на Украйна – газопреносната ни мрежа, но тази няма да стане. Ние имаме достойнство и сме достатъчно подготвени да дадем отпор на такива намерения.” Май подобни размисли и позиции от български политик не съм чел.

Натрапчиво в България не може да се открие кой какво е подписал по „Южен поток”, това тайна от национален мащаб ли е? Опасно ли е да излезе всичко наяве, за да се светнат и обикновените хора, и русофилите, и русофобите, даже и атакистите? Надявам се сега, след изявленията на Путин и Милер, от българска страна да бъдат поканени експерти от ЕС, които да разбулят тази мъгла, защото у нас няма кой да го свърши. Лукарски е доволно видиотен за такава мисия. От оскъдната конкретна информация за договорите открих нещо твърде любопитно. През 1998 г. България сключва договор, според който Русия ни плаща 1 милиард и 400 млн. куб. м газ като транзитна такса. Идва обаче Румен Овчаров като министър и веднага това е предоговорено и Русия плаща на България за транзитната услуга само … 250 млн. куб. м. газ. И се чудя защо никой разследващ не е видял, че др. Овчаров е направил това изцяло във вреда на България и в полза на Русия. Последващите управляващи гузно мълчат или въобще не коментират, но и за неспециалиста е видна разликата в цифрите. Айде холан и за „Южен поток”, ако така сме се договорили!

А дали е случайно, че КТБ на оня габровски циганин Цветан Василев фалира и последва спирането на „Южен поток”? За мен въобще не е случайно, ама въобще. Достатъчно е да погледнем сериозния брой енергийни

„експерти” влагали сериозни суми в КТБ,

както и фирмите от този сектор вложители в пирамидата на оня от Гъзураница.

Въобще, ама въобще не ме интересува какво ще спечелим и загубим след 30 години – тогава вече ще има съвсем различни технологии и възможности. И в крайна сметка не мога да разбера защо след като имаме газови находища не ги разработваме? Защо? Аз дори съм категоричен, че трябва да се вдигне мораториума за проучването за шистов газ. Защо да не знаем какво имаме? Полша за няколко години реши този въпрос и с добив на шистов газ се отдели окончателно от зависимост от Русия. Не виждам селското стопанство на Полша да е пострадало от това, но ние винаги сме царе на усукването и страховете. Българските подкупни бандити, които ни управляват предпочитат разкешването от Русия вместо развитието на това, което имаме.

А някой в България разбра ли защо се спомина „Набуко” – проект, който игнорираше Русия от доставките на газ? Залежите на газ в Иран и Азърбайджан могат да захранят за десетки години цяла Европа, а ние с лека ръка зарязахме този проект по други геополитически причини. Но това е търговия и интереси и тук няма много място за сантименти за „братята освободители”. Политиците ни трябва да разберат, че ни се отваря възможност за отделяне от Русия с достойнство, да поискаме компенсации от Европа, да успокоим топката и пресечем амбициите на ония, които вече са договорили „взятките”. Важното е да няма паника и страх. Видиотеният Лукарски го чух днес да казва: „Да, България ще загуби много от спирането на „Южен поток”, в секторните политики също ще загубим много.” А този нали беше представител на Реформаторския блок, който от години говори и уж доказва, че проектът е вреден за страната. Сега се е обърнал като в руска баня. А другарката му, габонската принцеса Пръмова промълви: „Няма официално становище от Русия. Чакаме.” Ние

все чакаме от умрял писмо

Вместо да приемем спокойно, че руския проект е поел към небитието и потърсим спешно алтернативи тук и сега, не след 30 год. ще чакаме.

И накрая още нещо. Русия отчаяно търси пазари, алтернативи и фискален резерв, защото цените на петрола и енергоносителите в световен мащаб падат драстично и потоците към Путин и компания намаляват вследствие на ембаргото, което наложи белия свят. Рублата всеки ден губи позиции и икономиката на Русия крета с остарели технологии и енергоемкост. Единствената алтернатива на Кремъл срещу рецесията е да продава повече петрол и газ, но пък цените съвсем не са добри. Ако следващият президент на САЩ е републиканец можете да бъдете сигурни, че икономическата блокада върху Русия ще се увеличи и Путин ще се принуди да приеме правилата на Европа и САЩ. Неизбежно е, бъдете убедени. Спомнете си оня великан Рейгън. В този пъзел е въпрос на далновидност България да изиграе спокойно и мъдро картите си, колкото и да са слаби в световния енергиен пъзел. Струва ми се, че съвсем не е трудно, ако имаме честни политици. И умни, неподкупни, разбира се.